Р Е Ш Е Н И Е № 391 София, 27 юни 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1195/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест и жалби срещу въззивно решение № 12 от 06.07.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/14 г. по описа на Военно - апелативния съд, както следва: - протест на Военно - апелативна прокуратура, с който се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда на Пловдивски военен съд за деяние по чл. 123, ал. 1 от НК, извършено при условията на независимо съпричинителство от подсъдимите- Г. Л. М. и В. В. В., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав въззивния съд; - жалба от гражданския ищец и частен обвинител Д. Т. Ц. срещу посоченото по-горе решение с доводи за наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, връщане на делото на Военно – апелативния съд за ново разглеждане, постановяване на осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер; - жалба от гражданския ищец и частен обвинител А. Ц. Ц. с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона, явна несправедливост поради липса на наложено наказание и искане за отмяна на постановената от първата инстанция оправдателна присъда, както и потвърдителното въззивно решение, осъждане на двамата подсъдими и уважаване на предявения граждански иск; - жалба от адв. Д. К. като повереник на гражданските ищци и частни обвинители Д. Т. Ц., Х. Ц. Х. и А. Ц. Ц. с доводи за неправилност, непълнота, незаконосъобразност и явна несправедливост на обжалваното решение и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция или за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите, определяне на наказания в максимален размер, уважаване на предявените от гражданските ищци и частни искове за неимуществени вреди в пълен размер; - жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Х. Ц. Х. - адв. В. С. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд или за решаването му по същество с постановяване на осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими; - жалба от гражданския ищец и частен обвинител Х. Ц. Ц., основана на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и съдържаща искане за отмяна на оспорвания съдебен акт и уважаването на предявения граждански иск; В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа подадения от Военно-апелативна прокуратура протест поради липса на достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин вината на подсъдимите и моли за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Подадените от тримата граждански ищци и частни обвинители касационни жалби се поддържат по изложените в тях съображения, лично и чрез повереника им адв. К., който представя писмена защита. В съдебното заседание подсъдимите В. В. лично и с адв. К. Г., и Г. М. лично и с адв. В. Х. изразяват становище за неоснователност на подадения протест и жалби, и молят за оставяне в сила на постановеното от Военно-апелативния съд решение. Адв. Х. представя писмени бележки. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадения протест и касационни жалби, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от № 269/11.07.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 269/2009 г. Софийски военен съд е признал подсъдимите Г. Л. М. и В. В. В. за невиновни по повдигнатото на всеки от тях обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. С присъдата предявените срещу двамата подсъдими граждански искове от гражданските ищци и частни обвинители Д. Т. Ц., Х. Ц. Х. и А. Ц. Ц. за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, до окончателното й изплащане, са отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка за първи път в производството по в.н.о.х.д. № 47/2011 г. на Военно-апелативния съд, приключило с изцяло потвърдително решение № 55 от 09.11.2011 г., отменено с решение № 57 от 15.03.2012 г. по н.д. № 3112/2011 г. на I н.о. на ВКС. При второто по ред производство пред въззивния съд по в.н.о.х.д. №24/2012 г. присъдата на Софийски военен съд е отменена изцяло с решение № 27 от 09.07.2012г. и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Поради невъзможност на последния да образува състав, производството е възложено с определение № 142 от 01.11.2012 г. на III н.о. на ВКС по ч.н.д. № 1899/2012 г. за разглеждане и решаване от Пловдивския военен съд. С присъда № 20 от 19.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. №459/2012 г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия Г. Л. М. за невиновен в това, че на 08.10.2008 г., в [населено място] при независимо съпричиняване с В. В. В. да е причинил смъртта на Ц. Х. Ц., починал на 13.10.2008 г. от сепсис /дисеминиран гноен процес в организма причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия – началник на спешно кардиологично отделение в клиника „Спешна терапия” на катедра „Интензивна и спешна терапия” в департамент „Военна терапия” на МББАЛ към ВМА-/населено място/, представляваща източник на повишена опасност, като: - в нарушение на т.2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр.чл. 80 от Закона за здравето, не е извършил адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не съобразил, че пациента е възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени развитието на „Сепсиса” от възпалението на дясното коляно и - в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението” въпреки състоянието на пострадалия – висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията на самият болен, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във ВМА и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимия В. В. В. е признат за невинен в това, че на 09.10.2008 г., в [населено място], при независимо съпричиняване с подс.Г. Л. М., да е причинил смъртта на Ц. Х. Ц., починал на 13.10.2008 г. от сепсис /дисеминиран гноен процес в организма причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия -„Хирург, ортопед травматолог” към Военна академия- МББАЛ-/населено място/, представляваща източник на повишена опасност, като: - в нарушение на т.2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр. чл. 80 от Закона за здравето, не е извършил адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не съобразил, че пациента е възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени развитието на „Сепсиса” от възпалението на дясното коляно и - в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на лечението” въпреки състоянието на пострадалия – висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията на самият болен, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във ВМА и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. С присъдата са отхвърлени като неоснователни всички граждански искове, предявени от гражданските ищци Д. Т. Ц., А. Ц. Ц. и Х. Ц. Х. срещу двамата подсъдими. С въззивно решение № 12 от 06.07.2015г., постановено по внохд №35/14г., Военно-апелативният съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Протестът и жалбите са допустими и основателни. Всички касатори правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Инкриминираното на двамата подсъдими обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК очертава предмета на доказване по настоящото дело. Необходимо е да се отбележат няколко принципни разбирания във връзка с правилното тълкуване на съставомерните елементи на престъплението по чл.123 от НК, изводими от трайната практика на ВКС. Под “правно регламентирано занятие или дейност” се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално разрешение. Едновременно с това, тази дейност следва да представлява източник на повишена опасност, при която отклонението от правилата за нейното упражняване създава опасност за живота и здравето на други лица. Изпълнителното деяние е причиняване на смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност. Незнанието представлява липса на достатъчно познания или практически опит. При немарливото изпълнение на дейността, лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях, съответно с правилата за упражняване на занятието или дейността. Субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Разграничителния критерии между престъпленията по чл.123 от НК/извършени при професионална непредпазливост/ и тези по чл.122 от НК/извършени при обикновена непредпазливост/ е характерът, естеството на занятието или дейността, при чието неправилно изпълнение са настъпили общественоопасните последици, в първия случай занятието, дейността е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, а във вторият случай - тя няма такъв характер. Бланкетността на нормата на чл.123, ал.1 от НК изисква съставът да е попълнен с конкретни нормативни текстове, регламентиращи дейността, която представлява източник на повишена опасност, които са нарушени от подсъдимите. В конкретният случай обвинението срещу двамата подсъдими е за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и така както същото е възведено в обвинителния акт изисква изследване и установяване на следните обстоятелства: дали двамата подсъдими са осъществявали правно регламентирана дейност- медицинска професия в инкриминираното медицинско заведение; в тази си дейност допуснали ли са инкриминираните им нарушения/на правилата на добрите медицински практики и чл.12 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП/, какви са причините довели до смъртта на пострадалия Ц. и налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите, изразяващо се в действие или бездействие/в конкретният случай е инкриминирано тяхно бездействие/ и настъпилата смърт. За да отговарят на всички тези въпроси, решаващите съдилища са били длъжни да съберат и проверят онзи доказателствен обем, обуславящ установяването на фактически констатации, които от своя страна да доведат до безспорни правни изводи за виновност или невиновност на подсъдимите М. и В.. Въззивният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд, като освен, че е изложил хронологията от събитията, касаещи случилото се с пострадалия за времето от 06.10.2008г. до настъпването на смъртта му, подробно е описал конкретно всички, предприети от подсъдимите М. и В. медицински дейности по отношение на пострадалия. Позовал се е и на приетите от първата инстанция заключения на изготвените на досъдебното производство петорна и комплексна деветорна съдебномедицински експертизи по писмени данни. Въззивната инстанция е констатирала, че след проведеното от нея съдебно следствие няма основания за приемане на нови фактически положения. Това от своя страна не освобождава въззивната инстанция от задълженото й да извърши анализ и оценка на събраните и проверени от нея доказателства и едва след това да достигне до извод, че новосъбраните данни не променят приетите от първия съд фактически положения. В хода на въззивното съдебно следствие освен събраните гласни и писмени доказателства, съдебният състав е назначил допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение по въпросите, поставени на петорната и деветорна съдебномедицински експертизи по писмени данни, назначени на досъдебното производството. Освен, че не е обсъдил установеното от собствените му действия по проверка на доказателствата, което не дава възможност на касационния съдебен състав да проследи в пълен обем процесуалната дейност на въззивния съд по формиране на вътрешното убеждение, въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е назначил допълнителна съдебномедицинска експертиза. Последната е следвало да даде отговор по поставените въпроси на основната и комплексна/допълнителна по естеството си/ експертизи от досъдебното производство, изслушани и приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като я е възложил на експертите, изготвили деветорната експертиза с промяна на две от вещите лица. Нормата на чл.153 от НПК изрично визира предпоставките за назначаване на допълнителна експертиза, а именно когато заключението не е достатъчно пълно и ясно. В случая назначаването на едни и същи вещи лица, които да отговорят на въпроси, на които те вече са дали отговори в предходни експертизи, не покрива критериите за назначаване на допълнителна експертиза. Било е необходимо назначаването на повторна експертиза, изготвена от нов експертен състав, с включването на допълнителни, неизяснени въпроси, имащи значение за установяване на релевантните факти. Все във връзка с оценката на експертните заключения, въззивният съд е приел, че обстоятелствата от предмета на доказване се изясняват в “достатъчна степен и обем от събраните гласни и писмени доказателства, както и, че заключенията на петорната и деветорна съдебномедицински експертизи по писмени данни и допълнителната комплексна експертиза с нищо не допринасят за това, “още повече че е налице противоречие както между тях и другите доказателствени средства, така и между самите заключения на експертите, касаещи изясняването на такъв важен за изхода на делото факт, а именно причината за смъртта на пострадалия”. Тези изводи на апелативната инстанция от една страна сочат на вътрешна противоречивост на съдебния акт- приемат се за установени фактически констатации въз основа на експертизите, които обаче се игнорират от останалия доказателствен материал, а от друга страна се прави признание за налични противоречия, които съдът не е отстранил, чрез съответните способи за това независимо, че е бил длъжен. Недопустимо е съдът да признава наличието на противоречие относно един от важните факти по делото, а именно причината за смъртта на пострадалия, а във фактическата обстановка да приема, че тя е установена по несъмнен начин. С наличните противоречия в експертните становища, съдът е обосновал изключването им от доказателствената съвкупност. Не е спорно, че експертните заключения не са задължителни за съда, но когато той не е съгласен с него, е длъжен да изложи убедителни мотиви затова, каквито в настоящият случай липсват. Така, в рамките на аналитичната си дейност, резултат от която са приетите фактически положения, въззивният съд е констатирал правилност относно правните изводи на първостепенния съд за обективна несъставомерност на деянието, за които двамата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност. Военно-апелативният съд е аргументирал тезата си за това, че подсъдимите не са нарушили правилата на чл.12, ал.1, т.7 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП, със събраните данни за съществуващо самостоятелно спешно приемно отделение във ВМА-/населено място/, което е различно и е извън структурата на ЦСМП и неговата дейност се регламентира от Правилника за вътрешния ред на Многопрофилна болнична база за активно лечение/МББАЛ/-/населено място/, ВМА. Относно тези констатации, направени на базата на статута на ВМА и нейното спешно приемно отделение, в отменителното решение съставът на касационната инстанция от своя страна е направил съответни констатации и е дал указания, които въззивната инстанция не е съобразила при постановяване на акта си. Второто инкриминирано нарушение на двамата подсъдими е на разпоредбата на т.2.4 от Правилата за добрата медицинска практика, вр. чл.80 от Закона за здравето. Съставът на Военно-апелативния съд е приел за основателни възраженията на защитата, че не може да бъде осъдено лице за извършено нарушение, било то и престъпление, ако нормативният акт, прокламиращ същото не е бил действащ към момента на деянието. Съдът се е позовал на събраните данни затова, че правилата за добра медицинска практика са били изготвени и утвърдени за първи път от Министъра на здравеопазването с негова заповед № РД 28-256 от 25.11.2013г., като към м.октомври 2008г. е бил налице само проект, които не е бил утвърден от министъра. Действително разпоредбата на чл.80 от Закона за здравето визира, че качеството на медицинската помощ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Това, че към момента на инкриминираните деяния не е имало писани правила, касателно добрите медицински практики, не означава, че такива не са съществували. Напротив, медицинската помощ винаги се е осъществяла при прилагане на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии. Причините, поради които след влизането в сила на Закона за народното здраве - 01.01.2005г., правилата за добра медицинска практика са приети едва през 2013г., не са относими към проблематиката по настоящия казус, но липсата на изрично писани правила не води до изводи за липсата на практически приложими добри практики при оказване на медицинска помощ от лекари в съответните медицински заведения. Формалното абсолютизиране на писмения характер на добрите медицински практики би довело до абсурдни ситуации, свързани с адекватното медицинско обслужване и липсата на какъвто и да било контрол относно неговото осъществяване. Обстоятелството, че правила за добра медицинска практика не са били утвърдени в писмен вид към инкриминирания момент не изключва възможността те да запълнят бланкетния състав на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, доколкото нормативен е актът/Закон за здравето/, който предвижда задължението за тяхното спазване. В тези случай обаче е необходимо използването на експертно мнение, което да установи в настоящият казус, дали извършените от двамата подсъдимия действия по оказване на медицинска помощ на пострадалия са били в унисон с медицинските стандарти, както и дали са изчерпани всички възможни медицински практики за предотвратяване настъпването на леталния изход. В случая въззивният съд, както беше отбелязано по-горе, е изразил в акта си няколко противоречиви помежду си становища: приел е сред фактическите се констатации данните от петорната и от комплексната/явяваща се допълнителна/ деветорна съдебно медицински експертизи; не е обсъдил назначените от него експертизи; изключил е от доказателствената съвкупност заключенията по всички експертизи; констатирал е противоречие в становището на експертите относно причината за смъртта на пострадалия, която иначе е приел за несъмнено установена. Наред с това липсва необходимата за нуждите на производството последователност, категоричност и обоснованост на правните изводи и в тази връзка правилността им не може да бъде преценена от настоящата инстанция, доколкото са останали редица неизяснени въпроси, касаещи елементите от предмета на доказване. Вещите лица/с изключение на в.л.Б./ са приели, че причина за смъртта на пострадалия е сепсис, причинен от стафилококус аруеус и ешерихия коли, като заболяването довело до леталния изход не е било диагностицирано при извършените на 08.10.2008г. и на 09.10.2008г. прегледи в спешното отделение на ВМА. Неизяснени са останали редица въпроси, а именно: дали всеки един от двамата подсъдими е извършил пълния обем от медицински дейности по диагностицирането и лечението на пострадалия; следвало ли е да се извършат допълнителни изследвания и при двата прегледа и какви; какво е било общото здравословно състояние на пострадалия/за пример следва да се посочи, в.л. примат наличие на диабет,а впоследствие твърдят, че при еднократно повишение на кръвната захар не може да се постави диагноза диабет/ и какво е неговото отношение към причината за смъртта; при установените в изследванията на кръвта високи стойността на левкоцитите, ускорена утайка на еритроцитите, всички останали показатели, общото му състояние и съпътстващи заболявания, налагало ли се е хоспитализиране, възможно ли е било настаняването му във ВМА, от кого, в какво отделение и с каква диагноза; какви конкретни стъпки е следвало да предприеме всеки един от подсъдимите и дали към момента на извършените от тях прегледи се е налагало хоспитализирането на Ц. с цел установяване на диагнозата; своевременното и правилното диагностициране и назначаване на адекватно лечение би ли предотвратило смъртния изход; не на последно място както и да се установи причината за смъртта. Независимо, че привидно с дадените от експертите отговори се изяснява горепосочената проблематика, същите сочат на една обобщеност/ като пример може да се посочи - необходимост от хоспитализация, от лечение, състоящо се от комбинация от антибиотици, витамини, вливания и др./, липсва необходимата конкретика, на базата на която да се достигне до извеждането на категорични правни изводи, без оглед на тяхната насока-признаването на подсъдимите за виновен, респективно оправдаването им. В обобщение следва да се посочи, че за правилната преценка на въпросите относно виновността на двамата подсъдими е необходимо да се установи по безспорен начин дали те са извършили пълния обем от необходимите медицински дейности, произтичащи от добрите медицински практики. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Военно-апелативния съд, който като инстанция по същество на делото е длъжен да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 12 от 06.07.2015г., постановено по внохд № 35/14г. по описа на Военно-апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: