1 Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 29 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 420/2010 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъдената Е. Й. Д. е направила искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 162 от 19.05. 2010 г., постановено по ВНОХД № 650/2010 г. от Окръжен съд - Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Районен съд – Варна от 02.03.2010 г. по НОХД № 2991/09 г.. В искането за възобновяване, подадено от осъдената Д., се сочат и трите касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Правят се алтернативни искания – оправдаване при условията на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК или смекчаване на отговорността с прилагане на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъдената Д. се явява, редовно призована. Искането за възобновяване се поддържа и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда осъдената Д. е била призната за виновна в това, че през месец август 2006 г. в гр. Варна, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ (уверение НА -377/02.12.2005 г. с посочен издател Ю. “Н. Р.” – Благоевград на Е. Й. Д.) относно придобита квалификационна степен С. по специалност “НУП и ЧЕ V-Х. клас немски и английски език”, като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК. Наложеното наказание е четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. ІІ. Искането за възобновяване е направено в законния срок и от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. І. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се поддържа с доводи за ограничаване правото на защита на осъдената Д., тъй като : след отмяната на първата осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане не й е връчван обвинителен акт по реда на чл. 254, ал.1 от НПК; не са изпълнени указанията, дадени с отменителното въззивно решение – “ за предприемане на действия за изготвяне на нов и съответно актуализиран обвинителен акт”. Възраженията са неоснователни. С въззивно решение № 163/30.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 522/09 г. от Окръжен съд – Варна, е отменена първоинстанционната присъда по НОХД № 3721/08 г. по описа на районния съд от същия град и делото е върнато за ново разглеждане в първата инстанция на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Посоченото е достатъчно, за да очертае, че връщането на делото за ново разглеждане в първостепенния съд не предполага нито съставяне на нов обвинителен акт, каквото задължение би имал прокурорът, ако делото е върнато за ново разглеждане в хипотезата на чл. 335, ал.1, т. 1 от НПК, нито отново изпълнение на предписаното в чл. 254, ал.1 от НПК, тъй като препис от обвинителният акт вече е връчен на обвиненото лице при първото разглеждане на делото в тази инстанция. Вярно е, че с разпореждане от 03.06.2009 г. по НОХД № 2991/09 г. на съдията –докладчик е разпоредено връчване на обвинителен акт, но това не променя казаното за ненужността от повтаряне на тези действия. Обвинителният акт е същият, по който е било образувано производството пред първата инстанция, а препис от него е бил надлежно връчен на 15.09. 2008 г., видно от призовката, приложена към досието на НОХД 3721/08 г. (л. 9 от същото), с изрично отбелязване за това. Нещо повече, неубедителността на възражението се откроява ясно и от друго установено по делото. В съдебното заседание, проведено на 17.09.2009 г., преди даване ход на съдебното следствие председателят на съдебния състав е проверил и констатирал спазването на срока за връчване на книжата, както изисква разпоредбата на чл. 272, ал.4 от НПК. Възражения срещу така направената констатация на съда не са отправени от подсъдимата и нейната защита. Ето защо, сега поддържаните възражения за допуснати нарушения на чл. 254 от НПК, ограничили правото на защита на подсъдимата не намират основание в данните по делото. ІІ.Нарушението на материалния закон, като друго отменително основание, на което се позовава жалбата, се обосновава с доводи, които в едната си част не биха могли да получат такава квалификация, защото съдържат претенции за недостатъци, свързани с доказателствените изводи на предходните инстанции и/или пороци при формирането на същите. Последното разкрива съдържанието на второто от касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК, но и така разгледани си остават неоснователни. Оспорената обективна и субективна съставомерност на инкриминираното поведение се основава на застъпеното в жалбата становище, че за да е осъществен престъпният състав на чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 от НК е било необходимо да се докажат обстоятелствата : че осъдената Д. няма необходимата квалификация, не е надлежно обучавана, не е завършила изискуемия се курс, че тези курсове не са в състояние да и осигурят необходимата квалификация, както и че именно посоченото й е било известно. При така изразеното виждане за съставомерност се счита, че данните по делото сочат на противното – съответно обучение, респективно квалификация, включително и по отношение отразеното от осъдената в инкриминирания документ за квалификационната степен (С. по специалност “НУП и ЧЕ V - Х. клас немски и английски език ). Фактическите констатации на предходните инстанции са резултат от надлежна доказателствена дейност, която не е засегната от процесуални пороци. Уверението, предвид разпоредбата на чл. 15 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, се издава по молба на лицето и се описват обстоятелства, свързани със студентското положение – актуален студентски статус, семестриално завършване, провеждане на практики и прочие, като се посочва и организацията, пред която се удостоверява фактът или обстоятелството. Безспорно установено е по делото : че уверение със съответния идентификационен номер не е издавано на името на Д. и не е подписвано от съответното длъжностно лице на учебното заведение; печатите на уверението са поставени посредством принтер и след сканиране на отпечатък от оригинал; че осъдената Д. е записана в специалност “начална училищна педагогика и чужд (английски) език, отнасящо се за учители начален курс; както и че текстът “V-Х. клас немски и английски език магистърска степен” е изписан от Д.. Установено е още, че пред свидетелката М., директор на гимназията, осъдената е представила инкриминираното уверение, като част от документите, необходими за назначаването й като нередовен учител. При тези факти, правилно е прието от въззивният съд, че от обективна страна инкриминираното поведение изпълва признаците на чл. 316, ал.1 във вр. с чл. 308 от НК. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 316 от НК обхваща ползването на опорочения документ, като престъпният резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в него факти. При неистинските документи акцентът на защита е поставен върху авторството и волята за документиране, отразена в писмения акт. Затова, когато авторството е подменено, без значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите – ако съдържанието е вярно, документът не става истински, нито неговият престъпен характер се губи, а когато неистинският документ е и невярно отражение на действителността по своята характеристика той (документът) ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание. Изискването за субективната страна на престъплението по чл. 316 от НК е наличието на пряк умисъл. Възраженията, че осъдената не е знаела, че документът е неистински, защото е била включена в съответния курс за следдипломна квалификация и затова деянието е несъставомерно от субективна страна, са неубедителни. За формата на вината се съди от фактите по делото. Твърденията, че в субективните представи на осъдената Д. се съдържат представи за завършен курс, с квалификационна степен - “V-Х. клас немски и английски език магистърска степен”, се опровергават от данните по делото (в тази връзка, освен посоченото, виж и уведомително писмо 21.06.2007 г. на “Филологическия факултет” към Ю. – “Н. Р.” – л. 13 от досъдебното производство). Данните, съдържими в писмото, носят информация не само за степента на квалификация, но и за това, че към момента Д. не е завършила семестриално, затова, и няма как да й е издавано инкриминираното уверение, факт който тя е съзнавала. За отговорността по чл. 316 от НК са без значение и другите доводи – за отговорност на трети лица по чл. 311 от НК. Не налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но същите не могат да бъдат квалифицирани като многобройни и/или изключителни по своя характер, поради което и искането за приложение на чл. 55 от НК е неоснователно. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Й. Д. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 162 от 19.05. 2010 г., постановено по ВНОХД № 650/2010 г. от Окръжен съд - Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Районен съд – Варна от 02.03.2010 г. по НОХД № 2991/09 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.