6 Р Е Ш Е Н И Е № 58 С., 8.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 721 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Ж. от [населено място], подадена чрез адвокат М. Димитрова срещу въззивно решение № ІІІ-5 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 2024/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решението на Царевския районен съд от 5.03.2009 г. по гр.д. № 191/2008 г., и е разрешено на малолетната Н. С. Ж., ЕГН [ЕГН] да напуска Р България с майка си Д. Д. Н., без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност, както и детето да пътува с придружител само със съгласието на майката без разрешение на бащата С. К. Ж., като за тази цел детето се снабди с необходимите документи. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се съображения, че уважаването на иска ще доведе до разделяне на бащата от детето му за продължителен период от време, което ще разруши връзката между тях. В случай, че бъде разрешено на детето да напуска пределите на страната то ще бъде лишено от възможността да вижда баща си, а това не е в негов интерес. Поддържа се също така, че бащата не желае да го ограничава в свободното му придвижване по света, но това да бъде краткосрочно и с ясна дата на завръщане, съответно с реални възможности за възстановяване на контактите му с детето. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответницата Д. Д. Н. чрез пълномощника си адвокат К. изразява становище, че в интерес на детето Н. е да бъде отглеждано и възпитавано от нея, а не от родителите й, което обосновава и интереса да му се разреши да пътува до Кралство Испания, където тя живее и работи. Поддържа се, че правото на детето да напуска пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказа на родителя, който не упражнява родителски права. Представителят на Дирекция “Социално подпомагане”, [населено място] не е изразил становище. Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира,че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима. С определение № 1165 от 27.10.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване на дете извън страната, без съгласие на единия родител и това явява ли се в интерес на детето. На поставения въпрос е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 236 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г. ІV г.о.; решение № 147 от 19.04.2011 г.по гр.д. № 845/2010 г., ІІІ г.о.; решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1623/2009, ІІІ г.о.; решение № 667 от 1.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г., ІV г.о. В тях е прието, че когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на родителя където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, а това също не е в интерес на детето. Ето защо по реда на чл.291 т.2 от ГПК на въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори, че разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите, не може да бъде дадено. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за конкретни пътувания за определен период в опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем /например държавите - членки на Европейския съюз/ или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства. При така приетият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, по жалбата на С. К. Ж. настоящият съдебен състав намира следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. В. съд е изложил мотиви според които когато родителят комуто са предоставени за упражняване родителски права има необходимите родителски качества, не може да му бъде отказано да получи разрешение да извежда детето от страната постоянно и неограничено. Това е неправилно, тъй като въпросът с местопребиваването на детето и извеждането му извън страната не се решава с оглед качествата на родителя, упражняващ родителските права, а се решава с оглед интереса на детето, установен по конкретното дело. Не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в негов интерес да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението. Следователно правните изводи на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон, което е основание за касиране на решението, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, след отмяна на атакуваният съдебен акт делото следва да бъде решено от настоящата инстанция. Бракът между страните сключен на 11.12.2003 г. е прекратен поради развод, като с влязлото в сила бракоразводно решение на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н., а за бащата е определен режим на лични отношения. В исковата молба се поддържа, че ищцата се е устроила Испания където живее и работи, както и че в интерес на детето би било то да живее с нея. С молбата-уточнение след оставяне на исковата молба без движение от въззивната инстанция е уточнила, че искането е за да се даде разрешение за издаване паспорт на детето и за неограничен брой пътувания, както и пътуване на детето с придружител само със съгласието на майката. Установено е по делото, че страните са живели и работили в Кралство Испания, където през 2003 г. е родено детето Н.. До м. септември 2007 г. то е живяло заедно с родителите си в тази страна. При завръщането си в България родителите взели решение временно грижите по отглеждането и възпитанието на детето да се поемат от бабата и дядото по майчина линия, при които детето се отглежда в [населено място] и същите продължават да се грижат за него и до настоящия момент. Установено е, включително и от обясненията дадени пред настоящия състав, че бащата през 2000 г. е отишъл на работа в Кралство Испания, работил е и в други страни, както и че в момента работи в Кралство Испания. От представените писмени доказателства се установява, че майката живее в жилище под наем и работи по трудов договор, чиято продължителност е неограничена в Кралство Испания. При така установеното от фактическа страна съдът в настоящия състав намира, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано и възпитавано от родителя комуто е предоставено упражняването на родителските права- майката, която живее и работи в Кралство Испания, а не от нейните родители, както детето се отглежда в продължение на повече от четири години, поради несъгласието на другия родител, същото да пътува извън страната. Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие, за което съдът следи във всеки случай на засягащо го съдебно производство, каквото е това по чл.72 СК /отм./. Съобразно отговора даден на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване е допустимо предоставяне на право на детето за напускане на страната за неограничен брой пътувания до определена държава, в случая Кралство Испания, която е членка на Европейския съюз. В случая интересите на детето предполагат то да може да пътува неограничено до Кралство Испания, като се определи периода на пътуванията, които следва да бъдат осъществявани през учебната година, съобразно законодателството в Кралство Испания, тъй като детето е ученичка. Предвид изложеното молбата на Д. Д. Н. за издаване на заместващо съгласие следва да се уважи само относно неограничен брой пътувания на детето до Кралство Испания през периода на учебната година, съобразно законодателството в Кралство Испания, без съгласието на бащата С. К. Ж., като за тази цел детето се снабди с необходимите документи за самоличност. При този изход на спора разноските за производството следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-5 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 2024/2010 год. на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява: ПОСТАНОВЯВА по искане на Д. Д. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.ІІ, /Н. Ив. Н./, детето Н. Ж. С., ЕГН [ЕГН], да напуска пределите на Република България с майката Д. Д. Н. за неограничен брой пътувания през периода на учебната година в Кралство Испания, без съгласието на бащата С. К. Ж. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, като за тази цел детето се снабди с необходимите документи. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :