Ключови фрази
Негаторен иск * разрешение за строеж * съсобственост * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр. София, 19.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 575 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, № 649 от 23.11.2009г. постановено по гр.д. № 726/2009г., с което е потвърдено решение на Елинпелински районен съд от 16.04.2009г. по гр.д. № 407/2008г. за отхвърляне на предявения от Р. А. С. срещу Г. С. Х. и М. Г. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят покрива и тавана на едноетажна къща, построена в УПИ VІ-415 от кв. 53 по плана на[населено място].
Жалбоподателят Р. А. С. поддържа, че обжалваното решение е нищожно и евентуално неправилно. Твърдението за нищожност е обосновано с нарушение на повелителни и ”свръхповелителни” правни норми, както и с липса на мотиви. В 12 точки са развити допуснатите от съда нарушения, довели да неправилни изводи, нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответниците по жалбата Г. С. Х. и М. Г. Х. не са подали писмен отговор.
С определение № 533 от 25.05.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие[населено място] решение № 31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК по въпроса дали извършването на разрушаване и строеж в съсобствен имот въз основа на разрешение за строеж на името на един съсобственик представлява действие, което създава пречки за ползване на имота и застрашава правото на собственост на другите съсобственици.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Софийски окръжен съд е приел, че ответникът Г. С. Х. е собственик по 4/6 идеални части от дворното място и 16/24 ид.ч. от жилищната сграда, като част от съсобствеността е придобил по завещание от Д. Х. С., а друга част по наследство от баща си С. Х. С.. Ищецът Р. А. С. е собственик на 1/16 ид.ч. от къщата, което право е придобил по наследство от баща си А. Х. С.. Останалите 13/48 ид.ч. от къщата и 2/6 ид.ч. от дворното място са собственост на други лица - наследници на М. С., които не участват в процеса. Във връзка с наведеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност от завещателя Д. С. Х. и от ответника Г. С. Х. съдът е приел за недоказано, че те са превърнали държането на частите на останалите сънаследници във владение и са демонстрирали собственическото си намерение спрямо тях, поради което не са могли да станат изключителни собственици на дворното място и къщата. Според съда ищецът Р. С. като собственик на 1/16 ид.ч. от къщата има право да иска от трети лица да преустановят неправомерните си действия, пречещи на правото на собственост, включително от друг съсобственик. В случая обаче останало недоказано извършени ли са действия по бутане на покрива и кой ги е извършил и поради това искът е неоснователен. Независимо от това, съдът е изложил съображения, че предприетите от ответниците строителни действия не са самоволни, а са въз основа на одобрен архитектурен проект за пристрояване и разширяване на сградата, като извършването на строеж не е действие, което смущава правото на собственост на другите съсобственици и не препятства упражняването на правото на собственост на ищеца. На последно място съдът е изтъкнал, че за действия на управление и използване на общата вещ, каквито са ремонтът и пристрояването на имота, решение може да вземе съсобственикът с дял по-голям от 50%, какъвто е ответника.
По основанието за допускане на касационно обжалване. В цитираното Тълкувателно решение № 31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК се приема, че съсобственикът има право чрез иск по чл. 109 ЗС да иска прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден в отклонение на разрешението за строеж или в нарушение на действащи разпоредби. Добавя се също така, че разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни книжа определят само техническата допустимост на строежа, но те не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат чужди права. Затова засегнатият носител на правото на собственост не е лишен от защита чрез негаторен иск въпреки наличието на съответните административни актове относно строежа. Настоящият състав възприема така посочената практика. Тук следва да се допълни, че е постановено в производство по чл. 290 ГПК решение № 430 от 27.01.2010г. по гр.д. № 312/2010г. на Върховния касационен съд, ІІг.о., според което при незаконно строителство ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правото му на собственост.
По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното:
На първо място, несъстоятелни са доводите в жалбата за нищожност на решението. Нищожността е най-тежкия порок на съдебните решения и тя е налице когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от надлежен орган в надлежен състав; не е писмено или не е подписано/ или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е абсолютно неразбираемо. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви, то те не обуславят нищожност на решението, а евентуално до недопустимост или неправилност. Обжалваното решение не страда от горните пороци, водещи до нищожност. То е постановено от законен състав в изискуемата от закона форма, подписано е и е мотивирано напълно разбираемо.
В съответствие с отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона. В разрез с разрешението в ТРОСГК № 31/1985г. е съдът е приел, че щом е издадено разрешение за строеж на името на ответника, то извършените от него действия не накърняват правата на ищеца като съсобственик. В случая след като е установено, че ищецът е съсобственик на сградата и ответникът е предприел действия по издаване на строително разрешение за пристрояване и надстрояване на тази сграда, без негово съгласие следва, че действията му са в нарушение на закона, а именно на чл. 183 ЗУТ, който сочи, че строеж в съсобствен имот може да се разрешава със съгласие на всички съсобственици. От друга страна, тъй като визираните в исковата молба неоснователни действия, пречещи на упражняването на правото на собственост, са разрушаване на покрива и тавана на съществуващата едноетажна жилищна сграда, а не новото строителство, то не е изяснено дали те са извършени като подготвителен етап за изграждане на разрешеното според строителните книжа. За уточняване на конкретното състояние на сградата и параметрите на извършеното разрушаване, съответно застрояване, е било необходимо изслушване на техническа експертиза, каквато съдът има правомощие да допусне и служебно съгласно чл. 195, ал.1 ГПК. Едва след това може да се извърши надлежна преценка дали действията по разрушаване на покрива и тавана са самостоятелни такива или са част от предстоящото строителство и с оглед на това да се даде разрешение на спорния въпрос относно неоснователността на предприетите от ответниците действия и създаването чрез тях на пречки за правото на собственост на другия съсобственик.
Следва да се допълни, че са необосновани изводите на съда за недоказаност на обстоятелството от кого е извършено разрушаването. Вярно е, че разпитаните свидетели не дават категоричен отговор на този въпрос, но те са посочили, че само ответника Г. Х. държи имота и прави ремонт на къщата. Не е отчетено значението на изявлението на пълномощника на ответниците в първото съдебно заседание в първоинстанционния съд, че ответникът е започнал строеж в мястото, поради което е премахнал покрива на жилищната сграда.
При тези изводи и на основание чл. 293, ал.3 ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд поради необходимостта да се извършат процесуални действия.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 649 от 23.11.2009г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 726/2009г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане друг състав на Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.