РЕШЕНИЕ № 213 София, 10. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 370 описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 30.12.2009 г. по гр.д. № 2151/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 16.06.2009 г. по гр.д. № 251/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за правото на кредитора да иска равностойността на дължимите компенсаторни записи, когато длъжникът не разполага с такива. По повдигнатия правен въпрос едни съдилища приемат, че задължението за връщане на компенсаторни записи трябва да бъде изпълнено в натура, а равностойност се дължи единствено, ако това е обективно невъзможно, тъй като компенсаторните записи не се търгуват на съответния регулиран пазар поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, а други съдилища приемат, че при всяко неизпълнение на задължението за връщане на компенсаторни записи длъжникът дължи равностойността им. Върховният касационен съд намира, че за да се отговори правилно на поставения въпрос трябва да бъдат сравнени правните режими на паричните задължения (и по-специално във валута) и на задълженията за предаване на движими вещи. Задълженията в чуждестранна валута са парични задължения. Няма пречка едно задължение във валута да бъде изплатено в български лева, тъй като съгласно чл. 25, ал. 2 ЗБНБ никой не може да откаже да приеме плащане в лева, но след като едно вземане съществува във валута, кредиторът не може да откаже да приеме и плащане в съответната валута. Ако плащането на валутното задължение се извършва в лева, длъжникът е длъжен да плати по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на плащането. Положението на българския лев на единствено законно платежно средство в страната обаче поставя чуждестранните валути в положението на стока, която се купува и продава, единствено по отношение на него. Във всичко останало задълженията в чуждестранна валута не губят паричния си характер. Тези задължения не са за родово определени вещи и длъжникът не дължи предаването на вещи поне от средно качество съгласно чл. 64 ЗЗД. Задълженията в чуждестранна валута са задължения за стойност (и затова, ако са възникнали напр. в германски марки, се дължат в евро); пълното им неизпълнение е изключено и е възможно единствено забавеното им изпълнение, за което се дължи законна лихва в размер, определен съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно т. 3 ТР № 2/1997 ОСГК, когато се претендира във валута вземане, което съществува в български лева, съдът може, без изменение на иска, да присъди левове вместо претендираната валута и с това не се накърнява диспозитивното начало, тъй като съдът не присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. В такъв случай съдът служебно на основание чл. 130 ГПК установява действителния размер на задължението в български лева според курса на чуждата валута към съответния момент. От т. 3 на ТР № 2/1997 ОСГК обаче не може да се направи генералният извод, че съдът може винаги да присъжда левове вместо валута и обратно, без с това да нарушава диспозитивното начало. Когато едно задължение е възникнало и съществува в чужда валута, длъжникът може да изпълни по свой избор, като плати в уговорената валута, а ако плащането става на българска територия, и в лева (съгласно чл. 25, ал. 2 ЗБНБ) според обменния курс на чуждата валута по времето и мястото на плащане. Длъжникът по задължение в чужда валута не може да плати в лева по избран от него курс, тъй като от възникването на вземането до деня на плащането са възможни колебания на обменния курс и не бива кредиторът да получи по-малко от това, което му се дължи в действителност. Като общо правило и кредиторът не може да избира курса, по който да бъде изплатено едно задължение в чужда валута, тъй като поради колебанията в курса, е възможно длъжникът да плати повече от това, което дължи в действителност. По изключение законът дава възможност на кредитора с вземане във валута да избира, по какъв курс да му се плати в лева (чл. 494, ал. 1 изр. 2 ТЗ). Ако кредиторът с вземане в чужда валута предяви иск за плащане в лева по курс, различен от деня на плащането (или по курс, който той няма право да избере), съдът може служебно да присъди вземането във валута, без да наруши диспозитивното начало (чл.2, ал. 2 ГПК), тъй като не присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. По същият начин съдът следва да процедира и по вземането за лихви, тъй като по задълженията в чужда валута текат законни лихви в размер на тримесечния либор плюс 10 пункта, а по задълженията в български лева – в размер на ОЛП плюс десет пункта. Не може върху валутно задължение да текат левови лихви или върху левово задължение – валутни лихви. Когато паричното вземане във валута е облечено в менителничен ефект, законодателят дава право на кредитора да избере дали да претендира вземането си във валута, или в български лева. Когато вземането е присъдено във валута, при принудителното изпълнение то се погасява чрез плащане в български лева по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на плащането (разпределението). Когато кредиторът има право и е избрал да претендира вземането си в български лева, то му се дължи по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на падежа. Когато се дължи предаването на движима вещ, кредиторът може с вземането за предаването й да предяви и евентуалното си вземане за нейната парична равностойност, за да избегне определянето й в изпълнителния процес съгласно чл. 521, ал. 2 ГПК, ако вещта не бъде намерена у длъжника или е развалена. Ако знае, че вещта не се намира у длъжника или е развалена, кредиторът може да предяви само иска за паричната й равностойност. Компенсаторните инструменти не са ценни книжа, тъй като (също като парите) те не материализират вземане. По подобие на парите те са платежно средство, но не универсално, тъй като с тях може да се извършват само определени плащания. Те са платежно средство на територията на България, но подобно на чуждестранната валута са стока която се купува и продава срещу пари, което обаче не ги прави движими вещи. В чл. 13б, ал. 1 З. е уредено правилото, че длъжникът дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от поканата, а в ал. 3 – правилото, че ако за връщането не могат да бъдат закупени компенсаторни инструменти поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, връща се сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден, в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа. Друга уредба в З. е излишна, тъй като установената урежда пълно както правото на кредитора да претендира от неизправния длъжник съответното количество и номинална стойност компенсаторни инструменти (при липсата им той ще получи пазарната им цена в деня на плащането), така и правото му да претендира пазарната цена на компенсаторните инструменти в деня на падежа. Ако релевантният ден следва последния ден, в който компенсаторните инструменти са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа, кредиторът ще получи пазарната им цена в този ден. Когато задължението е за предаване на компенсаторни инструменти, длъжникът не може да изпълни по свой избор, като предаде съответното количество и номинална стойност компенсаторни инструменти или плати пазарната им цена на съответния регулиран пазар в деня на плащането. Същото обаче не важи да кредитора. Той може да избере да предяви вземането си за предаване на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти (в натура) – в този случай при изпълнението (ако длъжникът не разполага със съответните компенсаторни инструменти) кредиторът ще получи съгласно чл. 521, ал. 2 ГПК паричната им равностойност на съответния регулиран пазар в деня на плащането (разпределението). Но когато длъжникът е в забава, кредиторът може да избере (без да е необходимо да твърди, че длъжникът не разполага с компенсаторни инструменти) да претендира паричната им равностойност на съответния регулиран пазар в деня на падежа. Тази парична равностойност може да съвпадне с номиналната, но може да бъде както по-голяма, така и по-малка от нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че равностойността на компенсаторните записи по цени в последния ден, в който те са се търгували на регулиран пазар, се дължи единствено при изчерпването им или спирането на търговията с тях. Правилно въззивният съд е приел, че ответницата дължи връщането на компенсаторни записи с номинална стойност 1.490.500 лева. Също правилно съдът е приел, че ответницата не дължи номиналната им стойност. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че макар да не е изпълнила задължението си в натура, длъжницата не дължи паричната им равностойност на съответния регулиран пазар в деня на падежа. Действително до предявяването на иска на 24.01.2008 г. длъжницата е могла да изпълни задължението си в натура, а след това само ако кредиторът все още има интерес от реалното изпълнение съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД, но до приключване на устните състезания пред въззивния съд длъжницата не е предлагала изпълнение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – разгледан от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че наследодателката на ответницата е получила без основание компенсаторни записи с номинал 1.490.500 лева. С исковата молба ответницата е поканена да върне недължимо получените компенсаторни записи, което не е сторено до приключването на устните състезания пред въззивния съд. Към 24.01.2008 г. средната пазарна цена, на която са се търгували поименните компенсаторни бонове е 0,4067 лева. Видно от изложеното ответницата дължи сумата 606.186,35 лева парична равностойност на получени без основание компенсаторни записи с номинал 1.490.500 лева със законната лихва от 24.01.2008 г. Не съставлява изменение на иска нито по основание, нито по петитум претенцията на ищеца да бъде присъдена по-малка от първоначално претендирана сума 1.490.500 лева. На ответницата Я. Д. П. следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 59.000,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 30.12.2009 г. по гр.д. № 2151/2009. ОСЪЖДА Я. Д. П. от София да заплати на Д., п. от м. на ф. сумата 606.186,35 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 24.01.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер 1.490.500 лева със законни лихви. ОСЪЖДА Д., п. от м. на ф. да заплати на Я. Д. П. от София сумата 59.000,00 лева разноски по компенсация. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.