Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 386   София  09.06.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на двадесет и девети април, две хиляди и десета година в състав:                                         Председател :    КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                        Членове :    МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                           БОРИС ИЛИЕВ   при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4488/2008 г.                                     Производството е по чл. 290  ГПК. Образувано е по касационна жалба на срещу въззивно решение №154 от 03.07.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. В хода на касационното производство И. Н. Ч. е починал и производството по отношение на него е прекратено. Наследниците му Н. И. Ч. и Р. И. Ч. са касатори по делото. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение №38 от 14.03.2008 г. по гр. д. №615/2007 г. на Троянския районен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от И. Н. Ч. , Н. И. Ч. и Р. И. Ч. срещу община Т. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че искът им е недопустим. По този начин са лишени от възможността да защитят правото си на собственост върху процесния земеделски имот, намиращ се в регулация. Ответникът по касационната жалба община Т. не е заявил становище. С определение №333 от 03.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №154 от 03.07.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване на процесуалноправни въпроси за допустимостта на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР и съответно възможността собствениците на имоти, които не са отразени в кадастралните планове, да защитят правото си на собственост. Според едни съдебни решения съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, за да се възстанови собствеността върху имот в границите на урбанизираните територии е необходимо да има издадени удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а. Ако такива няма, то не е приключила процедурата за реституция на земеделската земя и искът с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР е недопустим. Според други в тези случаи уважаването на предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР е предпоставка да бъде довършена процедурата по възстановяването собствеността върху земеделската земя. Правилно е второто разрешение. След като има постановено решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху земеделски имот в границите на урбанизирана територия, то кадастралният план се попълва по реда на чл. 53 ЗКИР по искане на заинтересуваните лица и по този начин имотът с възстановено право на собственост се индивидуализира. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като според разпоредбата на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, за да се възстанови собствеността върху имот в границите на урбанизираните територии е необходимо да има издадени удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а. Такива няма, поради което не е приключила процедурата за реституция на процесната земя и искът е недопустим. Въззивното решение е неправилно. По начало ищецът определя предмета на делото, т.е. спорното материално субективно право. В случая ищците са изложени твърдения за отказ на общината да измени кадастралния план на с. Т. и отразяване в него на реституирания им поземлен имот. Фактическият състав на земеделската реституция следва да се счита за осъществен с постановяване на решението от поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Определянето на собствеността не е в компетентността на техническите органи при общината. При положение, че правата на възстановените собственици са противопоставими на насрещната страна, действащият кадастрален план трябва да бъде попълнен с реституирания по ЗСПЗЗ имот, като съответно се спазват и изискванията по териториално устройство. След като общината е отказала на ищците да измени кадастралния план, тъй като процесният имот е актуван като частна общинска собственост, т.е. поради наличие на спор за собствеността върху имота между страните по делото, то това може да стане едва след успешното провеждане на иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от иска. По тези причини неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Той не е определил правилно предмета на делото и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявения иск. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №154 от 03.07.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ:1.       2.