Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 4 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република. България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Цветинка Пашкунова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 683/2010 г. Производството е образувано по искане на осъдения Б. А. К. за възобновяване на внохд№573/10 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдена присъда №156/27.07.2010г. по нохд№1688/10 г. на Русенския районен съд. От съдържанието на саморъчно изготвеното от осъденият искане основанието за възобновяване е по чл. 422, ал. 1,т. 5,вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че не е извършил престъплението по чл. 196, ал.1, т.1,вр. с чл. 194 НК НК, за което е признат за виновен и му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, тъй като описаното в обвинителния акт деяние не сочи на престъпление.Изтъква че са пренебрегнати доказателствата от които е следвало да се установи , че велосипедът е намерен от К. хвърлен до контейнерите за смет , поради което той не го е отнемал от нечие владение. Твърди, че „не ми е правено следствие”, а свидетелят , който го е посочил за извършител на кражбата е манипулиран от разследващият орган. Иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на съдебните актове и оправдаване по обвинението В съдебно заседание осъденият Б. А. К. се явява лично и с назначеният от ВКС служебен защитник , адвокат Х.. Според защитата, присъдата и решението са постановени въз основа на предположения, при липса на преки доказателства за деянието и дееца. Счита, че при установените факти не са налице признаците на инкриминираното деяние. Не е установено кога е придобил вещта и начинът на отнемането й, липсва субективната страна на деянието, тъй като в съзнанието на К. вещта не е била чужда и в чуждо владение. Претендира оправдаване по обвинението. Прокурорът от ВКП моли да се остави без уважение искането за възобновяване като неоснователно.същите възражения са намерили подробен отговор в мотивите на въззивното решение. В последната си дума осъденият твърди, че не е извършил деянието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази доводите в искането, становищата на страните и прие следното: С присъда № 156/27.07.2010 год., постановена по НОХД № 1688/2010 год. на Русенския районен съд подсъдимият Б. А. К. от[населено място] е признат за виновен, че на 25.06.2010 год. в[населено място], при опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - велосипед „Онтарио" на стойност 180 лв. от владението на Х. С. А., собственост на П. Л. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои поради,което и на основание чл. 196 ал. 1 т.1, вр. с чл. 194 ал.1, чл. 36 и чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при строг първоначален режим.На основание чл. 59 ал.1 от НК времето през което същият е бил задържан от 26.06.2010 год.е приспаднато от срока на наказанието лишаване от свобода. Присъдени са съдебните разноски. С решение от 27.09.2010 год. по внохд№573/10 г. на Р. окръжен съд, образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Възраженията на защитата са получили цялостен отговор във въззивното решение . Фактическите констатации на съдилищата по фактите са изградени въз основа на всестранно и задълбочено изследване на доказателствените източници. Установеното деяние и авторството му от осъдения не почиват на предположения , а на достоверни и обсъдени в тяхната взаимна връзка фактически данни, установени с доказателствени средства, събрани по реда на НПК. Невярно се твърди в искането, че осъденият е намерил велосипеда захвърлен до контейнер за смет и в тази връзка той не бил го отнел от ничия владение. Установено е точно обратното. Безпротиворечиво по делото е установено, че вещта не е изоставена от собственика й. Свидетелят П. К. - собственик на процесния червен велосипед марка „Онтарио" , с фабр. № V07B64002, през деня на 25.06.2010 год. го е предоставил за ползване на своя съсед свид. Х. С., а впоследствие е подал жалба за кражбата на тази вещ. Следователно вещта не е захвърлена или ничия. Защитата неуспешно застава зад тезата, че след като фактът на отнемането на велосипеда от владението на свидетеля С. не е подкрепен с преки доказателства , не е установено деянието и неговото авторство. Установени са поредица от логически свързани факти, които в тяхната цялост сочат несъмнено че вещта е попаднала във фактическата власт на осъдения К., без съгласието на собственика и моментния й владелец, свид.С.. Установено е от показанията на свид. С. мястото откъдето е отнето процесното возило.Следователно напълно невярно е твърдението на защитата, че нито обвинението нито в съдебните актове е уточнено мястото на деянието. Невярно се твръди, че осъденият не е автор на деянието. От показанията на свид. М. И. както и съвкупния им анализ с показанията и на свид.С. и на свид.М., съдилищата са установили, че по същото време , когато велосипедът е бил отнет от мястото, където е оставен от Сахикян, подсъдимият е пребивавал в центъра на града и е видян да управлява същия велосипед. Пак по същото време и място, осъденият К. е предложил на свид.И. да замени процесния велосипед с мобилния телефон на свидетеля „Н. 72". Деянието както от обективна , така и от субективна страна е установено и с факта, че подсъдимият съзнателно и последователно е прикрил пред свидетелите И. и М. произхода на вещта като им е посочил различни версии на придобиването му. Така, К. е заявил пред И., че е собственик на велосипеда, които е закупен от Г.. Наред с тези данни обаче, свидетелят е изяснил , че К. е бил особено заинтересован свидетелят да не споменава факта, че вещта е придобита от подсъдимия , а е предложил свидетелят да твърди, че е „закупил вещта от пазара за 50 лв.” Показанията на свид. М. М. - полицейски служител в I-во Р.[населено място], също са допринесли за правилността на изводите, че К. е автор на деянието. Същият е възпроизвел чутото от К. да приканва свид.И. „да изчезва с колелото” , когато се е появил М., пред който поде. К. обяснил, че бащата на свид. И. го е закупил за 150 евро от Г..Противоречивото и променливо поведение на осъдения правилно е интерпретирано от съдилищата като защитно и единствено възприето за прикриване на деянието. Обясненията на осъдения, в които лансира тезата, че вещта е намерена захвърлена на боклука, е анализирано с оценката на всички останали доказателствени източници. Съдилищата са се мотивирали защо приемат обясненията на К. за изолирани и неправдоподобни. Тезата на подсъдимия е невярна и следва да се отхвърли и поради това, че логически е недопустимо той да лансира пред всеки от свидетелите различни версии за произхода на вещта и за нейната стойност, например , че е закупена за 150 евро от Г., при положение, че е вярно тя да е била захвърлена от собственика й, който се е отказал от владението си върху нея и е намерена случайно от К.. Съдилищата правилно са приели, че в случая обясненията му обслужват само процесуалната позиция на осъдения и не изясняват обективната истина.Показанията на свид.О. М. не са кредитирани, като съгласно чл.305, ал.3 НПК, мотивирано са изолирани от доказателствената съвкупност. Само този свидетел твърди, че е видял как поде. К. е намерил велосипеда на улицата, което е в пълно противоречие с данните от показанията дадени от собственика на вещта , от законния ползвател на вещта на инкриминираната дата, от полицая и показанията на свидетеля , на който подсъдимият е искал още при случайната си среща с него, веднага да му предостави велосипеда срещу друга вещ, която да получи в замяна. Следователно, изцяло са несъстоятелни аргументите на искателя и защитата че, че обвинението и присъдата почиват на предположения а доказателствата са манипулирани. Материалният закон е приложен правилно. Правилно деянието е квалифицирано под признаците на чл. 196 ал.1 т.1, вр. с чл. 194 ал.1 от НК. Очертаното от данните по делото поведение на К. разкрива признаците на обективната и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. Користното му намерение за своенето на чуждата вещ е потвърдено и от данните за поддържаните от него различни версии пред свидетелите за произхода на процесния велосипед. Следователно доказан е волевият и интелектуалният елементи, изграждащи вината на подсъдимия за конкретното деяние. Тя е пряк умисъл, поради съзнателното и искано от него своене на чуждата вещ. Ето защо , не са налице основания за възобновяване на производството по делото, а искането като неоснователно трябва да се остави без уважение. Воден от тези съображения и съгласно чл.426 НПК, ВКС на РБ в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. К. за възобновяване на производството по внохд №573/ 10 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда №156/ 27.07.2010 г. , по нохд№1688/10 г. на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :