6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 321 гр. София, 21.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4595 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Г. срещу решение № 62 от 28. 06. 2021г., постановено по гр. дело № 281/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 260307/21. 12. 2020г. по гр. дело № 3976/2019г. на Пазарджишки районен съд, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Н. Р. Г., ЕГН: [ЕГН], е предоставено на майката М. Л. О.; определено е местоживеенето на детето при майката в [населено място], общ. Белово, обл. Пазарджик, [улица]; определен е режим на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя, с преспиване; всяка четна година на Коледните празници; всяка нечетна година на Новогодишните и Великденските празници; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и ищецът е осъден на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 01. 08. 2020г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време за периода: м. февруари 2020г. – м. юли 2020г.. Касаторът Р. Б. Г. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Поддържа, че неправилно решаващият съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на майката, въпреки че последната живее и работи в Кралство Испания от 11 години, а непълнолетният Н. живее при по – голямата си сестра К. К. в [населено място], която реално полага грижи за него. Счита, че е нарушена нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, тъй като за с.з. на 26. 05. 2021г. процесуалният му представител е представил доказателства за служебна ангажираност в [населено място] и е поискал отлагане на делото, но молбата не е приета за основателна и въззивното дело е гледано в отсъствие на адвоката. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът излага горепосочените доводи за неправилност на въззивното решение, допълвайки че то противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1974г. и решение № 91/19. 03. 2014г. по гр. дело № 6859/2013г. на Четвърто г.о.. Ответницата по касационната жалба - М. Л. О. не подава писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, т.е. същата е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Производството е по молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК по инициатива на майката на непълнолетното дете Н., родено по време на фактическото съжителство на страните, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо него, личните отношения с детето и издръжката му. Първоинстанционният и въззивният съд са изслушали на основание чл. 59, ал. 6 СК непълнолетния Н., който е заявил, че желае да продължи да живее при сестра си в [населено място], където учи в СУ „Черноризец Храбър“ с изучаване на испански език, което училище сам е избрал и лично е решил да дойде в България, за да продължи образованието си след завършен 8 клас в Испания и след това да стане „АйТи“ специалист. Посочил е, че майка му му изпраща всеки месец пари и той се чувства добре при семейството на сестра си, където има собствена стая. С баща си контактува рядко, по телефона, обикновено бащата се обажда, когато е пиян и обижда него и майка му, отправяйки заплахи да внимава какво ще говори пред съда, защото „ще му счупи главата“. Н. заявява, че баща му е започнал да му праща по 200 лв. месечно откакто е образувано настоящото дело; притеснява се от срещи с баща си и не му е приятно, когато той му звъни по телефона, тъй като не иска да слуша обиди, а освен това твърди, че е присъствал многократно на псувни, обиди и физически тормоз от страна на бащата към майката, заплахи с нож, когато са живяли заедно в Испания. Преодолял е този си страх благодарение на сестра си, която заедно с майка им, го убеждават да се вижда с баща си и да поддържа контакти с него, което Н. смята да прави в рамките на определения от съда режим на лични отношения. Второинстанционният съд е изслушал и родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като и двамата са дали обяснения, че към момента на взетите обяснения работят в Испания /майката работи като болногледач в Дом за медико-социални грижи за възрастни хора в [населено място], а бащата продава коли, които внася от Испания, затова пътува често до Испания, но се връща и живее в родината си/, но желаят окончателно да се установят в България, както и да упражняват родителските права спрямо непълнолетния си син. При съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства, вкл. социалните доклади, изготвени от компетeнтната Дирекция „Социално подпомагане“, и обясненията на страните по чл. 59, ал. 6 СК, както и желанието на детето, решаващият съд е направил извод, че и двете страни притежават родителски капацитет, но в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Съобразявайки задължителните разрешения в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленума на ВС досежно правнорелевантните обстоятелства за определяне на кого да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, преценявайки близката до пълнолетие възраст на детето, изискваща подкрепа във взимане и изпълнение на самостоятелни решения за бъдещото му житейско и професионално развитие и обстоятелството, че майката е уважила решението на сина си да се завърне в България, за да учи това, което желае, с осигурена непосредствена помощ и грижи на по-голямата сестра на Н. /нейна дъщеря от друг мъж/ и нейния съпруг; отношенията на доверие и взаимопомощ, разбирателство и уважение между майката и детето, отглеждано от нея в Испания до завършване на 8 клас; осигурените от семейството на майката спокоен семеен и приятелски кръг на детето в [населено място], където то учи; добрите битови условия, осигурени за Н. при сестра му в [населено място] и в къщата на майката в [населено място]; доброто здравословно състояние на Н. във физиологичен и психоемоционален аспект; обстоятелството, че няма проблеми в училището и е много добър ученик; положителното отношение на Н. към полаганите за него грижи от семейството на сестра му и другите му роднини по майчина линия и желанието му да продължи така осигурената спокойна и сигурна за него семейна среда, в която „нищо не му липсва“, Пазарджишки окръжен съд е заключил, че майката в по-голяма степен удовлетворява законовите изисквания за родителски качества, условия и възможности за полагане на грижи за детето. Обстоятелството, че Н. живее със семейството на сестра си в [населено място], където е училището му, е отчетено като временно състояние /най-практично с оглед избягване на пътуването от [населено място] до [населено място]/ и като благоприятно за него, доколкото е в харесвана от него среда от най-близкия кръг роднини по майчина линия, в която се чувства добре обгрижен, сигурен и защитен. Въззивният съд е посочил, че няма основание родителските права да се предоставят на бащата, с който детето е в изключително влошени взаимоотношения и то по вина на бащата, който отправя непрекъснати обиди, клевети и заплахи по адрес на детето, майката и нейния роднински кръг, на което Н. отговаря със смирение и мълчание и не отвръща, за да спре бащината агресия. Освен това, за да приеме, че бащата не притежава нужните родителски качества, за да упражнява родителските права, е посочил, че той няма установени постоянни доходи от постоянна професия и не е обособил стая за детето в своето жилище в [населено място]. Намерил е, че влошените отношения между Н. и баща му, изцяло породени от поведението на последния, не са в интерес на детето и биха могли да доведат до пълно родителско отчуждение, но усилия в тази насока следва да положи бащата и то на този етап - в рамките на определения режим на лични контакти, тъй като при предоставяне на родителските права на бащата сериозно ще бъде застрашено нормалното развитие и интересите на детето, което се чувства добре и защитено в сега съществуващата реалност, която не желае да бъде променяна. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведени са оплакванията за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира, респективно да преформулира непосочен правен въпрос. Само за пълнота следва да бъде посочено, че дори наведените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба да осъществяваха общото, не осъществяват соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касатора, относими към производствата по чл. 127, ал. 2 СК/. Според последната упражняването на родителските права и мерките на личните отношения следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС. Установено в съдебната практика е разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на интереса на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Съобразявайки всички правнозначими горепосочени обстоятелства /родителски капацитет и морален облик; действително предприети родителски грижи като вид, продължителност и ефективност; възрастта на детето / 17г. понастоящем/; пола на детето; местоположението на училището, в което учи; наличната помощ в грижите за детето от трети лица и добрите към момента на приключване на устните прения условия на живот, осигурени от майката, както и факта, че основно майката е полагала и продължава да полага грижи за детето и че то желае това да продължи и занапред, изцяло в съответствие със задължителните разрешения на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, въззивният съд е преценил, че в интерес на детето е предоставянето на упражняването на родителските права на майката. Този извод е изграден на базата на всички установени с приетите по делото доказателства /писмени и гласни/ и правнозначими критерии по смисъла на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, оценени комплексно и взаимосвързано, включително обясненията на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК и желанието на непълнолетното дете, взето по същия ред. Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 СК – вероятна нищожност и вероятна недопустимост на въззивното решение. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 28. 06. 2021г., постановено по гр. дело № 281/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, първи граждански състав Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.