5 Р Е Ш Е Н И Е №.8 гр.София , 13 март 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1127/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Д. А. А., чрез адв.Ч., срещу решение №48 от 28.10.2019 г., постановено по внохд №470/2019 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение се обосновава с отказа на решаващия съд да вземе отношение по изрично наведени от защитата възражения, свързани с недостатъци на обвинителния акт, ограничили правото на подсъдимия да разбере конкретния обем от фактическите обстоятелства, свързани с повдигнатото му обвинение. На следващо място в жалбата е изложен довод за явна несправедливост на наложеното наказание, аргументирано с темпоралната отдалеченост на извършеното деяние, което следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимото лице. Отправено е искане в условията на алтернативност- въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или да бъде намален размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия А.-адв.Ч. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 24.07.2019 г., постановена по нохд №2619/2018 г., Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия Д. А. А. за виновен в това, че на 02.02.2017 г. в къща, находяща се в [населено място], [улица], като съизвършител с Л. Н. С., без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества- коноп /марихуана/ и амфетамин на обща стойност 631,95 лв., с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и пет месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, и глоба в размер на 7000 лв., като го е признал за невиновен и го е оправдал за това деянието да е извършено в условията на опасен рецидив /по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.2 т.4 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК/. С присъдата е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия Д. А.. Подсъдимият Д. А. А. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.10 т.2 във вр.с ал.2 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По протест на Специализираната прокуратура с искане за осъждане на подсъдимия А. и по двете обвиненията, така както са били предявени, алтернативно- за налагане на по-голямо по размер наказание лишаване от свобода по обвинението по чл.354а ал.1 от НК и по жалба на защитника на подсъдимия, пред АСНС е образувано внохд №470/2019 г., приключило с решение №48 от 28.10.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка и това е решението на въззивната инстанция само в частта, с която е потвърдена постановената от СНС осъдителна присъда спрямо подсъдимия А. за извършено престъпление по чл.354а ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Досежно останалите части на въззивното решение, с които се потвърждава оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.10 т.2 във вр.с ал.2 от НК и по ал.2 т.4 на чл.354а във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, липсва касационен протест, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по тях. Доводът на защитника на подсъдимия за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, ВКС намира за неоснователен. Нито във въззивната жалба и допълнението към нея, нито в пледоарията пред АСНС, адв.Ч. е правил възражения относно годността на обвинителния акт, които да бъдат предмет на разглеждане от решаващия съд. От намиращия се в кориците на делото съдебен протокол от 19.09.2018 г. е видно, че пред първостепенния съд е било проведено разпоредително заседание, в което са били обсъдени всички въпроси по чл.248 ал.1 от НК, включително и дали на досъдебното производство е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия. В процесуалния документ изрично са отбелязани изявленията на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим за липса на съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Останалите страни в процеса също не са претендирали наличието на подобно нарушения на досъдебното производство, а съдът в изпълнение на правомощието си за служебна проверка, с определение е констатирал липсата на такова. Разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК изключва възможността в съдебното заседание пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на ал.1 т.3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. Възражението на адв.Ч. по годността на обвинителния акт не е било изобщо правено и обсъждано в разпоредителното заседание, поради което преклузията за по- нататъшното му обсъждане, вкл. и от ВКС, е налице. Във връзка с довода за явна несправедливост на наложеното наказание, ВКС намира следното: Изводите на въззивната инстанция, свързани с конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по делото, са законосъобразно изведени. Обремененото съдебно минало на подсъдимия правилно е отчетено като такова завишаващо личната обществена опасност на Д. А.. Видно от справката за съдимост, подсъдимият е бил осъждан два пъти за престъпления от същия вид като това по настоящото дело / чл.354а от НК/, като налаганите дотук наказания не са оказали поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него и не са изиграли ролята на възпиращ фактор. Проявената снизходителност с налагането на ниски по размер наказания лишаване от свобода /по дело №638/2013 г. на РС-Бургас- седем месеца и десет дни и по нохд №21658/2013 г.на Софийски районен съд -осем месеца лишаване от свобода/ не е допринесла за осмислянето на собственото поведение от страна на подсъдимия, което показва, че спрямо него е необходимо да се приложи по-сериозна наказателна репресия. Извършването на коментираните еднотипни престъпления показва трайна склонност към престъпно поведение, поставящо под сериозен риск обществените отношения, свързани със защита на народното здраве и невъзможност с по-леко по размер наказание лишаване от свобода да се постигнат целите по чл.36 от НК. Това заключение се извежда и от обстоятелството, че в изпитателния срок на предходно осъждане, подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело. Касационният състав единствено не се съгласява с извода на въззивната инстанция, че към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се причисли младата възраст на подсъдимия. Към момента на извършване на деянието А. е бил на 25 години, възраст в която физическата, психическа и социална зрялост на индивида е достигната и същият би следвало да е изградил достатъчно устойчиви морални императиви, за да се въздържа от извършване на престъпни посегателства. Останалите смекчаващи отговорността обстоятелства са били правилно отчетени от въззивния съд. Доводът на защитника за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, поради неразумна продължителност на наказателното производство, водено срещу подсъдимия, е лишен от основание. Това е така, тъй като от момента на привличането на Д. А. в качеството на обвиняем за престъплението по чл.354а от НК на дата 03.02.2017 г. до произнасянето на ВКС като последна инстанция, е изминал срок от около три години, който в никакъв случай не може да бъде отчетен като продължителен и да доведе до допълнителна бонификация на подсъдимия във връзка с определяне на неговото наказание. Други смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от въззивния съд не се сочат в касационната жалба, а и не се констатират от настоящия касационен състав. Макар и в жалбата да е релевирано касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, не са посочени конкретни доводи, които да го обосновават, за да бъдат обсъдени от ВКС. По изложените съображения, ВКС намира, че не са налице претендираните касационни основания, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №48 от 28.10.2019 г., постановено по внохд №470/2019 г., по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/