Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 14 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 716/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК е образувано по направено искане на осъдения М. Д. Т. от гр.Пл., за възобновяване на наказателно дело № 4422/2012 г., на Пловдивския районен съд. Твърди се, че решението на въззивният съд е постановено в нарушение на закона, при допуснати нарушения на процесуалните правила, че е необосновано, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяната му и връщане на делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане или за налагане наказание от вида „пробация”. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда № 362/25.10.2012 г., постановена по нохд № 4422/2012 г., Пловдивският районен съд, 22-ри наказателен състав, е признал подс. М. Д. Т. за виновен в извършени престъпления по: чл.316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода при „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип и по чл. 290, ал. 1 НК, налагайки му наказание по реда на чл. 54 НК, от две години лишаване от свобода при „строг” режим в „закрит” тип затворническо общежитие, определил му е на основание чл. 23, ал. 1 НК, едно общо наказание от две години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил отделно изтърпяване на наложеното му наказание по нохд № 2952/2009 г. на Пловдивски районен съд, 3-ти наказателен състав, при „строг” първоначален режим и в затворническо общежитие от „закрит” тип. Присъдил е и направените разноски. С решение № 88/20.03.2013 г., постановено по внохд № 2/2013 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е изменил посочената присъда, като е намалил наказанията на подс. М. Т., съответно на девет месеца и една година лишаване от свобода и общо определеното по реда на чл. 23, ал. 1 НК – на една година лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за необоснованост на съдебния акт: Въпросът за необосноваността на съдебния акт не може да бъде предмет на настоящата проверка по реда на възобновяване на наказателни дела, тъй като не е включен в касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 426 НПК. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. По своята същност направените възражения се свеждат до оспорване обосноваността на съдебния акт във връзка с приетата фактическа обстановка, неправилно кредитиране на част от събрания доказателствен материал и от там незаконосъобразен извод за виновността на подс. Т.. Въззивният съд потвърждавайки осъдителната присъда /без размера на наказанието/ не е допуснал нарушение на закона. В неговите мотиви са изложени убедителни съображения в подкрепа на изводите по приетите за установени фактически положения, свързани с доказаността на обвиненията по несъмнен начин. Внимателно са били преценени данните от гласните и писмени доказателствени средства, по отношение на което изпълнявайки задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, мотивирано е дал отговор кои се кредитират и кои не и защо. В тази връзка законосъобразно е приел, че авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния е установено по несъмнен начин, така както изискват разпоредбите на чл. 303 НПК. В случая, вътрешната му убеденост е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Приетите данни от показанията на свидетелите Г., К., И., Г., данните от експертните заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подс. Т. е осъществил съставите на посочените престъпления. Тяхната достоверност е била преценявана поотделно и в съвкупност по между им, на базата на взаимната им обвързаност и непосредствените възприятия на съда провел съдебното следствие. Изводите за виновността му не противоречат на правилата на формалната логика, тъй като не се разминават с данните от кредитираните доказателствени средства. Следователно, по реда на чл. 313 и 314 НПК е била извършена внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквито са изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, а изводите относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване, са изложени в мотивите на решението, по начина указан в чл. 339, ал. 2 НПК. Вътрешното убеждение на съдебният състав при вземане на решението с оглед непосредствено възприетите доказателствени материали, не може да бъде предмет на контрол по реда на възобновяването, когато правилата за събиране и проверка на доказателствата са спазени. Настоящият случай е именно такъв, поради което направеното оплакване с искането е неоснователно. Направените конкретни възражения в искането по този довод са идентични с поддържаните пред въззивната инстанция. Същата в мотивите си подробно и задълбочено ги е обсъдила – л. 34 – 37, като е изложила убедителни съображения защо не ги възприема. Същите са подробни, възприемат се от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за опуснати съществени процесуални нарушения: Без подкрепа от данните по делото е и това твърдение на осъдения Т.. Атакуваният съдебен акт не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за уважаване на искането за възобновяване на производството. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подс. Т., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в които с решаващо значение са данните от посочените гласни, писмени доказателствени средства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията през инкриминирания период. Възприемайки изцяло констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Липсват нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на осъдения. Обсъдени са били в мотивите направените възражения и мотивирано е обоснован отказа да не се приемат за основателни. Това се отнася и за двете експертни заключения по делото – л. 35, и за обясненията на подс. Т. – л. 35 гърба и л. 37, за разпита на св. З. И.. Както правилно е посочено в мотивите, разпоредбите на чл. 118 НПК, изчерпателно изброява лицата, които не могат да бъдат свидетели. Видно от данните по делото, посоченото лице не е участвало в същото наказателно производство в друго процесуално качество и не е извършвала действия по разследването – дознание № 416/2011 г., водено срещу осъдения по двете обвинения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устни възражения и изложения по направените доводи. С оглед на това, настоящата инстанция счита, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което искането и в тази си част се явява неоснователно. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размерите на наказанията поотделно за всяко извършено престъпление, са били подложени на задълбочен анализ и от въззивната инстанция, всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Същата правилно е приела, че не са били оценени в достатъчна степен от първостепенния съд добрите характеристични данни за личността му и полаганите грижи за болно дете с оглед представения медицински протокол на ТЕЛК, поради което при условията на чл. 54 НК, справедливо е намалил определените им размери. И настоящата инстанция счита, че приложението на чл. 54 НК при индивидуализацията им за определяне на размера, напълно съответства на тежестта на конкретните посегателства, на начина на осъществяването им, на данните за личността му. По – голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия. Точно са приложени разпоредбите на чл. 23 НК от въззивната инстанция за определяне на едно общо наказание по настоящото дело. Това е така защото двете престъпления за които подс. Т. е бил признат за виновен и осъден са извършени при условията на реална съвкупност. С оглед на установените данни по делото за деянията и личността на дееца – осъждан, настоящата инстанция счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му, за да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, поради което не приложи разпоредбите на чл. 55 НК. Що се касае за твърдението, за възможност за друго групиране на наказанията по присъдите, същото може да бъде извършено по реда на чл. 306, ал. 1 НПК, след направено искане. Имайки в пред вид всичко изложено, съставът на Върховния касационен съд прие, че искането е изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Т. от [........], за възобновяване на наказателно дело № 4422/2012 г., на Пловдивския районен съд, 22-ри наказателен състав. Председател: Членове: