Р Е Ш Е Н И Е № 322 София, 16 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 829/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Русе, срещу присъда № 17 от 09.04.2015 г. по НОХД № 148/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. В протеста са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Правят се искания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира протеста за неоснователен, поради което заявява, че не го поддържа и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият Д. Г. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 181 от 23.10.2014 г., постановена по нохд №1300/2014г., Районен съд – гр. Русе е признал подсъдимия Д. Г. Д. за виновен в това, че на 19.04.2013 г. в [населено място], намерил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон „марка” с 2 бр. СИМ – карти и 1 бр. силиконов калъф на обща стойност двеста седемдесет и пет лева, собственост на И. А. Д. от [населено място], и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, поради което и на основание чл. 207, ал. 1, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на двеста лева. Предмет на касационна проверка е нова въззивна присъда № 17 от 09.04.2015 г. по ВНОХД № 148/2015 г., Окръжен съд – гр. Русе, с която първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият е признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл. 207 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е допустим, но неоснователен. В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Водещо се явява оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с оглед оправдаването на подсъдимия. Твърди се, че съдът е извършил интерпретация на доказателствените материали при игнориране на подкрепящите тезата на държавното обвинение, което довело до едностранчива и необективна оценка на доказателствената съвкупност, респективно до нарушение на чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Това от своя страна предопределило изграждане на неправилен извод относно съставомерността на деянието и вината на подсъдимия. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания на С. А., дадени в досъдебна фаза на процеса с оглед противоречието между тях и информацията, съдържаща се в показанията й, дадени в съдебно заседание. Навежда се довод за наличието на порок при постановяване на новата присъда с оглед обстоятелството, че при първоинстанционното разглеждане на делото не е приложен чл.78а от НК, което останало необсъдено във въззивния съдебен акт. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните изисквания на чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. За да не приеме за правилни и законосъобразни изводите на районния съд по отношение на фактическите констатации и приложението на материалния закон, въззивният съдебен състав е извършил самостоятелен и прецизен доказателствен анализ, като са изяснени всички въпроси, касаещи предмета на доказване. Неоснователно е твърдението, че при постановяване на новата присъда показанията на свидетелката С. А., дадени в досъдебна фаза на процеса, неправилно са били изключени от доказателствената съвкупност. Изводът на окръжния съд, че тези свидетелски показания нямат стойност на годно доказателствено средство в наказателното производство е правилен. Видно от приложения по делото протокол за разпит на свидетелката А./л. 33 от ДП/ същият е с дата 11.03.2013 г., която предхожда датата на образуване на досъдебното производство по делото, а именно 19.04.2013 г., която е и дата на процесното деяние. При това положение, разпитът на тази свидетелка не би могъл да има значение на годно доказателствено средство, тъй като съобразно отразеното в него не е изготвен в рамките на наказателното производство, респективно изготвен е в разрез с изискванията на НПК. Поради това, въззивният съд законосъобразно го е изключил от доказателствените източници, установяващи данни относно релевантните фактически положения. Правилни е прието от въззивния съд, че установената фактическа обстановка не води до несъмнен извод, че подсъдимият Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК. На първо място, макар да не е намерен предметът на престъплението, от приложена по делото гаранционна карта /л. 4 от ДП/ е видно, че това е мобилен телефон /марка/ SIM с IMEI: 359104042416203. На второ място, видно от отговор на [фирма] /л. 12 от ДП/ по повод отправено във връзка с разследването искане е, че за периода от 19.04.2013 г. до 24.09.2013 г. в мрежата на мобилния оператор не е регистриран апарат с посочения IMEI. На следващо място по делото е налична и справка от [фирма] с приложена разпечатка на регистриран в мрежата на оператора апарат /л. 20-26 от ДП/ с IMEI: 359104042416200, като е посочено, че е използван с три различни мобилни номера, собственост на подсъдимия Д. Д., на неговата майка Ц. Д., както и на лицето М. Д.. Тази справка обаче, не е от естество да подкрепи обвинителната теза, тъй като съдържащата се в нея информация не се отнася до процесния апарат с IMEI: 359104042416203, а касае друг апарат с IMEI: 359104042416200. Правилно, предвид горното, въззивният съд е приел, че не може да бъде направен извод за идентичност между загубения от А. Д. мобилен апарат (инкриминираният) и този, за който има информация, че е ползвал подсъдимия по настоящото дело. С оглед на това, касационният съд не възприема за основателни оплакванията, отразени в касационния протест за незаконосъобразност на изводите на решаващия съд. Не може да бъде споделена и тезата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва произнасяне във връзка с приложението на чл. 78а от НК. Това не е било необходимо с оглед обстоятелството, че въззивният съд е достигнал до противоположен на първоинстанционния съд извод, относно авторството на деянието и вината на подсъдимия, респективно относно ангажирането на наказателната му отговорност и е постановил нова, оправдателна присъда. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати заявените касационни основания. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 09.04.2015 г., постановена по внохд № 148/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.