3 Р Е Ш Е Н И Е № 433 гр. София, 18 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Руско КАРАГОГОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 433 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Б. Й. за възобновяване на нохд № 450/11г. на Районен съд гр.Карнобат. В искането се твърди, че законът е нарушен при индивидуализацията на наказанието, което е несъразмерно тежко. Настоява се за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на присъдата с прилагането на чл.66, ал.1 от НК. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения – адв. П. със същото искане. Излагат се доводи, че наказанието на Й. е следвало да бъде намалено от въззивния съд, както това е било сторено по отношение на останалите подсъдими. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че наказанието е съответно на установените факти на извършеното престъпление, за което Й. е бил инициатор. Гражданският ищец [фирма], редовно призован, не се представлява. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 450/11г. на Районен съд гр.Карнобат Й. бил признат за виновен в това, че на 11.01.2011г. в [населено място], при условията на повторност, при предварително сговаряне и в съучастие с Ж. Т. Ж., Н. Т. Ж., Николай Х. Х. и О. Вели Д., чрез използване на техническо средство – ключ и моторно превозно средство „Мерцедес – С.” с д.к. [рег.номер на МПС] , отнел чужди движими вещи: 1500 кг. орехови ядки, на стойност 18 000 лв., собственост на [фирма] [населено място], от владението на Николай Г. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл.195, ал.2, във вр. с ал.1, т.4 пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 и чл. 58 а от НК му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затвор. Със същата присъда подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят в полза на [фирма] [населено място] сумата от 12 105.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. С решение № 317 от 24.10.2012 г., постановено по внохд № 947/2012 г., на Окръжен съд гр.Бургас, присъдата била изменена по отношение на Ж. Ж., Н. Ж., Николай Х. и О. Д., като наложените им наказания били намалени на по три години „лишаване от свобода” и изпълнението на наказанията било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от по пет години. Спрямо осъдения Й. присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, като подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило определянето на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието на Д. Й. двете съдебни инстанции са отчели обстоятелствата, които сочат на необходимост от понасянето на по - тежка отговорност в сравнение с останалите участвали в престъплението лица. Съдилищата са взели предвид по - големия принос на Й. в осъществяването на престъпното посегателство – инициативата, отвеждането на останалите извършители до мястото, оргаизирането на транспорт за пренасянето на стоката и търсенето на пазар за реализацията й. Той е и единственият от останалите подсъдими, за когото деянието се явява повторно извършено. С оглед на това определеното от първоинстанционния съд наказание от шест години „лишаване от свобода”, редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК на четири години „лишаване от свобода” не е несправедливо завишено. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Б. Й. за възобновяване на нохд № 450/2011г. на Районен съд гр.Карнобат и внохд № 947/2012г. на Окръжен съд гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :