1 Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 20.05.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Е. Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2138/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на М. С. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 64 от 19.03. 2012 г. по гр.д.№ 546/2011 г. на Окръжен съд Смолян, с което е бил отхвърлен предявен от молителката и други ищци равандикационен иск относно един недвижим имот в [населено място], с площ 426 кв.м., съставляващи реална част от имот с идентификатор 49014.501.859, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Съгласно чл.296, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение, предвид неговата необжалваемост по чл.280, ал.2 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от значение за разрешаването на правния спор. Ответницата В. И. К. оспорва молбата, като поддържа, че е подадена извън срока по чл.305 ГПК, а освен това е и неоснователна, тъй като писмените доказателства са били представени при разглеждане на делото, а декларацията от свидетел по делото не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Молителката и другите ищци са наследници на С. Г. С., починал през 1975 г. Предявили са ревандикационен иск срещу ответниците В. К. и Т. К., за да установят правото си на собственост върху част от имот с идентификатор 49014.501.859, ведно с построената в него жилищна сграда, на основание давност и наследство. И двете съдебни инстанции са отхвърлили иска, като са приели, че ищците не са успели да докажат, че наследодателят им С. С. е бил собственик на имота на каквото и да е било придобивно основание. От друга страна е прието за установено, че имотът е принадлежал на А. Т. С., починал през 1929 г., а след това на неговите наследници, които пред 1978 г. по реда на З. са го продали на И. Т. Ч., чиито наследници са настоящите ответници по иска. В молбата за отмяна на първо място пространно се излагат твърдения за допуснати при разглеждане на делото процесуални нарушения и за това как е протекло разглеждането на спора, за отношенията на молителката с упълномощения от нея процесуален представител- адв. Х. и други обстоятелства, които не покриват нито едно от основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК страната би могла да иска отмяна на влязлото в сила решение ако вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се явил лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. От данните по делото е видно, че молителката е участвала активно в делото, ангажирала е двама адвокати, представяла е доказателства, обжалвала е решенията и т.н., което сочи, че не е накърнено правото й на защита. Твърдението, че ангажираният адвокат не е изготвил исковата молба в желания от ищците смисъл има значение за вътрешните отношения между тях и повереника им, но не може да обоснове наличието на основание за отмяна на влязлото в сила решение. Представените два нотариални акта с № 14 от 1978г., протокол № 9 от 24.ХІ.77г. за определяне на купувач по З., у-ние от ОбНС [населено място] от 19.03.1979 г., както и писмо от Службата по вписванията С., според което единият от нотариалните актове не е вписан и не се съхранява в службата, са документи, които са били представени и при разглеждане на делото и са обсъдени от съда, поради което не представляват нови писмени доказателства по смисъла на закона и не сочат на нови обстоятелства, които да не са били известни на съда при решаване на делото. От друга страна те не са от пряко значение за изхода на спора, тъй като имат отношение към правата на ответниците, докато искът е отхвърлен на първо място по съображения, че ищците не са доказали правата на своите наследодатели върху същия имот. Представената писмена декларация от лицето М. А. Н. също не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като такива декларации не са документи и поначало не могат да обусловят отмяна на решението, а от друга страна деклараторката е била разпитвана като свидетел и показанията й са обсъдени от съда при вземане на решението му. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 64 от 19.03. 2012 г. по гр.д.№ 546/2011 г. на Окръжен съд Смолян Осъжда М. С. С.- ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул.А. К., № 10, партер, адв.кантора адв. М. Д. да заплати на В. И. К. разноски по делото за производството по отмяна в размер на 200лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: