Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  114         гр. София,  12 май  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева   при секретаря … Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Гебов …………………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 50 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, жалба на частния обвинител и жалба на подсъдимата М. Д. М. против въззивно решение № 454 от 8.12.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 413/08 г. В протеста се изтъква касационното основание за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прави се искане за увеличаване на наложеното наказание. Прокурорът счита, че въззивният съд е пренебрегнал многобройните наранявания и квалифициращите обстоятелства на престъплението, както липсата на самопризнание и проява на критичност. Частният обвинител възразява срещу кредитираните обяснения на подсъдимата, а наказанието оценява като явно несправедливо. Подсъдимата М. Д. М. развива доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди, че въззивният съд е изопачил доказателствата относно начина на извършване на престъплението. Противопоставя се и на възприетата правна квалификация. Прави искане за приложение на чл. 119 НК и за намаляване размера на наложеното наказание, а като алтернатива – за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и намира, че липсват изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Повереникът на частния обвинител също подкрепя депозираната жалба, а служебният з. (адв. Томов) поставя акцент върху квалификацията на деянието и въпроса с размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 6 от 22.02.2008 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1058/07 г. подсъдимата М. Д. М. е призната за виновна в това, на 10.06.2006 г. в гр. С. умишлено да е умъртвила Н. Г. П. , като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2-3 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на тринадесет години лишаване от свобода с първоначален строг режим на изтърпяване, а на основание чл. 40, ал. 4 НК е постановено да се полагат и медицински грижи по времето, докато се изпълнява наложеното наказание. Подсъдимата е призната за невинна по обвинението за престъпление по чл. 330 ал. 1, пр. 1 и пр. 8 НК. В нейна тежест са възложени разноски, приспаднато е времето, през което е взета мярка за неотклонение задържане под стража, разпоредено е какво да стане с веществените доказателства. С решение № 454 от 8.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 413/08 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена в частта за наказанието, което е намалено на осем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Протестът и жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд е приел съществените фактически положения, установени и от първоинстанционния съд, въз основа на съвкупния анализ и преценка на целия обем от събрани доказателства. Обстойно е разгледал обясненията на подсъдимата М. и ги е оценил в съответствие с техния истински смисъл и действително значение. Подложил ги е на прецизна проверка в контекста на останалите доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а внимателно, логично и с достатъчна задълбоченост. По обвинението за убийство съдът не е констатирал противоречия между показанията на полицейските служители (св. Антонов, св. Й, св. С) и обясненията на подсъдимата, затова неоснователен е упрекът на частния обвинител за едностранчив подход и неясно предпочитание на едни доказателствени средства за сметка на други. Софийският апелативен съд не е отхвърлил и нито едно надлежно направено искане за събиране на нови доказателства. Стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и в нужната степен е аргументирал пътят на своите разсъждения за всички съставомерни елементи от извършеното престъпление. При това положение не е налице касационното основание за отменяване на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение. Подсъдимата М. настоява за преквалификация на деянието по чл. 119 НК – убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Отбелязва, че кратковременното прекъсване на нападението, което бързо е възобновено, не означава прекратяване на нападението. Тезата е била ефективно изследвана от Софийския апелативен съд и отхвърлена след анализ на съвкупността от доказателства за поведението както на пострадалата, така и на подсъдимата. От фактическа с. съдът е приел за установено, че подсъдимата М. Д. М. живеела на съпружески начала със св. Б, от когото имала и дете. Отношенията им започнали да се влошават и св. Б подновил контактите си с пострадалата П. , която заживяла в дома му, заедно с подсъдимата и детето. На 10.06.2006 г. подсъдимата и пострадалата останали сами в къщата. Първоначално между тях възникнал словесен скандал, който бързо прераснал във физическа разправа – пострадалата ударила подсъдимата с юмрук в лицето, а после и по главата, докато подсъдимата отвръщала, скубейки й косата. Малко след преустановяване на този конфликт, подсъдимата М. М. чула шум откъм другите стаи в къщата и забелязала да гори огън. Разтревожена, тя се насочила към помещението, където се намирало детето. В същия момент Н. П. замахнала към нея с нож, който подсъдимата успяла да отнеме. Тогава пострадалата тръгнала да бяга, скрила се в стаята при детето и притискала отвътре вратата. Раздразнена и уплашена, подсъдимата М. преодоляла съпротивата, влязла в помещението и нанесла хаотично множество силни удари с ножа по тялото на П. При тези фактически положения неприемлива е позицията за неизбежна отбрана, респективно за превишаване на нейните предели. Всички удари на подсъдимата М. , довели пряко до смъртния резултат, са протекли при отсъствие на нападение. След като ножът е бил отнет от ръцете й, пострадалата само се е защитавала - влязла в съседната стая и притискала отвътре вратата. Нейното поведение обективно изключва ситуация за опасност от подновяване на нападението, защото опасността всякога трябва да бъде реална и непосредствена, а не бъдеща, предполагаема и абстрактна (Постановление № 12/73 г. на Пл. ВС на Р България). Неоснователни са възраженията и срещу квалифициращите признаци по т. 6 пр. 2 и пр. 3 на чл. 116, ал. 1 НК – особена жестокост и особено мъчителен начин за убитата. Последователно и интензивно нанесените най-малко десет удара в тялото на пострадалата чрез употребата на опасно оръдие, каквото е ножът, въззивният съд законосъобразно е отчел като обективен показател за проява на изключителна ярост и ожесточение. Съобразил е и многобройността на тези удари, при които пострадалата е изпитвала както физическите болки от едно продължително умъртвяване, така и мъчителността на моралните страдания, които тя е изживявала в период от десетки минути докато изпадне в безсъзнание. Следователно материалният закон е приложен правилно към приетите за установени по делото факти и липсва касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за изменяване на въззивното решение с преквалификация на престъпното деяние. Не е налице и нарушение по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК. Протестът и жалбата на частния обвинител са ориентирани срещу решението да се намали размера на наказанието, определено с присъдата при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За да упражни правомощията си по чл. 337, ал.1, т. 1 НПК въззивният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, подробно депозираните обяснения с принос за разкриване на обективната истина и недоброто здравословно състояние на подсъдимата (травмена епилепсия, довела до промяна в личността). Към изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, Софийският апелативен съд е прибавил поведението на пострадалата и сериозния й принос за зараждането и развитието на конфликта – тя не само първа е нападнала с нож в ръцете, но при началната разпра първа е ударила подсъдимата с юмрук в лицето. Деянието в значителна степен е било улеснено от особеностите на психическото състояние по време на формиране и изпълнение на взетото решение за извършване на престъплението - интензивно протичаща емоционална реакция, която се е развила на терена на промяната на личността и е довела до затруднението на подсъдимата да балансира и пълноценно да контролира своето поведение. Затова посоченото обстоятелство действително има силата на изключително смекчаващо отговорността, чиято тежест не е била пренебрегната, а точно е намерила място и адекватно изражение. Макар да не е изключително по своя характер, съдът основателно е наблегнал и на обстоятелството, че подсъдимата М. Д. М. е единственият родител на малолетното дете. Нейните лични преживявания в дните преди деянието в резултат на специфичното положение, в което се е отзовала (силен стрес от появата в дома на пострадалата и напрежение от съвместното съжителство, придружени с повишеното ниво на неяснота относно бъдещето на детето, което св. Б отказвал да припознае), представляват фактор и с обуславящо значение за извършване на самото престъпление. Отчитайки комплексно цялото своеобразие от обстоятелства, въззивният съд е избрал подходящо за конкретния случай наказание. В размер на осем години лишаване от свобода то съответства на тежестта на престъплението, данните за личността и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 от НК. Ето защо справедливостта очевидно не диктува нито неговото намаляване, нито неговото увеличаване. Този извод не може да се промени от липса на признание и на критичност, които прокурорът изтъква в протеста. Поначало в наказателния процес подсъдимият има право да дава обяснения съобразно преценката си за ефективност на защитата. Той няма задължение да признава вина и да демонстрира разкаяние или критичност. Конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Непризнаването на вината, лансирането на защитни тези, включително и недостоверни, липсата на съжаление са все факти, които не могат да отегчават неговото наказателноправно положение. Подаденият протест, жалбата на частния обвинител и жалбата на подсъдимата са неоснователни, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 454 от 8.12.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 413/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: