Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 136                                                    гр.София, 12.02.2010 год.                                                      В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                 ЕРИК ВАСИЛЕВ     при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №601 по описа за 2009 год.   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ю. М. от с. О., Плевенска обл., против решението от 29.12.2008г., постановено по в.гр.д. №763/2008г. на Плевенски окръжен съд, с което след като е отменено частично решението от 10.07.2008г. по гр.д. №3184/2007г. на Плевенски районен съд, е уважен предявения от Р. С. М. срещу С. Ю. М. иск с правно основание чл.106, ал.1 от СК. Касационното обжалване е допуснато с определение №513 от 21.05.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В касационната жалба се поддържа от касатора, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата Р. С. М. не взема становище по жалбата. Д. с. подпомагане – отдел „З”, гр. Д., депозира социален доклад, постъпил в срока за произнасяне. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С влязлата в сила част от първоинстанционното решение е уважен предявения иск по чл.99 от Семейния кодекс от Р. С. М. срещу С. Ю. М. за прекратяване на сключения на 25.03.2001г. между тях брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. С обжалваното решение въззивният съд след като частично е отменил първоинстанционното решение е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Ю. , родено на на майката Р. С. М.; определил е режим на лични отношения между детето и бащата С. Ю. М. - всяка събота или неделя от месец, както и да го взема при себе си всяко лято по 30 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск и е осъдил С. Ю. М. да заплаща месечна издръжка на детето Ю. в размер на 60лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която притежава необходимите условия да отглежда детето в своята семейна среда. Решението е неправилно. Въззивният съд постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.188, ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето, за който интерес съдът следи служебно, защото правото на родителя има за съдържание да осигурява грижи и условия за нормалното физическо, умствено, нравствено и с. развитие развитие на детето, придружени с необходимите обич и уважение. Въззивният съд не е извършил преценка на интересите на детето с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства според указанията в Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. на Пленума на ВС: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, с. обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица, възрастта. В решението е възпроизведен социалният доклад, представен в първата инстанция, че поради отсъствието на майката от страната, социалните работници не са взели становище за бъдещите й намерения за отглеждане на детето; не са изследвани и не са изложени съображения относно родителските и възпитателски качествата на майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права. Въззивният съд е бил длъжен да изиска представянето на актуален социален доклад както с оглед на твърденията на въззиваемата за променени обстоятелства, при които е изготвен първоначалния доклад /че е преустановила работата си в чужбина/, така и с оглед на това, че представеният в първоинстанционното производство социален доклад не съдържа данни за родителските и възпитателските й качества. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на детето, и създаването на такива условия на живот, които да съответствуват на неговите нужди. Обстоятелствата ще следва да бъдат установени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и актуален цялостен социален доклад, и да бъдат преценени с оглед интереса на детето. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 29.12.2008г., постановено по в.гр.д. №763/2008г. на Плевенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: