Р Е Ш Е Н И Е № 94 Гр. София, 03 юни 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 261/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба от подс. С. К. С., подадена чрез защитника му – адв. М. Б., против присъда № 255/26. 11. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 3581/2018 год. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея наред с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК са изложени и доводи за необоснованост на присъдата и се поддържа искане за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива – за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В съдебно защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Подс. С. С. се солидаризира с аргументите на защитата и моли да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 10. 05. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 14189/2016 год., Софийският районен съд е признал подс. С. К. С. за невиновен в това на 17. 07. 2014 год. в [населено място] да е отнел от владението на Н. П. Н. чужди движими вещи – парична сума от 650 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НПК. Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане отмяната ѝ и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление против собствеността. С присъда № 255/26. 11. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 3581/2018 год., първоинстанционният съдебен акт е отменен и е подс. С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Касационната жалба е неоснователна. Доводите, свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да получат приоритетно разглеждане, тъй като от основателността им зависи дали ще бъдат обсъждани твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Наред с това следва да се припомни, че фактическата необоснованост на въззивния акт е изключена от касационните основания, защото върховната съдебна инстанция не е съд по фактите, а такъв само по правото. Логическа последица от тази характеристика на касационното производство е отсъствието на правомощия на ВКС за преоценка достоверността на доказателствата. Оттук следва и невъзможността да бъдат давани указания на долустоящите инстанции кои доказателствени източници да кредитират и кои да приемат за неистинни и неотговарящи на обективната истина – обратното би означавало недопустимо да бъде подменено вътрешното им убеждение. Ето защо отговор на възраженията за необоснованост на присъдата не се дължи. Това, което следва да обсъди настоящият съдебен състав, е доколко са спазени правилата, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на контролираната инстанция, а внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание да бъдат възприети аргументите на защитата в тази насока. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакуваната пред него присъда въззивният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание. Доводите за игнориране обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Л. С., Ц. К. и И. М. не се основават върху материалите по делото. Посочените гласни доказателствени средства са били обект на критичен коментар на стр. 10-13 от мотивите към присъдата. Изводът на СГС за недостоверността им не е произволен. Той е резултат от внимателно съпоставяне, при което са открити и коректно отбелязани вътрешна несъгласуваност и логически противоречия в твърденията им – от една страна, и съществени несъответствия между тях – от друга, относно това къде е възникнал инцидентът, какъв е бил поводът за него и кои свидетели са присъствали и възприели действията на С. С. и пострадалия. Твърденията на подсъдимия и свидетелите, подкрепящи неговата версия са били съотнесени и към заявеното от свид. Н., който последователно и неотклонно е поддържал, че е бил пребит и заплашван от С., който взел от портфейла му инкриминираната парична сума. Предвид смъртта на пострадалия в хода на наказателния процес и произтичащата от това необходимост от приобщаване на показанията му от досъдебната фаза въззивната инстанция е поставила на обсъждане спазването на законовите изисквания за провеждане на процедурата по чл. 223 от НПК. С оглед обстоятелството, че към момента на извършване на коментираното действие по разследването С. С. не е бил привлечен в качеството на обвиняем и след като цялостното провеждане на досъдебното производство не указва, че това е сторено тенденциозно, с цел да се препятства участието му в разпита на свид. Н. пред съдия, настоящият касационен състав се солидаризира със заключението на въззивната инстанция, че не е съществувала процесуална пречка за прочитане на показанията му по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК. Несъстоятелна е и тезата, че изводите за действията на подсъдимия незаконосъобразно са основани върху показанията на Д. К. и М. И. пред разследващ орган. Вярно е, че тези на първия свидетел са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, но доколкото не са били единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинението градският съд не може да бъде упрекван за неспазване забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК. В тази насока е съобразено, че за прочитане на показанията на свид. М. И. подсъдимият и защитата му са дали съгласие. Мотивите на страните за това са ирелевантни; същественото е, че са били информирани за последиците от така направеното волеизявление. Вярно е също така, че и двамата свидетели не са очевидци на инкриминираните събития и показанията им са източник на производни доказателства, защото пресъздават разказаното им от свид. Н.. Въпреки това с поставянето им в основата на осъдителната присъда не е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като те са послужили за проверка на твърденията на пострадалия. Наред с това контролираната инстанция е съобразила, че свид. И. не само е разговаряла със своя съсед непосредствено след деянието, но е възприела състоянието, в което се е намирал домът му, включително и захвърления чаршаф, с който подсъдимият се опитал да души Н.; отчетено е, че свидетелката е установила и наличието на увреждания по тялото на пострадалия, които са идентични по вид и локализация с тези, отразени в издаденото при прегледа му съдебномедицинско удостоверение. Пълното припокриване между свидетелските показания и медицинската документация с основание е изтъкнатото като още един аргумент в подкрепа на извода за истинност на твърденията на пострадалия. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационната жалба, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Описаните в мотивите на въззивната присъда факти, свързани с нанасяне на побой над свид. Н. и с отправянето на заплаха, че ще бъде удушен от подсъдимия, ако не даде парите си, както и тези, отнасящи се до отнемане на инкриминираната парична сума, законосъобразно са квалифицирани като грабеж по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК. Именно защото възприетата от градския съд фактология указва на съставомерно деяние, не съществува процесуална възможност касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – оправдаването на подсъдимия, за което настоява защитата, е допустимо единствено ако деянието не съставлява престъпление. Настоящият съдебен състав не констатира и наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Единственият довод в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието касае съдебното минало на подсъдимия, но прегледът на мотивите към присъдата не дава основание да се приеме, че съдът не е съобразил настъпилата реабилитация за предходните две осъждания на С.. Напротив, въззивната инстанция изрично е отбелязала, че той е неосъждан към момента на деянието и това следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като такива законосъобразно са били оценени трудовата ангажираност на дееца, семейното му положение и невисоката стойност на предмета на престъплението. Наред с това е направена вярна констатация и за наличие на немалко отегчаващи обстоятелства със значителна тежест при индивидуализация на наказанието – посегателството над възрастен и физически по-слаб човек, интензивността на упражнената физическа принуда, довела до причиняването на множество телесни увреждания, локализирани по различни части на тялото, сравнително продължителния период на отзвучаване на травмите, извършването на престъплението въпреки, че положеният от подсъдимия труд е бил заплатен, дързостта, с която е действал С. (посегателството е осъществено в светлата част на денонощието, в дома на пострадалия, намиращ се в близост до множество други жилищни сгради). Обсъдените отегчаващи обстоятелства разкриват висока степен на обществена опасност на деянието и независимо от чистото съдебно минало на подсъдимия дават основание за извод, че целите по чл. 36 от НК няма да бъдат постигнати, ако бъде удовлетворена претенцията му за намаляване на наложената санкция. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 255/26. 11. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 3581/2018 год. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.