Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

С., 03.04.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 962 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Образувано е по молбата на Х. Г. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1054 от 30.06.2011 год. по гр.д. № 1315/2011 год. на Софийски апелативен съд VІІ с-в, поради противоречието му с влязлото в сила Решение № 506 от 14.03.2012 год. по гр.д.№ 3609/2011 год. на Софийски апелативен съд VІІІ с-в.
Молителят се позовава на това, че съставът на САС по гр.д.№ 36.09./2011 год. правилно е преценил доказаността на фактите, обуславящи иска му за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение в САЩ. Сочи, че това са същите факти, които съставът на САС по гр.д.№ 1315/11 год. е приел за недоказани и това е довело до отхвърляне на претенцията му за претърпени имуществени вреди, произтичащи от същия правопораждащ факт.
Ответникът по молбата за отмяна ЗК [фирма], чрез процесуалния си представител в о.с.з. и представен по делото писмен отговор, изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не е налице обективен идентитет.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
На 31.07.2005 год. Х. Х. е претърпял ПТП, което е довело до значителни увреждания в челюстната област. Били са му избити зъби, причинени са му разкъсвания фрактури на челюстта. Претърпял е операции по реконструкция.
Гр.д.№ 4793/2007 год. на Софийски градски съд е образувано по иск на Х. с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ. Тъй като увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], като ответник е конституирано застрахователното дружество. Искането е било за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – 1716 лв. разходи за лечение в България (която не е предмет на настоящето производство) и 40191 лв. – разходи за лечение в САЩ. Първоинстанционният съд е счел, че искът за възстановяване на разходите за лечение в чужбина е основателен изцяло, а за лечение в България – до 1528.49 лв.
Сезиран с въззивната жалба на ЗК [фирма], 7-ми състав на САС, с решението си по гр.д.№ 1315/2011 год. е приел, че е недоказано извършването от страна на Х. на разходи за лечение в САЩ, поради което е отменил първоинстанционния акт в частта с която е била ангажирана отговорността на застрахователя за заплащане на сумата 40191 лв. Приел е, че искът е основателен до размера на 1330.60 лв. – доказани разходи за лечение в България.
Решението е влязло в сила на 11.06.212 год. – датата на която е обявено Определение № 414 по т.д.№ 1174/2011 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК.
Предмет на гр.д.№ 5928/2010 год. на Софийски градски съд е искът с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на Х. Х. срещу ЗК [фирма] за присъждане на сумата 35362.30 лв., представляваща левовата равностойност на 22523.76 U. – разходи за горен и долен зъбен мост, направени в САЩ за периода 23.07.2007 – 20.05.2009 год. и сумата 946.96 лв. – разходи направени в България за същото увреждане и същия период.
Първоинстанционният съд е счел искът за основателен до размера на 665 лв. – сумата, платена в България по фактура № 24 от 13.05.2009 год. Счел е, че искът е недоказан в останалата му част.
С решението си по гр.д.№ 3609/2011 год., 8-ми състав на САС е отменил първоинстанционния акт в частта с която искът на Х. за заплащане на сумата 26902.18 щ.д., обезщетение, съобразно разходите за лечение в САЩ е бил отхвърлен и е присъдил тази сума. Мотивирал се с доказаността на този разход.
Становището на съдебния състав по основателността на молбата за отмяна произтича от следното:
Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК се прилага, когато са налице две влезли в сила решения, които си противоречат, постановени за същото искане, на същото основание. Противоречието следва да е налице при пълна обективна и субективна идентичност на делата, по които са постановени. В случая субективният идентитет е налице – страни по делата са Х. Х. и ЗК [фирма]. Идентично е и правното основание на спора – чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ, като исканията и по двете дела са обусловени от наличието на един и същ правопораждащ факт - увреждането в резултат на ПТП от 31.07.2005 год. Касае се, обаче за различни искания – обезщетения за различни вреди, макар и произтичащи от един и същи факт. Основанието по т.4 на чл.303 ал.1 ГПК би било налице, ако е налице противоречие по отношение на възникването на този факт или наличието на увреждания. В случая, обаче, исканията са за присъждане на обезщетения, съизмерими с различни разходи. Дори в едно и също производство за едно и също увреждане, единият от разходите може да бъде приет за доказан, а другият – не. В случая, по двете дела, съдът е бил сезиран с искания за възстановяване на различни разходи, направени по различно време, за различни медицински процедури. Всъщност, тезата на Х., съдържаща се в молбата за отмяна е за неправилна преценка на състава по гр.д.№ 1315/2011 год. на доказаността на твърдяните по това дело факти. Обстоятелството, че по другото дело други факти за други плащания и да други медицински процедури са били приети за доказани, не обуславя наличието на предпоставките за прилагането на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Молбата за отмяна е неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение. Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Х. Г. Х. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила Решение № 1054 от 30.06.2011 год. по гр.д. № 1315/2011 год. на Софийски апелативен съд VІІ с-в, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.