Р Е Ш Е Н И Е N 44 София, 27.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 6096/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Р. К. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Й.К. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-79 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 889/2014г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК по правния въпрос дали е добросъвестно владението на прехвърлителя на недвижим имот, след влизане в сила на решението за разваляне на договора, с който е прехвърлен имота, когато това владение е насочено срещу последващ приобретател , придобил имота преди вписване на исковата молба за развалянето. Ответникът С. А. М. чрез процесуалните пълномощници адв. Г.К. и адв. М. И. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. В съдебното заседание адв.Г.К. поддържа, че на поставения правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде отговорено положително, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по касационните отменителни основания по чл.281 ГПК и намира следното: С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд № 448 от 25.02.2014г. по гр.д.№ 7106/2013г. и е пререшил делото като е отхвърлил иска на Р. К. К. против С. А. М. за предаване владението на недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че имотът е собственост на ответника С. А. М., тъй като го е придобил по давност. Въпреки направеното през 1997 г. с нот.акт № 172/1997г. прехвърляне, ответникът е продължил да го владее, правил е подобрения и ремонти, не е допускал ищеца, който не е и предявявал претенции към имота. Според въззивния съд решението за разваляне на алеаторния договор е влязло в сила на 29.05.2005 г., давността е започнала да тече от този момент и е изтекла на 29.05.2010 г., когато ответникът е станал собственик на имота. Владението на ответника е продължило през периода от 1999г. до настоящия момент, като след влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор, то е било добросъвестно и той е придобил собствеността с кратката давност по чл.79 ал.2 ЗС . По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , намира следното: Съгласно чл.68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Владелецът е добросъвестен и може да придобие собствеността с кратката петгодишна давност на основание чл.79 ал.2 ЗС, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена – чл.70 ал.1 ЗС. По приложението на тази разпоредба съществува задължителна съдебна практика – ППВС 6/1974г. Според тълкуването в раздел ІІІ на постановлението, правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Общото между тези основания е, че те са деривативни, чрез тях се прехвърля право на собственост на лице, което не е собственик. С решението на съда по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот се заличават последиците на договора и имотът се връща в патримониума на собственика-прехвърлител т.е. правата се възстановяват такива, каквито са били преди прехвърлянето. В това се състои обратното действие на развалянето на договора, прогласено в чл.88 ал.1 ЗЗД. Същевременно на основание чл.88 ал.2 ЗЗД обратното действие не се разпростира върху правата, които трети лица са придобили преди вписването на исковата молба за развалянето. Ако договорът бъде развален с решение на съда, постановено по искова молба, вписана след като първоначалният приобретател се е разпоредил с имота, тогава добросъвестното трето лице ще запази своите права и ще задържи имота – решението за развалянето на договора не може да му бъде противопоставено. В тази хипотеза обратното действие на развалянето се ограничава само в отношенията между страните по разваления договор, изправната страна не може да получи обратно имота, а би могла да претендира равностойността на вещта от неизправната страна по договора. По тези съображения следва да се приеме, че съдебното решение за разваляне на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот не е основание за начало на добросъвестно владение от прехвърлителя по този договор срещу третото лице, придобило вещта от приобретателя преди вписване на исковата молба по чл. 87 ал.3 ЗЗД . По основателността на касационната жалба. С оглед приетото по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на съда в обжалваното решение за основателността на правоизключващото възражение на ответника по предявения ревандикационен иск С. А. М. за изтекла в негова полза придобивна давност, е незаконосъобразен. По делото не е спорно, че той е живял в жилището от дете и не го е напускал, но от това не следва, че е осъществявал владение върху имота, което би могло да бъде противопоставено на приобретателя от купувача по разваления договор, защото неговите права не се засягат от съдебното решение по гр.д.№ 1129/2005 г. на Бургаския районен съд, влязло в сила на 28.09.2005г. Владението срещу Р. К. К. би могло да бъде осъществено от този момент занапред , но тъй като то не е добросъвестно по смисъла на чл.70 ЗС за придобиването на собствеността срокът е десет години съгласно чл. 79 ал.1 ЗС. Този срок не е бил изтекъл към момента на предявяване на ревандикационния иск - /исковата молба е постъпила в съда на 30.07.2013г./ , поради което изводът на съда, че ответникът е собственик на имота поради придобиването му по давност е незаконосъобразен. Осъществяваната фактическа власт от С. А. М. преди влизане в сила на решението по чл.87 ал.3 ЗЗД е без правно значение за давността, защото до момента на прехвърляне на собствеността с нот.акт № 172 /1997г. на бившата му съпруга С. Д. Р. – М., владеейки имота С. А. М. е осъществявал собственическите си правомощия, а след прехвърлянето на имота и прекратяване на брака, по силата на съдебното решение, с което му е предоставено семейното жилище за ползване, той е бил държател. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени на основания чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество като предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС бъде уважен - ищецът е доказал, че е собственик въз основа на договора за продажба, сключен с нот.акт № 80/2002г., а ответникът не владее имота на правно основание. При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции, които за първоинстанционното производство са 621 лв., а за касационното - 3244 лв. по представения списък или общо 3865 лв. За въззивното производство няма данни да са правени разноски от въззивника и такива не се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-79 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 889/2014г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] , че Р. К. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.611.112.1.2 по КККР [населено място], находящ се в сграда , построена в поземлен имот с идентификатор 07079.611.112, с предназначение на обекта – жилище, апартамент с площ от 94,00 кв.м. с административен адрес [населено място], [улица] ет. 1 ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот. ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС С. А. М. да предаде на Р. К. К. владението на гореописания недвижим имот. ОСЪЖДА С. А. М. да заплати на Р. К. К. сумата 3865лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и пет лева/ разноски за всички инстанции Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: