О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 384   София, 23.06.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни  две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 301/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “ Б. строежи” Е. – гр. Б. против определение №91/ 13.02.2009г. по ч.гр.д. №45/2009г. на Бургаски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил определение от 09.01.2009г. по гр.д. 4756/08г. , с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя срещу “ И. инженеринг” А. – гр. Б. и А. за д. в. за приемане за установено между страните, че запис на заповед от 09.04.2002г. представлява неистински документ. Въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него краен резултат, поради това, че дружеството – жалбоподател в качеството му на трето лице, против което е насочено принудителното изпълнение за вземане на длъжника, след изчерпване процедурата 266 ДОПК, има възможност с иск по чл.269 ДОПК да установи по отношение на длъжника, че не дължи сумата по записа на заповед. Посочено е, че този ред като специален е единствения, по който ищеца може да постигне целения от него правен резултат, поради което същия няма интерес от водене на иск по чл.124, ал.4 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с това, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС при разрешаване на въпроса относно допустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК във връзка с правния интерес от завеждането му в хипотеза на висящо изпълнително производство, спрямо което ищеца е трето задължено към длъжника по изпълнението лице. Така поставеният въпрос е съобразен с изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изброените и приложени съдебни решения, с които е прието, че иск за установяване неистинността на документ е винаги допустим, когато с този документ се засягат правата на ищеца, поради което той разполага както с възможност чрез възражение да ги защити във висящия процес, в който този документ е представен и на него се основава претенцията, така и в отделно производство като предяви иск по чл.97, ал.3 ГПК / отм./ обективират установеност на константна съдебна практика, като дадените с нея разрешения са в противоречие с приетото от въззивния съд относно допустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК. Следователно, обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същество частната жалба е основателна. От приложените решения на ВКС, обективиращи трайна практика по чл.97, ал.3 ГПК / отм./ приложима, поради аналогичната уредба и към регламентирания в чл.124, ал.4 ГПК иск, се извежда самостоятелната възможност по исков ред да се претендира установяване истинността или неистинността на документ като е дадено разрешение на въпроса относно правния интерес от водене на този иск. Прието е, че целта му е преюдициалното разрешаване на въпроса относно истинността на документа, който би могъл да се използува при реализиране на правото, обективирано от него и в друго производство, като по този начин се постига яснота в отношенията между страните, преди реализиране на защитата по считаните за накърнени техни субективни материални права. В тази насока при разглеждане на въпроса относно правния интерес от такъв иск отделните състави на ВКС са обосновали извод за това, че когато е налице влязло в сила решение в производството по постановяване, на което не е била обсъждана неистинността на документа, то за страната отново е налице правен интерес от самостоятелно предявяване на иск по чл. 97, ал.3 ГПК / отм./ тъй като това решение би имало значение в производството по чл.231 ГПК / отм./. Или правен интерес от водене на този иск винаги е налице когато документа, чиято неистинност е предмет на установяване, рефлектира върху субективно материално право. Следователно, създадената преюдициална зависимост на това установяване спрямо защитата на самото право обуславя и правния интерес от водене на иска по чл.124, ал.4 ГПК. И тъй като с ГПК / ДВ бр. 59/07г. в. сила от 01.03.2008г. / е въведено като самостоятелно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, установяването по реда на чл.124, ал.4 ГПК истинността респ. неистинността на документ, на още по голямо основание следва да бъде изведено наличието на правен интерес от провеждането на това производство. От изложеното следва, че разрешението дадено от въззивния съд относно това, че за страната- ищец в производството не е бил налице правен интерес от водене на иск по чл.124, ал.4 ГПК противоречи на константната практика на ВКС, поради което същото следва да бъде отменено, заедно с оставеното с него в сила определение на първостепенния съд и делото върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба, с която е бил сезиран. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №91/ 13.02.2009г. по ч.гр.д. №45/2009г. на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №91/ 13.02.2009г. по ч.гр.д. №45/2009г. на Бургаски окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 09.01.2009г. по гр.д. 4756/08г. на Бургаски районен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба на “ Б. строежи Е. – гр. Б. против “ И. инженеринг” А. – гр. Б. и А. за д. вземания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: