Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * владение * придобивна давност * общинска собственост * добросъвестно владение * благоустройствени мероприятия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

София, 14.06.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №511/2009 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община К. , срещу въззивно решение от 08.01.2009г. по гр.дело № 746/2008г. на Старозагорския окръжен съд. С определение от 12.08.2009г. по гр.д. № 511/2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по приложението на чл.68,ал.1 и чл.79 ЗС в хипотезата, когато общината претендира придобиване правото на собственост поради осъществено владение в предвидения от закона срок и необходимост от тълкуване по въпроса дали реализирането на предвидени в ЗП и РП мероприятия и извършване промяна във вида и функционалното предназначение на имота представляват реализиране собственически правомощия на общината, респ. действия по смисъла на 68,ал.1 ЗС. Въпросът е от значение за приложното поле на придобивната давност, когато владелец е общината. Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, проиема следното:

С решение от 14.07.2008г. по гр.д. № 4122/2007г. на ВКС е отменено решение № 164/2007г. по гр.д. № 163/2007г. на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 08.01.2007г. по гр.д. № 1059/2006г. на Казанлъшкия районен съд, с което О. К. е осъдена да предаде на Г. С. И., С. И. С. и К. К. Б. владението на незастроен терен с площ 1060 кв.м., представляващи имот пл. № 2* кв.384 по плана на гр. К. до 1970г., югозападната част от който с площ 450 кв.м., попада в УПИ № І-«за КЖС и подземни гаражи», източната част от който попада в УПИ ІХ-«за подземни гаражи и ОДО» и част от който терен с площ 215 кв.м. попада в улица. Приел е, че собственик на процесния имот- бивша нива, е бил наследодателят на ищците. След смъртта му наследниците му през 1991г. са продали имота на Института по хидравлика и пневматика, гр. К.. Последният е продал имота на ЕТ„С”, а с писмен договор от 1994г. за замяна ЕТ е прехвърлил правото на собственост на О. К.. С влязло в сила решение по гр.д. № 101/2006г. по гр.д. № 1834/2005г. на Казанлъшкия районен съд е обявена недействителността по отношение на „Х” АД, гр. К. на ИХП/ и ищците на договора за продажба, сключен през 1991г. Въззивният съд е приел, че приобретателят по нищожната сделка не е придобил право на собственост, поради което последващите сделки с имота не могат да се противопоставят на действителните собственици на имота. Имотът представлява празно дворно място от 1060 кв.м., югозападната част на който с площ 450 кв.м. попада в УПИ І-„за КЖС и подземни гаражи”, източната част с площ 610 кв.м. попада в УПИ ІХ-за подземни гаражи и ОДО и част от терена с площ 215 кв.м. попада в улица. Възражението на община К. за придобиване имота по давност е прието за неоснователно и недоказано, тъй като не е установила фактическа власт върху имота след договора за замяна от 1994г. Ищците са били в имота до 1996г., а след това той е бил безстопанствен и едва през 2006г. общината предприела явни и открити действия по ограждане на имота. Не е налице предвиденото в закона 10 годишно владение, за да се придобие собствеността върху имота от общината.

По въпросите относно приложението на чл.68,ал.1 и чл.79 ЗС в хипотезата, когато общината претендира придобиване правото на собственост поради осъществено владение в предвидения от закона срок и необходимост от тълкуване по въпроса дали реализирането на предвидени в ЗП и РП мероприятия и извършване промяна във вида и функционалното предназначение на имота представляват реализиране собственически правомощия на общината, респ. действия по смисъла на 68,ал.1 ЗС, настоящият съдебен състав приема следното : По начало с действия по реализиране на предвидени в застроителния и регулационния план мероприятия, засягащи общински имоти, общината може да упражнява владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС, доколкото по този начин се реализират собственически правомощия за разпореждане с имотите чрез промяна на техния вид и функционално предназначение.

По основателността на жалбата. По делото е било установено, че по плана от 1970г. западната част от имота, който в разписния лист е записан като собствен на наследодателя на ищците, е отредена „за комплексно жилищно строителство и подземни гаражи”, а източната „за КЖС, магазини и ателиета”. Според сега действащия план, утвърден със заповед №РД 02-14/2000г. 450 кв.м. от имота попадат в УПИ № І-«за КЖС и подземни гаражи», източната част - в УПИ ІХ «за подземни гаражи и ОДО» и 215 кв.м. от имота попадат в улица. Според техническата експертиза, приета при новото разглеждане на делото, в УПИ І-«за КСЖ и подземни гаражи» е построен жилищен блок и попадащата в този парцел ****аст от процесния имот е свободна незастроена площ.лицата от изток на блока, която попада върху част /215 кв.м./ от имот № 2* е реализирана към 1990г., а върху източната част от имот №2058, попадаща в УПИ ІХ, са предприети действия за подравняване на терена.

Ищците са продали имота на Института по хидравлика и пневматика, гр. К. през 1991г. като не се спори, че след 1996г. са го напуснали. През 1994г. по силата на замяната с ЕТ „С”, имотът е прехвърлен на общината. През същата година е съставен акт за общинска собственост. Искът по чл.108 ЗС е заведен през 2006г. При тези данни следва да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на чл.79,ал.2 ЗС и възражението на ответната община, че е придобила имота по давност е основателно. По делото е установено, че в продължение на повече от 5 години преди завеждане на иска имотът е във владение на общината, той е воден като общински /АОС № 97/91г., заповед № 251/1994г./, от общината са извършвани фактически действия по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС, насочени към осъществяване на мероприятията по плана, в т.ч. и преотреждането на имота с оглед вида на благоустройствените мероприятия. О. е придобила имота като добросъвестен владелец при непрекъснато и необезспокоявано от действителния собственик владение, тъй като имотът и е прехвърлен по замяната от несобственик на основание, годно да я направи собственик, без да е налице знание, че праводателят и не е собственик. Действията и не са оспорвани по никакъв начин от собствениците, които още през 1996г. са напуснали имота. Предвид приетото по-горе следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск са незаконосъобразни и необосновани. Изложеното налага извод за касиране на решението и постановяване на друго, с което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.01.2009г. по гр.дело № 746/2008г. на Старозагорския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. С. И., С. И. С. и К. К. Б., гр. К., срещу О. К. , за предаване владението на основание чл.108 ЗС на недвижим имот : незастроен терен с площ 1060 кв.м., представляващи имот пл. № 2* кв.384 по плана на гр. К. до 1970г., югозападната част от който с площ 450 кв.м., попада в УПИ № І-«за КЖС и подземни гаражи», източната част от който попада в УПИ ІХ-«за подземни гаражи и ОДО» и част от който терен с площ 215 кв.м. попада в улица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :