Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     №  471   гр. София, 16 ноември  2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети  ноември,  две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА     при  участието на секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора   ДИМИТЪР  ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията   КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  602/ 2009 година   Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения С. В. С., от гр. Д., за проверка на влязлата в сила присъда № 15 от 24. 03. 2008г., по НОХД № 265/ 2007г., на РС- гр. С., 2 наказателен състав, потвърдена изцяло с въззивно решение от 6. 07. 2009г., на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 441/ 2008г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането за възобновяване на осъдения С. В. С. се поддържа, че въззивното решение, както и потвърдената с него първоинстанционна присъда, са постановени в нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането е за отменяване на решението и присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане, или алтернативно- за неговото изменяване, с преквалификация на престъплението в по- леко наказуемо и приложение на института на чл. 78а НК. Осъденият, лично и чрез своя упълномощен з. , поддържа искането пред настоящата инстанция, по изложените в него съображения, със заявените искания. Частният обвинител и граждански ищец Н. С. К., лично и чрез своя п. поддържа, че искането за възобновяване е неоснователно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения С. В. С. е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр. С., 2 наказателен състав, е признал подсъдимия С. В. С., за виновен в това, че на 14. 10. 2006г., в с. П., Софийска област, причинил на Н. С. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване и затруднено носово дишане, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота й, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Осъдил е подсъдимия С да заплати на Н. С. К. сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14. 10. 2006г., до окончателното й изплащане. Отхвърлил е гражданския иск в останалата му част. Присъдил е разноски по делото, и държавна такса върху уважения граждански иск, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение Софийският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Релевираното основание за допуснато нарушение на материалния закон, не намира подкрепа в данните по делото. Неоснователно се поддържа в искането за възобновяване, че в нарушение на закона, подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение- по чл. 129, ал. 1 НК, вместо по поддържаната от него правна квалификация- чл. 130 НК. При безспорно установените по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. По несъмнен и категоричен начин е доказано в процеса, че на инкриминираната дата, вследствие на нанесения й от дееца побой, пострадалата К. е получила телесни увреждания, подробно описани в заключението на съдебно- медицинската експертиза, съдържащи медико- биологичната характеристика на лека телесна повреда, а наред с тях и съставомерното по чл. 129, ал. 1 НК такова- счупване на носните кости, с разместване и затруднено носово дишане. Възраженията на осъденото лице се свеждат основно до неправилното, според него, приложение на материалния закон, относно правната квалификация на деянието. За да приемат, че инкриминираното счупване на носните кости с разместване, представлява средна телесна повреда, съдилищата са основали изводите си на заключението на съдебно- медицинската експертиза, съгласно което обсъжданото травматично увреждане обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Както изрично е посочил съдебният медик Д-р З. К. , в случай, че не е била извършена операцията за репозиция на носната пирамида, счупените носни кости биха зарастнали неправилно и затруднението в носовото дишане ще остане дефинитивно (Вж. заключение,приложено на л. 34 от дознанието). В устните си разяснения пред първоинстанционния съд експертът отново е акцентирал, че без извършената оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти, неблагоприятните последици- нарушено носово дишане, щяха да са налице. В този смисъл, не само, че няма нарушение на задължителното тълкуване на закона, дадено с Постановление на Пленума на ВС на РБ № 3/ 1979г., както се поддържа в искането за възобновяване на наказателното дело, а напротив- и районният, и окръжният съд стриктно са го съобразили, и като резултат са дали точна и прецизна правна квалификация на деянието. В процесния случай от данните по делото безспорно е установено наличието на постоянно разстройство на здравето на пострадалата, неопасно за живота, каквото несъмнено представлява затруднението в дишането, описано в т. 13 от цитираното постановление като типична проявна форма на средната телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Пак там са установени и критериите за отграничаването му от разстройството на здравето, временно опасно за живота. При формиране на своите правни изводи решаващите инстанции са съобразили и указанията, дадени с т. 17 на постановлението за меродавния момент, в който следва да се определя вида и характера на всяка телесна повреда, а именно този на получаването й, а не в който и да е по- късен, когато могат да настъпят изменения в различни посоки. Това е така, защото квалификацията на телесната повреда се определя от онези условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на деянието и неговия резултат. В този смисъл, в случаите, когато здравословното състояние на увредения се подобри, вследствие на проведеното лечение, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. Конкретният казус е именно такъв- възстановяването на затрудненото, вследствие на травматичното увреждане носово дишане, е в резултат на адекватната медицинска помощ- извършената оперативна интервенция за репозиция на носната пирамида. Основната част от предложената от осъденото лице аргументация в неговото искане, се изгражда върху смесването на основни понятия, касаещи индивидуализацията на признаците и различията на отделните видове телесни повреди, а именно „постоянно разстройство на здравето” и „трайно затруднение” във функциите на определени органи и части от човешкото тяло. Терминът „трайно” касае единствено времетраенето на конкретното болесно състояние, с период най- малко 30 дни, но без да държи сметка за характера на увреждането. От тази позиция, и обстоятелството, че след извършената оперативна интервенция, за възстановяването на пострадалата са били необходими 20- 25 дни, осъденият извежда тезата си за несъставомерност на деянието по чл. 129, ал. 1 НК. По този начин обаче се оказва в колизия, от една с. , със задължителните предписания на т. 8- 10 от Постановление № 3/ 79г. на Пленума на ВС на РБ, и от друга- с пълната ирелевантност за правната квалификация на благоприятния за К. изход от проведеното по отношение на нея хирургично лечение, предвид изложеното по- горе, и т. 17 от постановлението. В същата насока е и актуалната съдебна практика- Вж. напр. Р 831-2006г., І н. о., по н.д. № 275/ 2006г. Повече от некоректно е позоваването в искането за възобновяване на заключение на тройна съдебно- медицинска експертиза, приложена към него, но предназначена за друго наказателно производство (НОХД № 346/ 2008г., на СРС), и касаеща случай, различен от процесния. Известно е, че предмет на обсъждане и оценка във всеки наказателен процес могат да бъдат само онези доказателствени източници, които са събрани по предвидения в НПК процесуален ред- чл. 104- 107 НПК. Доводът за допуснати от съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила се свежда основно до несъгласие с изводите на съдебно- медицинската експертиза, на която са основани изводите на съдилищата за медико- биологичната характеристика на телесната повреда. Осъденият възразява, че при изготвянето на експерното заключение не са били съобразени всички релевантни обстоятелства. Видно от самото заключение, експертът е обсъдил и взел предвид цялата медицинска документация по случая, която се намира и по делото и проследява в динамика състоянието на пострадалата от момента на инкриминирания инцидент с дееца, при който е възникнало увреждането, до възстановяването й след претърпяната оперативна интервенция. Изтъкваната като основание за отмяна на атакуваните съдебни актове в искането за възобновяване- необоснованост, е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, поради което този довод не подлежи на обсъждане и преценка в настоящото производство. Последната инстанция по фактите е въззивната, и предвид липсата на уредени от закона контролни правомощия по отношение на фактите, проверката от ВКС обхваща само приложението на закона- материален и процесуален. К. са кредитирали едни доказателствени източници, а не други, но са изтъкнали достатъчно сериозни и убедителни съображения в мотивите си за това, основани на доказателствата по делото, събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК ред, съдилищата не са допуснали нарушение на процесуалните правила, включително при формирането на своето вътрешно убеждение. И двете предходни инстанции подробно са изложили в мотивите съображенията си да отхвърлят тезата на молителя, поддържана и пред ВКС. Констатациите и изводите им са в съответствие с принципите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и разпоредбите на чл. 107 НПК, при което настоящата инстанция намира, че съдилищата са извършили следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в процеса, съгласно чл. 13 НПК. При тези данни, няма основание да се заключи, че те са решили въпросите за вината и отговорността на дееца, без да са изяснили правнорелевантните обстоятелства, съобразно предмета на доказване в конкретния наказателен процес. В настоящото производство не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, които да обуславят исканата отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда. Ето защо, като намери, че искането на осъдения С. е неоснователно, ВКС в настоящия си състав прие, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда, с удовлетворяване на заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК, счете, че следва да го остави без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. С. за възобновяване на НОХД № 265/ 2007г., по описа на Районен съд- гр. С., 2 състав, отмяна на влязлата в сила присъда № 15 от 24. 03. 2008г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение от 6. 07. 2009г., на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 441/ 2008г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: