О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 540 Гр.София, 13.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.1791 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. срещу решение №.37/21.02.22 по г.д.№.718/21 на ОС Добрич - с което, след отмяна на реш.№.17/19.07.21 по г.д.№.190/21 на РС Добрич, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са отхвърлени като неоснователни. Ответната страна СУ“Христо Смирненски“, с.Оброчище, общ.Балчик, оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за неоснователни, тъй като е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.3 КТ-намаляне обема на работа. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който И.Д. е работил на длъжност „работник-поддръжка сгради“; съгласно длъжностната му характеристика задълженията му включват следене за състоянието на сградите и помещенията на училището, извършване на строителни и довършителни работи по поддръжка на сградния фонд и помещенията в училището, участие в подготвителни работи и извършване на необходимите СМР по сградите и помещенията, а при ново строителство извършване на задачи съобразно професионалната компетентност, локализация и отстраняване на повреди, уведомяване на директора при невъзможност самостоятелно да се отстрани повреда и др. Въз основа на заповед на министъра на образованието /№.РД 09-2296/11.09.20/ за извършване на проверка в училището е била сформирана комисия, която е констатирала, че съгласно щатното разписание от 30.06.20 общият персонал е 37,5щ.бр. - 24,5педгогически и 24,5 непедагогически, финансовото състояние е лошо, като са дадени препоръки за оптимизиране на щата след оценка на потребностите в условията на намаляне на броя на учениците и в частност за съкращаването на щата на непедагогическите специалисти; считано от 15.10.20 директорът е утвърдил ново щатно разписание, в което са премахнати длъжностите „касиер-домакин“ и „работник поддръжка сгради“, а със Заповед №.РД 04-343/25.01.21, връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ. Съдът е изяснил, че през учебната 2019/20 за времето от обявяване на извънредното положение на 13.03.20 са били преустановени учебни занятия и всички ученици са обучавани от разстояние в електронна среда /ОРЕС/, а за учебната 2020/21 обучението в ОРЕС е било по периоди и за ученици както следва: 24.11.20-14.02.21-134 ученици от 5-12 клас, 30.11.20-21.12.20-всички 197 ученици, 4.02.21-12.02.21-90 ученици 5, 6 , 9, 10 и 11 клас, 12.03-2.04.21-всички 197 ученици. Същевременно от ищеца са били подадени 5бр. искания за отпускане на материални ценности /на 8.01.20, 13.01.20, 20.01.20/; на 11.05.20 училището е сключило граждански договор за изработка с физическо лице за демонтаж и поставяне на гранитогрес на външна площадка на входа, през м.01 и м.08 по договор с външна фирма са били извършени ел. ремонти, СМР, документирани в Акт обр.19, за монтаж на осветителни тела и вентилатори във физкултурен салон и парно помещение, изграждане на отделно захранване за климатици в класните стаи. От правна страна е прието, че доколкото ищецът е уволнен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, намалянето на обема на работа не се отнася общо към дейността на предприятието работодател, а към конкретната дейност, осъществявана чрез определени трудови функции; то трябва да е в обем, даващ основание да се намали броя на работниците, изпълняващи съответните трудови функции. Доколко намалянето на обема на работа дава основание да се приложи чл.328 ал.1 т.3 КТ, се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки. В процесния случай е извършено уволнение на лице от непедагогическия персонал. За предхождащата уволнението 2020г. дейността на учебното заведение не е намаляла, но поради обявеното в страната извънредно положение, учениците са били обучавани от разстояние в електронна среда /ОРЕС/. Поради навлизане на електронната форма на обучение, сградата на училището не е била посещавана от ученици за времето на учебните срокове и ваканциите, посочено по-горе, като функциите по поддръжката й са били възлагани по договори на външни фирми. Макар учебният процес да е бил непрекъснат, безспорно е намаляло използването на сградата, т.е. намалял е обема на работата по поддържането, вкл. обичайните дребни поправки, което е относимо към конкретната дейност, осъществявана чрез трудовите функции на уволнения работник. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и ги е съпоставил, в това число с данните от писмените доказателства. Посочил е, че показанията на св.К. се отнасят за цялостната активност на работника през годините, докато тези на останалите свидетели - именно за периода от 2020г.; сравнението помежду им, както и съпоставката им с данните за искания за отпускане на материални ценности, подадени от ищеца единствено в началото на годината /общо 5бр./ и преди обявяването на извънредното положение, сочат на значително намаление на извършваната дейност. При тези обстоятелства е формиран извод, че работодателят е доказал наличието на основанието намаляне обема на работа, на което е извършил уволнението. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС /№.1-№.3/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.“Длъжен ли е съда да постанови решението си само след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства или е допустимо да постанови решението си, без да обсъди част от тях избирателно или като обсъди същите едностранно?“ /реш.№.22/8.04.20 по г.д.№.1697/19, ІІІ ГО, реш.№.327/3.04.17 по г.д.№.2119816, ІV ГО, реш.№.42/9.06.14 по г.д.№.799/11, ІІ ТО, реш.№.296/ 5.04.17 по г.д.№.1776/16, ІV ГО, реш.№.11/3.02.17 по г.д.№.50424/16, ІІІ ГО/; 2.“При събрани по делото противоречиви доказателства длъжен ли е въззивния съд мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?“ /реш.№.180/6.02.17 по г.д.№.1826/16, ІІ ГО, ТР №.1/13, ОСГТК, реш. по г.д.№.4744/08, І ГО/; 3. „Предполага ли уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.3 КТ съществуваща връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на работника, носи ли тежестта на доказване работодателят да докаже тази връзка и кои са подлежащите на доказване факти при оспорване законността на уволнение на основание намаляне обема на работа? /реш.№.57/25.03.19 по г.д.№.2157/18, ІV ГО, реш.№.143/29.05.17 по г.д.№.4338/16, ІV ГО, реш.№251/27.07.15 по г.д.№.6970/14, ІV ГО, реш.№.125/1.04.13 по г.д.№.832/12, ІV ГО, реш.№.270/ 2.06.11 по г.д.№.1661/10, ІV ГО, реш.№.321/31.10.11 по г.д.№.113/11, ІІІ ГО, реш.№.29/8.02.11 по г.д.№.256/10, ІV ГО/; 4. „Кое е основанието за уволнение, когато поради намаляне обема на работа е извършено съкращение на щата и длъжен ли е въззивния съд да изложи съображенията си и по двете основания – намаляне обема на работа и съкращение в щата или следва да разгледа само основанието, изписано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение?“; 5. „Какъв е периода от време преди уволнението на работника, който следва да се разгледа от съда и да се ползва като база за сравнение, за да може да се направи обективна преценка налице ли са основанията на чл.328 ал.1 т.1 от КТ?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите два въпроса касаят задължението на съда да обсъди и прецени събраните доказателства и доводите на страните. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, в това число в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от това задължение. Обсъдила е събраните по делото доказателства от значение за изхода на спора, в това число писмените /вкл. касаещи изискани от ищеца материали и договори с външни фирми искания (искания, направени от други служители и работници, заемащи други длъжности, са ирелевантни; аналогичното важи и за договори с външни фирми за специализирано техническо обслужване – с оглед специфичния характер и необходимост от определена професионална квалификация - на отоплителна инсталация, обслужване от служба трудова дисциплина, извънгаранционно обслужване на пожароизвестителна инсталация, ръчни средства за пожарогасене и вътрешни противопожарни касетки, доставка на услуги /интернет/, технически надзор на съоръжения с повишена опасност)/ и свидетелските показания. Последните са съпоставени по помежду им и с останалите доказателства, посочено е кои показания и защо съдът кредитира и въз основа на какви доказателства прави определени фактически изводи. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Във връзка с третия въпрос се цитира практика, съгласно която намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция; трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция, и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието, като тежестта за доказване наличието на тази връзка е на работодателя. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Напротив - сам се е позовал на нея, изследвал е налице ли е подобно намаление на конкретната дейност и е изложил мотиви защо такова е налице - поради намалялото ползване /като време предвид обучението в ОРЕС, като брой ученици и съответно като оборудване/ на сградата е намалял и обема на работата по поддържането й, вкл. дребните поправки - което намаление е относимо към конкретната дейност, осъществявана чрез трудовите функции на ищеца. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Четвърти и пети въпрос са неотносими. Въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви по тях и поради това те не съставляват годно общо основание. Само за пълнота следва да се посочи, че визираното в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е ясно посочено – това по чл.328 ал.1 т.3 КТ, и съдът е извършил дължимото обсъждане на същото. От друга страна намалянето на обема на работа безспорно следва да бъде сравнително трайно състояние, и, видно от мотивите на решението, съобразеният период касае именно такова. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложено, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 600лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.37/21.02.22 по г.д.№.718/21 на ОС Добрич. ОСЪЖДА И. Г. Д. да плати на СУ“Христо Смирненски“, с.Оброчище, общ.Балчик, 600лв. /шестстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: