Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

гр. София, 18.04.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1241 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /ищец в първоинстанционното производство/, [населено място] чрез процесуален представител В. П. срещу решение № 37 от 17.02.2021г. по в. т. дело № 288/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, Първи граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 74 от 08.04.2020г. по т. дело № 106/2019г. на Габровски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Национална агенция за приходите срещу „Велттед Инвест“ ООД /н./, [населено място] искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване, че публични вземания в размер 46 760,98 лв., от които главници в размер 36 395,13 лв. и лихви в размер 10 365,85 лв., са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160007-022-0017015/01.08.2016г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160007-022-0019775/23.08.2016г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160007-0039611/28.11.2016г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, вписани в Централния регистър на особените залози под № 2016112200036, № 2016112200068 и № 2016112200326.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че държавата се ползва от привилегировано удовлетворяване на обезпечените със запор вземания единствено в производството по чл. 193 ДОПК и в срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, като тази привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че след предаване на обезпеченото от публичен изпълнител имущество на синдика, с оглед осребряването му по реда на глава 46 от Търговския закон обезпечението на това имущество ще се счита за отменено и съответно публичното вземане – необезпечено. Позовава се на императивния характер на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като поддържа, че същата не подлежи на стеснително тълкуване.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози?“
Ответникът „Велттед Инвест“ ООД /н./, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Синдикът на „Велттед Инвест“ ООД /н./, [населено място] – В. И. Г. не е подал отговор срещу касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд съобразно правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 272 ГПК, е препратил към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение, като по този начин ги е приобщил във въззивния съдебен акт и е възприел установената фактическа обстановка, а именно: с решение № 105 от 30.05.2019г. по т. дело № 68/2018г. на Габровски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Велттед Инвест“ ООД и е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество; процесните и други публични вземания са включени в списъка на служебно приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ; подадено е възражение срещу поредността на удовлетворяване на вземанията от НАП, оставено без уважение от съда по несъстоятелността; с горепосочените постановления са наложени обезпечителни мерки по изп. дело №[ЕИК]/2016г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово.
Във връзка с инвокираните във въззивната жалба доводи съдебният състав е изложил следните съображения: Налагането на запор върху движими вещи и вземания на длъжника преди обявяването му в несъстоятелност не създава привилегия за кредитора, който е инициирал налагането на обезпечението, а представлява обезпечителна мярка, която цели запазване на имуществото, и е изпълнителен способ, който не създава право на предпочтително удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. Вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Изводът, че взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори, е обоснован също с разпоредбите на чл. 459, ал. 1 връзка с чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, чл. 217, ал. 1 и ал. 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК, чл. 638, ал. 4 ТЗ.
Въззивната инстанция е приела за неоснователно оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че държавата се ползва от привилегировано удовлетворяване на обезпечените си със запор вземания единствено в производството по чл. 193 ДОПК и в срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, като тази привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност. След анализ на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 ДОПК и корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ГПК съдебният състав е приел, че смисълът на предоставения в полза на публичния взискател първи ред на удовлетворяване е във връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност продължаване на изпълнението по ДОПК, явяващо се привилегия само за предвидения в закона срок. Посочил е, че ако активът се освободи от публично изпълнение /ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки/, бъде предаден от публичния изпълнител на синдика в масата на несъстоятелността и бъде реализиран в хода на универсалното принудително изпълнение, запазване на привилегия не може да има.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай касаторът не е посочил защо счита, че формулираният от него правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – не е изложил твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито е посочил настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, нито е обосновал непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика.
В допълнение следва да се отбележи, че при разрешаване на относимия към спора правен въпрос съдебният състав се е аргументирал с преобладаващо в правната доктрина и съдебната практика становище за корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, а именно, че във връзка със запори, вписани по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново. Предвид изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 17.02.2021г. по в. т. дело № 288/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, Първи граждански и търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.