12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. София, 29.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 636 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. и „Инфинит Уелт К.“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в Република М. острови, под фирмен № 47367 срещу решение № 260032 от 28.09.2020 г. по в. т. дело № 83/2020 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С обжалвания въззивен съдебен акт след частично обезсилване на решение № 940 от 30.10.2019 г. по т. дело № 981/2018 г. на Варненски окръжен съд е прекратено производството по предявения от К. Н. Карипиди, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, срещу „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД, [населено място], конституирани в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е прието за установено в отношенията между К. Н. Карипиди и „Мосстрой - Варна” АД /н./, при задължително участие на синдика на длъжника Р. Г. С., съществуване на вземане в полза на К. Н. Карипиди в размер на 340 000 лв. - главница по запис на заповед от 30.05.2016 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4317/29.07.2016г. по ч. гр. дело № 8911/2016г. на Варненски районен съд, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ, „Мосстрой - Варна” АД /н./ е осъдено да заплати на К. Н. Карипиди сумата 6 800 лв. - разноски за заповедното производство, а по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса за двете инстанционни производства в размер 5 202 лв.
Касаторът - синдикът на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С., прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. Излага доводи за незаконосъобразност на становището, застъпено от мнозинството на въззивния състав, относно липсата на легитимация на възразилите кредитори да участват като главни страни - ответници по иска. Поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон във връзка с непризнаване на процесуалната легитимация на възразилите кредитори „Инфинит Уелт К.“ Инк и „Еко Мак В.“ ЕООД да участват в производството като главни страни - ответници, и с процесуалните си действия закономерно да влияят върху изхода на делото. Касаторът релевира доводи за наличие на хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ поради осъществяване на необходимите предпоставки - вземането на ищеца е включено от синдика в изготвения от него списък с приети вземания; срещу този списък са подадени възражения по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ от длъжника /първи ответник/ и от други двама кредитори на несъстоятелността – „Инфинит Уелт К.“ Инк и „Еко Мак В.“ ЕООД, които са разгледани в открито съдебно заседание по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. Счита, че аналогията с разпоредбата на чл. 694, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2 ТЗ е юридически некоректна поради съществуването на изричен законов текст във връзка с конституирането на страните в по-рано заведеното исково производство, каквото е настоящото - чл. 637, ал. 3 ТЗ. Излага доводи, че решаващият извод на мнозинството от съдебния състав относно действителността на процесния запис на заповед е неправилен поради нарушение на материалния закон - на разпоредбите на чл. 536, ал. 1 връзка с чл. 535 ТЗ. Поддържа, че мнозинството неоснователно е отрекло правото на синдика да противопоставя на поемателя на ценната книга личните възражения на длъжника. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен със задължително участие в производството на синдика и възразилите кредитори „Инфинит Уелт Кепитьл“ Инк и „Еко Мак В.“ ЕООД, конституирани като ответници на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ
Касаторът „Инфинит Уелт К.“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в Република М. острови, под фирмен № 47367 /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. К. Н. Г. прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е обезсилил решението на окръжния съд и е прекратил производството по делото срещу ответниците „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД. Излага доводи, че исковите производства по чл. 694 ТЗ и чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ имат еднаква цел - установяване с оглед нуждите на производството по несъстоятелност на спорни вземания/обезпечения/привилегии на кредитори на несъстоятелността, което предпоставя участие във всяко от тези дела на лицата, насрещни страни в производството по чл. 692 ТЗ по възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ; спорът в исковото производство по чл. 637, ал. 3, т. 2 и чл. 694 ТЗ следва да се развие с участието на всички кредитори, участници в същия спор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692 ТЗ, и с оглед принципа на равнопоставеност и гарантиране правата на кредиторите, чиито възражения са уважени от съда по несъстоятелността. Касаторът поддържа, че апелативният съд необосновано е отказал да зачете успешно проведеното от ответника „Еко Мак В.“ ЕООД пред първоинстанционния съд оспорване на автентичността на подписа на издателя на процесния запис на заповед, нарушил е чл. 536, ал. 1 ТЗ и неправилно е отказал да обсъди възраженията на „Инфинит Уелт К.“ ИНК и синдика, основани на каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът К. Н. Карипиди /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. Б. Г. оспорва касационните жалби на синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. и на „Инфинит Уелт К.“ ИНК и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Намира за правилна преценката на решаващия състав на въззивния съд, че чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ следва да се приложи, ако вземането е било включено в списъка на приетите от синдика вземания, срещу него е направено възражение по чл. 692, ал. 3 ТЗ, но това възражение не е уважено и вземането е включено в списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Ако възражението е уважено, както е в конкретния случай, това ще има като последица невключването на вземането в одобрения от съда списък по чл.692, при което приложимата норма е чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ. Относно възражението за неавтентичност на процесния запис на заповед излага, че признанието на автентичността на записа на заповед от длъжника обвързва всички необходими другари. Ответникът К. Карипиди поддържа, че записът на заповед не е нищожен поради порок на реквизита „място на плащане“, тъй като в него фигурира напълно валидно място на плащане, съдържащо населено място и конкретен адрес - [населено място], площад Л. № 9, aп. 4, а ако реквизитът е опорочен, следва да се приложи чл. 535, ал. 2 ТЗ.
Синдикът на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. изразява становище, че касационната жалба на „Инфинит Уелт К.“ ИНК е основателна, а въззивният съдебен акт е неправилен.
Ответникът „Еко Мак В.“ ООД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ не изразява становище по касационните жалби, подадени подадена от синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. и от „Инфинит Уелт К.“ ИНК.
Касационните жалби са редовни от външна страна – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието им отговаря на чл. 284 ГПК.
С определение № 112 от 25.02.2022г. по т. дело № 636/2021г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: След възобновяване на спряно във връзка с откриване на производство по несъстоятелност висящо исково производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ срещу длъжника, последното следва ли да продължи с участието само на синдика и кредитора - ищец, чието вземане е изключено от списъка на приетите от синдика вземания /чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ/, или производството следва да продължи и със задължителното участие на подалите възражения по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ кредитори, ако вземането на ищеца е било включено в списъка на приетите вземания, но в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ е било изключено /чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ/?
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Със заповед № 4317/29.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8911/2016г. на Варненски районен съд е разпоредено „Мосстрой – Варна“ ЕАД да заплати на К. Н. Карипиди сума в размер 340 000 лв., представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г., и сума в размер 6 800 лв. – направени разноски за държавна такса. С определение № 1462/26.04.2018г. по по ч. т. д. № 1612/2017г. на Варненски окръжен съд е прието възражение на длъжника „Мосстрой – Варна“ АД /н./ срещу посочената заповед за изпълнение на основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
След издаване на заповедта за изпълнение, с решение от 22.06.2017г. по т. д. № 1260/2016г. на Варненски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Мосстрой – Варна“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 01.02.2014г., открито е производство по несъстоятелност на посоченото дружество, назначен е временен синдик, длъжникът чрез управителните си органи е лишен от право да управлява и се разпорежда с имуществото си, определена е дата на първото събрание на кредиторите. К. Н. Карипиди с молба вх. № 21305/21.07.2017г. е предявил пред синдика на основание чл. 685 ТЗ вземането си за сумите в размер 340 000 лв. и разноски 6 800 лв., за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение, и същото е включено в списъка на приетите вземания. С определение от м. октомври 2017г. по т. д. № 1260/2016г. на Варненски окръжен съд са оставени без уважение възражение вх. № 23771/21.08.2017г. на „Мосстрой – Варна“ АД и възражение вх. № 23948/23.08.2017г. на „Еко мак вилидж“ ЕООД срещу всички претенции на К. Н. Карипиди, както и възражение вх. № 22934/10.08.2017г. на „Консорциум Р. Груп“ АД срещу реда на удовлетворяване на вземането на К. Н. Карипиди по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Със същото определение по възражение вх. № 23672/21.08.2017г. на „Инфинит Уелт К.“ ИНК са изключени от списъка на приетите от синдика вземания всички претенции, предявени от К. Н. Карипиди с молба вх. № 21305/21.07.2017г. за сумите 340 000 лв. – главница по запис на заповед, и 6 800 лв. – разноски.
К. Н. Карипиди е предявил срещу „Мосстрой – Варна“ АД /н./ установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за посочените суми – искова молба вх. № 31142/07.11.2017г. Образуваното по този иск производство по т. дело № 1537/2017г. на Варненски окръжен съд е прекратено с определение № 3010/31.08.2018г.
В предоставения с разпореждане № 19157/11.05.2018г. по ч. гр. д. № 8911/2016г. на Варненски районен съд на основание чл. 415, ал. 1 ГПК срок К. Н. Карипиди е предявил срещу „Мосстрой – Варна“ АД /н./ по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване, че ответникът „Мосстрой - Варна“ АД дължи на ищеца сумата 340 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г., за която сума е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В изпълнение на дадените указания с разпореждане № 6613/09.07.2018г. и определение № 2770/03.08.2018г. по т. д. № 981/2018г. на Варненски окръжен съд ищецът е посочил търговските дружества, подали възражение срещу приетите от синдика вземания на К. Н. Карипиди и с определение № 3226/18.09.2018г. по т. дело № 981/2018г. на Варненски окръжен съд са конституирани като ответници „Инфинит Уелт К.“ ИНК и синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С., а с определение № 1404/07.02.2018г. по същото дело е конституиран като ответник и „Еко Мак В.“ ЕООД.
За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати производството по предявения иск срещу ответниците „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД, конституирани в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципите на чл. 6 и чл. 7 ГПК при служебното конституиране на кредиторите „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД като ответници в производството. Посочил е, че доколкото производството по делото е по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск след заповедно производство и производството по чл. 694 ТЗ е прекратено, то в случая следва да намерят приложение нормите на чл. 637, ал. 3 ТЗ и чл. 694, ал. 4 ТЗ. Поради това, че вземането на кредитора К. Н. Карипиди - предмет на установяване, е изключено от списъка на приетите от синдика вземания по възражение на кредитор, съдебният състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ и производството по установителния иск по реда на чл. 422 ГПК следва да продължи с участието на кредитора Карипиди, длъжника „Мосстрой - Варна“ АД /н./ и синдика. Изложил е съображения, че други кредитори, включително кредиторът, по чието възражение е изключено от списъка на приетите вземания вземането на кредитора – ищец, могат да встъпят в производството като трети лица - помагачи на длъжника съобразно идентичната хипотеза, регламентирана в чл. 694, ал. 4 ТЗ, но не и като главна страна - ответник по иска. Посочил е също, че служебно конституиране на кредитор, направил възражение срещу включването в списъка на приетите от синдика вземания на друг кредитор, е предвидено в чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, но тази хипотеза изисква възражението на оспорващия кредитор да е оставено без уважение от съда по несъстоятелността и оспореното вземане да е включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания. Въззивната инстанция е констатирала, че не е направено искане за встъпване в процеса от „Еко Мак В.“ ЕООД, а направеното от „Инфинит Уелт К.“ ИНК чрез процесуалния представител адв. К. Г. с молба № 27259/21.09.2018г. и уточнителна молба искане за конституирането му като трето лице - помагач на страната на ответника е отхвърлено с определение № 3567/11.10.2018г., което не е обжалвано. По изложените съображения въззивният съд е заключил, че конституирането на кредиторите „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД като главни страни по почин на съда е недопустимо, поради което и решението спрямо тях е недопустимо.
За да уважи предявения на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ иск, Варненски апелативен съд е приел, че същият е доказан, процесният запис на заповед е редовен, произвел е своето действие, същият удостоверява изявление за дължимост на сумата от 340 000 лв., ответникът „Мосстрой – Варна“ АД /н./ не е направил валидно възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение, гарантирано със записа на заповед, което да се изследва и евентуално да се прецени дали по него са погасени задълженията, което да доведе и до погасяване на поетото със записа на заповед задължение, не са доказани възражения, установяващи несъществуване на поетото задължение по ценната книга.
Въззивният съд е направил извод, че направеното от кредитора „Еко Мак В.“ ЕООД с отговора на исковата молба възражение за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от А. Лескина като изпълнителен директор на „Мосстрой - Варна“ АД, и откритото производство за оспорване на неговата истинност по чл. 193 ГПК не подлежат на разглеждане поради това, че „Еко Мак В.“ ЕООД е ненадлежна страна в процеса и образуваното във връзка с направеното от него оспорване производство по чл. 193 ГПК е недопустимо.
Посочил е, че след прекратяване на участието на кредиторите „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД, в процеса като ответници по иска по чл. 422 ГПК участват длъжникът „Мосстрой - Варна“ АД /н./ и синдикът на „Мосстрой – Варна“ АД /н./ Р. Г. С., поради което на разглеждане подлежат само техните възражения срещу иска.
Възражението на ответника „Мосстрой – Варна“ АД /н./ за нищожност на записа на заповед поради липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно мястото на плащане, е прието за неоснователно по аргументи, че в записа на заповед е отразено място на плащане - [населено място], пл. „Л.“ № 9, ап. 4, мястото на издаване „Варна“ е посочено и като място на плащане /арг. чл. 536, ал. 3 ТЗ/, а посочването „плащане по банков път“ не води до неяснота на мястото на изпълнение и до порок на формата на менителничния ефект.
За неоснователно е прието и възражението на ответника „Мосстрой - Варна“ АД /н./ за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие, тъй като подписалата го А. Лескина не е разбирала български език. Изложени са съображения, че въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените указания на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът „Мосстрой - Варна“ АД /н./ не е доказал, че подписалата записа на заповед Лескина не владее достатъчно добре български език, в степен, че да разбере съдържанието на документа.
По отношение на направените от синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. С. възражения относно въведеното каузално правоотношение въззивният съд е приел, че имат характер на лични възражения и като такива могат да бъдат релевирани само от издателя на ценната книга „Мосстрой - Варна“ АД, който обаче е въвел само абсолютни възражения.
Съдебният състав е посочил, че ищецът не е въвел каузални правоотношения - в исковата молба претенцията се основава само на ценната книга, като не е въведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, респективно за гаранционна функция на записа на заповед
Направеното от ищеца Карипиди твърдение за каузално правоотношение по т. д. № 1537/2017г., образувано по иск по чл. 694 ТЗ, което е прекратено поради наличие на образуваното преди това заповедно производство, е прието за неотносимо към настоящото производство.
Изложени са и евентуални съображения, че дори да се приеме, че синдикът има право на лични възражения, същите са общи, в тях се твърди липса на реално предаване на пари по договора за заем, респективно липса на парично задължение, от което се налага извод за твърдение за безпаричност на записа на заповед, т. е. отрича се наличието на каузално правоотношение, което означава твърдение за липса на каузално правоотношение. Съдебният състав се е позовал на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател. Поради това въззивната инстанция е заключила, че не е направено валидно възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение, гарантирано със записа на заповед, което да се изследва и евентуално да се прецени дали по него са погасени задълженията, което да доведе и до погасяване на поетото със записа на заповед задължение.
По релевантния процесуалноправен въпрос:
Наличието на заварено производство относно вземането по чл. 637, ал. 1 ТЗ, включително когато е по чл. 422 ГПК, води до недопустимост на иска по чл. 694 ТЗ за същото вземане, тъй като завареното производство изпълнява ролята на иск по чл. 694 ТЗ, но с оглед процесуална икономия се запазват извършените до откриването на производството по несъстоятелност действия.
При издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и предявени след възражението по чл. 414 ГПК и след откриване на производство по несъстоятелност искове по чл. 422 ГПК и чл. 694 ТЗ за същото вземане производството по иска по чл. 694 ТЗ също е недопустимо, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, т. е. преди откриване на производството по несъстоятелност.
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Спряното производство, включително производството по иска по чл. 422 ГПК подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл. 637, ал. 3, т. 1 или т. 2 ТЗ в зависимост от това дали вземането – предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък при подадени възражения срещу приетото вземане по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ.
Резултатът от предявяване на вземането в производството по несъстоятелност определя последващото развитие на исковото производство по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ исковото производство следва да бъде прекратено, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ – с включване на в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ.
Ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, исковото производство по чл. 422 ГПК трябва да продължи с участието на кредитора, предявил вземането /ищец/, длъжника /ответник/ и синдика съгласно чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ. Посочената разпоредба урежда хипотезите предявеното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, като последната хипотеза е налице, когато срещу приетото и включено в списъка на синдика вземане бъде подадено възражение от длъжника по реда на чл. 690 ТЗ и с определението на съда е изключено от списъка на приетите вземания.
Ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ от друг кредитор на несъстоятелността, производството по чл. 422 ГПК следва да продължи с участието на посочените в чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ страни – кредитора, предявил вземането /ищец/, длъжника /ответник/, синдика и лицето, подало възражение. В хипотезата, когато вземането на ищеца /кредитора, предявил вземането/ е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ е изключено по възражения от други кредитори, производството по чл. 422 ГПК трябва да продължи съгласно чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ с участието на кредитора, предявил вземането /ищец/, длъжника, /ответник/, синдика и кредиторите, подали възражения /ответници/. Исковото производство следва да се развие с участието на всички кредитори, участници в спора по реда на чл. 692 ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед спазване на принципа на равнопоставеност и гарантиране на правата на кредиторите, чиито възражения са уважени от съда по несъстоятелността. В хипотезата на направени възражения от други кредитори срещу прието от синдика вземане съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, следва служебно да конституира възразилите кредитори като ответници.
В посочения смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 91/15.07.2009г. по т. д. № 19/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 185/10.12.2014г. по т. д. № 3199/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 762/14.12.2017г. по ч. т. д. № 2301/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 60/03.02.2017г. по ч. т. д. 2192/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., която се споделя от настоящия съдебен състав.
По допустимостта на въззивното решение:
Съгласно задължителната практика на ВКС и ВС, обективирана в ППВС № 1/10.11.1985г. и ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 5/20.02.2012г. по гр. д. № 658/2011г. на ВКС, ГК, ІІI г. о., решение № 77/08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.2010г. по гр. д. 92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010г. по т. дело № 417/2009г. на ВКС, ТК и други/ е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В настоящия случай при служебната проверка за допустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е процесуално допустимо поради това, че въззивният съд е определил правната квалификация на предявения иск въз основа на твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум, разгледал е иска съобразно въведените от ищеца твърдения при участие на всички надлежно конституирани в първоинстанционното производство страни.
По правилността на въззивното решение:
Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нарушение на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд неправилно е обезсилил частично първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения иск срещу ответниците „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД, конституирани в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори. Изводът на мнозинството на съдебния състав, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципите на чл. 6 и чл. 7 ГПК при служебното конституиране на кредиторите „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД като ответници в производството, защото е налице хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ и други кредитори, включително кредиторът, по чието възражение е изключено от списъка на приетите вземания вземането на кредитора – ищец, могат да встъпят в производството като трети лица - помагачи на длъжника съобразно чл. 694, ал. 4 ТЗ, но не и като главна страна - ответник по иска, е постановен в противоречие с чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 694, ал. 4 ТЗ. Въззивният съд не е разграничил, че по смисъла на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ възражението е подадено от кредитор, който е предявил вземането си, но същото не е включено в списъка на приетите вземания, или от длъжника, когато вземането на кредитора е било прието от синдика, докато по смисъла на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ възражението е подадено от друг кредитор срещу прието от синдика вземане на кредитор.
По силата на закона – чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, е предвидено служебно конституиране на кредитора, направил възражение срещу включването в списъка на приетите от синдика вземания на друг кредитор. В конкретния случай за конституиране на „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД като ответници е осъществена хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, а именно: ищецът е предявил вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК, пред синдика; вземането е прието от синдика и е включено в списъка на приетите от него вземания; „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД са направили писмени възражения по чл. 690 ТЗ срещу вземането на К. Н. Карипиди; съдът е разгледал постъпилите възражения по чл. 692, ал. 3 ТЗ. Въз основа на изложените съображения следва да се направи изводът, че при конституиране на ответниците „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори в първоинстанционното производство не е допуснато процесуално нарушение.
Неправилно въззивната инстанция е приела, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ и че „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД могат да встъпят в производството като трети лица - помагачи на длъжника съобразно посочената разпоредба, но не и като главна страна - ответник по иска. Действително исковите производства по чл. 694 и чл. 637, ал. 3 ТЗ имат еднаква цел – установяване с оглед нуждите на производството по несъстоятелност на спорни вземания/обезпечения/ привилегии на кредитори на несъстоятелността, което предпоставя участие във всяко от тези дела на лицата, насрещни страни в производството по чл. 692 ТЗ по възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ. При изричната разпоредба на чл. 637, ал. 3 ТЗ разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ не следва да се приложи по аналогия.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав възприема за правилно особеното мнение на съдията-докладчик относно надлежното конституиране на „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД като ответници в исковото производство по чл. 422 ГПК.
Поради обезсилване на решението на Варненски окръжен съд в частта на иска срещу „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД и необсъждане на релевираните от посочените ответници възражения срещу иска въззивният съд е постановил неправилно решение и в частта, с която е уважил предявения иск. Като не се е произнесъл по възраженията на „Инфинит Уелт К.“ ИНК и „Еко Мак В.“ ЕООД, съдебният състав е допуснал и нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Апелативен съд Варна е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила - чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ и чл. 236, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото съдебният състав следва да обсъди всички възражения на страните.
С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция по реда на чл. 78 ГПК, предвид крайния изход на спора.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260032 от 28.09.2020 г. по в. т. дело № 83/2020 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Варна за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |