Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

София, 15 март 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми март 2011 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ............Ив. Илиева ........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ......... Ат. Гебрев................, като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 1133/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Х. Л. за възобновяване на НОХД № 3324/2010 г. по описа на Районен съд –гр.София, отмяна на постановената по него присъда и оправдаването му или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не бил спазен реда на Наредба №30/2001 г. и не е извършено медицинско освидетелстване на осъдения от лекар, че не са спазени нормите на чл. 13,14 и 107 ал.5 от НПК, а като резултат от това е било допуснато и нарушение на материалния закон. Релевира се и съществено нарушение на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като при определянето на наказанията не са били отчетени всички налични многобройни смекчаващи обстоятелства.
В съдебно заседание пред ВКС защитата на осъдения Л. поддържа искането и изложените в него съображения. Твърди, че не са отчетени като смекчаващи обстоятелства ниската обществена опасност на деянието, малкото количество алкохол, както и липсата на вредни последици от деянието. Иска намаляване на наказанието чрез отмяната на приложението на чл. 24 от НК.
Представителят на ВКП намира искането на осъдения за неоснователно, тъй като не са били допуснати твърдените процесуални нарушения, а наказанията при липса на каквото и да е смекчаващо обстоятелство, са били определени към минималните им размери, което е изцяло в полза на осъдения. Намира, че чл. 24 от НК е бил правилно приложен предвид многократните осъждания на Л. и рискът, който той създава на пътя.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване, депозирано от осъдения Л., е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда, постановена на 15.12.2010 г. по НОХД № 3324/2010 г., Софийският районен съд е признал подс. Д. Х. Л. за виновен в това, че на 26.08.2009 г. в[населено място] управлявал МПС – л.а. Ф. с рег. № СА 5896 СА с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,7 на хиляда, установена по надлежния ред, като деянието е извършено след като е бил осъден за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК - престъпление по чл. 343 Б ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го е осъдил на седем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим, а на основание чл. 343 Г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години. На осн. чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на подс. Л. по настоящето дело и по НОХД № 253/10 г. по описа на РС – Плевен – седем месеца лишаване от свобода и две години лишаване от право да управлява МПС. На осн. чл. 24 от НК е увеличил така определеното общо наказание лишаване от свобода с три месеца.
Присъдата не е била обжалвана.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото в първата инстанция е неоснователен. По същество той се основава на твърдение за допуснато нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствата от СРС. ВКС не констатира такова нарушение да е налице. Районният съд е разпитал всички свидетели, които са могли да възпроизведат факти относно обстоятелствата по възведеното с обвинителния акт обвинение срещу Л.. Анализирал е показанията на свидетелите М. и А., които са полицейските служители, спрели осъдения за проверка. В мотивите си е изразил ясно и точно убеждението си защо намира, че трябва да се кредитират техните показания, поради което волята на съда е станала достояние на осъдения. Оценъчната дейност на съда не може да бъде упрекната, тъй като той е спазил правилата за събиране на доказателствата и оценка на тяхната достоверност. Не са нарушени принципите на чл. 13 и чл.14 от НПК и правилата на чл. 107 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил достатъчно убедителни мотиви защо приема за установена фактическата обстановка от обвинителния акт, като се е мотивирал и с приложените към делото писмени доказателствени средства. По този начин направеният извод от първата инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.2 вр. ал.1 от НК, е законосъобразен.
Не е основателно и твърдението за допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК с оглед неспазване на процедурата, описана в Наредба №30/2001г за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Това нарушение се претендира с оглед липсата на медицинско освидетелстване преди вземането на кръвната проба и с това е бил нарушен чл. 10 от Наредба № 30/2001г. То не почива на приложените по делото писмени доказателствени източници. На л. 7 от досъдебното производство се констатира наличието на протокол за медицинско изследване, изготвен от д-р Т. от І М. на 26.08.2009 г. в 02,10 часа. По естеството си този протокол представлява Приложение №2 към чл. 10 ал.2 от Наредба № 30 и в него са отразени поведението, общото психическо и соматично състояние на Л., поведенческите му реакции, степента на съзнанието, ориентация и памет преди вземането на кръвна проба. По този начин е удостоверено, че изцяло е спазен реда за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на Л.. Последната, установена като 1,7 на хиляда, е установена по надлежния ред, поради което деянието му изразило се в управление на МПС с тази алкохолна концентрация, се явява съставомерно. Същото правилно е било квалифицирано по чл. 343 Б ал.2 вр. ал.1 от НК предвид предходното осъждане на Л. за престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК.
С оглед на това ВКС не констатира да са налице основания за намеса с оглед допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Не следва да се коригира съдебния акт с оглед наложените на осъдения наказания.
Доводът за тяхната явна несправедливост не е обоснован с материалите по делото. Наказанията са били определени в рамките на законовите предели при условията на чл. 54 от НК, като първоинстанционният съд е посочил, че определя санкцията при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е отчел наличие на каквото и да е смекчаващо обстоятелство. Изложените в искането и в съдебно заседание пред настоящия съд смекчаващи обстоятелства не се констатират обективно да са налице. Концентрацията на алкохол не е никак малка. Тя повече от три пъти надвишава съставомерната граница от 0,5 на хиляда. Обществената опасност на престъплението е завишена предвид реалната възможност в това състояние да се застраши сигурността на останалите участници в движението. Не е смекчаващо обстоятелство твърдяната от защитата липса на вредни последици. Престъплението по чл. 343 от НК е формално и за съставомерността му не е необходимо да са налице вредни последици. Ако такива са били нали налице, то и правната квалификация на деянието би била друга. При пълната липса на смекчаващи обстоятелства съдът е наложил наказания под средния размер на предвиденото в закона, което изцяло е в полза на осъдения Л.. Правилното приложение на чл. 54 от НК е изисквало определянето на далеч по-завишени санкции, но този недостатък не може да бъде отстранен в настоящето производство.
Не се констатира явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 от НК и възлизащо общо на десет месеца лишаване от свобода. Очевидно у Л. е налице престъпна упоритост при осъществяване на този вид престъпление. След като в слязла в сила присъда на 15.11.2006 г. е бил осъден за престъпление по чл. 343 Б ал.1 от НК /влияещо на правната квалификация на настоящето деяние/, е осъществил инкриминираното по това дело престъпление на 26.08.2009 г., като само два месеца по-късно отново е осъществил същото деяние. Поведението му е явна демонстрация за неспазване на установените норми за поведение на пътя, на безнаказаност и непостигане на целите на чл. 36 от НК с наказанията по предходните осъждания. Размерът, с който е увеличено най-тежкото наложено наказание лишаване от свобода, е необходим за осмисляне на общественоопасното поведение и престъпната упоритост на Л. и за неговото поправяне и превъзпитание. Наказанията не са явно несправедливи, поради което липсва касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Х. Л. за възобновяване на производството по НОХД № 3324/2010 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.