4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60621
София, 07.12. 2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 432/2021 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12284 от 10.11.2020 г. по в.гр.д. № 2621/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 358 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 690/2018 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на Г. И. М. сумата от 10 000 лв., на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва от 28.10.2018 г. до окончателното погасяване на главницата.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, въззивният съд не е обсъдил представеното по делото писмо от 16.05.2019 г. от МВР, удостоверяващо изплащане на служителя Г. М. на обезщетение за претърпяна трудова злополука по посочените в писмото три броя болнични листове за периода от 23.03. до 07.05.2018 г., заедно с данните от самите болнични листове, приложени към исковата молба. В резултат на този пропуск е изведен неправилен извод, че пострадалият не е обезщетяван за настъпилото през м.март 2018 г. произшествие, т.к. в писмото от МВР е посочено, че изплатеното обезщетение за трудова злополука е през м.юли 2018 г. В жалбата се оспорва, като прекомерно, присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лв., както и началната дата, от която се дължи законна лихва. Твърди се, че за НББАЗ срокът по чл.496, ал.1 КЗ започва да тече от датата на предявяване на претенцията пред бюрото, а не пред кореспондента, по арг. от чл.512, ал.1 КЗ, поради което, при евентуална основателност на главния иск, законна лихва би се дължала от 29.11.2018 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: При установяване на правнорелевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, или може да формира изводи за този факт само въз основа на едно от всички доказателства. За обосноваване на сочения допълнителен селективен критерий, касационният жалбоподател се позовава на: решение по т.д. № 4744/2008 г., решение по т.д. № 1115/2017 г., решение по т.д. № 183/2018 г. и решение по гр.д. № 350/2017 г. Поддържа се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, с доводи за неправилност на извода на апелативния състав, че изплатеното от работодателя на ищеца обезщетение за трудова злополука не е вследствие на процесното ПТП. Твърди се, че този извод не съответства на събрания доказателствен материал по делото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил подробно мотивиран писмен отговор от ответника по жалбата – Г. И. М., чрез процесуален пълномощник, в който се оспорват основанията за достъп до касационен контрол. Изложени са и възражения срещу касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че ищецът е пострадал в резултат на настъпило на територията на страната ПТП на 23.03.2018 г., причинено виновно от водача Besim Pjdnik, гражданин на Босна и Херцеговина, управлявал товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№ CE-FZ-020, застраховано при друг застраховател, при действие на „Зелена карта”, а ответникът е компенсаторен орган и на осн. чл.511, ал.1, т.1 КЗ дължи обезвреда на претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Въззивният съд, позовавайки се на приета по делото съдебно-медицинска експертиза, е констатирал, че в резултат на процесното произшествие ищецът е получил мозъчно сътресение, кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузвания в областта на лявата длан. Според вещото лице, мозъчното сътресение причинява леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентация, световъртеж, понижен мускулен тонус, хипорефрлексия, тазово-резервоарни смущения, забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане, разстройство на дишането, главоболие и повръщане, с период на възстановяване около две – три седмици. Подробно са обсъдени и показанията на св. М.- сестра на пострадалия.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е отчел характера на уврежданията, търпените от ищеца болки и страдания, неговата възраст, икономическите условия в страната към момента на произшествието и лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, като сумата от 10 000 лв. е приета за адекватно обезщетение на претендираните вреди.
По отношение въведеното в процеса възражение от НББАЗ за приспадане на обезщетението за трудова злополука, въззивният състав, позовавайки се и на решение по гр.д. № 1921/2016 г., е изтъкнал, че при наличие на трудова злополука, изплатеното от работодателя обезщетение следва да бъде приспаднато от определеното от съда обезщетение. Счел е обаче за недоказано изплащане на такова обезщетение във връзка с процесното ПТП от 23.03.2018 г. Последният извод е основан на прието по делото писмо на МВР, от което, според съда, се установява, че на служителя Г. М. е изплатено обезщетение за претърпяна трудова злополука през м.юли 2018 г., а не във връзка с процесното ПТП, затова определеното обезщетение от 10 000 лв. се дължи в пълен размер.
Апелативният съд е възприел становището на първата инстанция относно началната дата, от която се дължи законна лихва, като е взета предвид датата на предявяване на застрахователна претенция пред кореспондента на чуждестранния застраховател – ЗАД „Алианц България” АД, при съобразяване и на посочената в исковата молба начална дата.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос. Въпросът съответства на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, разяснени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за проверка за съответствие на решението с посочената от касатора практика на ВКС.
Предвид формираната практика на ВКС относно предвиденото в чл.280, ал.2, предл.трето ГПК самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, в случая не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Това е видно и от обосновката в изложението, предпоставяща преценка за процесуална законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
За разглеждане на касационната жалба, НББАЗ дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 200 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12284 от 10.11.2020 г. по в.гр.д. № 2621/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав
УКАЗВА на касатора Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лева. При неизпълнение, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд - за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |