Ключови фрази
Отменителен иск * обявяване на предварителен договор за окончателен * материалноправна легитимация на ищеца * относителна недействителност * увреждане

РЕШЕНИЕ № 65

София, 25 март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3800 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 117/13.03.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 1129/2014, с което е потвърдено решение № 152/22.04.2014 на Русенския районен съд по гр. д. № 1870/2014 и е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос предмет на делото по предявен павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец и по-специално трябва ли ищецът да доказва качеството си кредитор.
По повдигнатия правен въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 552/15.07.2010, ВКС, IV ГО по гр.д. № 171/2009, съгласно което правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по павловия иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като кредитор на първата ответница по делото по предварителен договор от 31.07.2007 г. и предварителен договор от 01.08.2008 г. Съдът е приел, че по първия договор сумата е заплатена в пълен размер, а по втория е уважено направеното възражение за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД, като сключен за обезпечаване на удовлетворяването на вземането на ищеца по заемно правоотношение с първата ответница, а приложения запис на заповед не може да се приеме като обратно писмо или начало на писмено доказателство, поради което възражението за привидност не е надлежно доказано. При липса на първата от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е счел, че първоинстанционното решение е правилно и това е достатъчно основание за отхвърлянето на иска като неоснователен.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът претендира да е кредитор на първата ответница по делото по предварителен договор от 31.07.2007 г., изменен с договор от 01.08.2008 г., съгласно които ответниците са обещали да му продадат (първата ѕ, а втората ј от) процесното жилище срещу сумата 15.000 евро по първия, съответно 17.000 евро по втория договор, но въпреки това на 04.08.2009 г. първата ищца е подарила на втората Ѕ от същото жилище. Също правилно съдът е приел, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е предявен в отделно производство и делото е висящо пред съда. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че предмет на предявения павлов иск са и правоотношенията, произтичащи от предварителния договор, които легитимират ищеца като кредитор и съдът може да се произнесе по неговата обвързващата страните сила.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – разгледан от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът се легитимира като кредитор – приемател по предварителен договор за продажба на процесното жилище, но въпреки това на 04.08.2009 г. първата ищца е подарила на втората Ѕ от същото жилище. Първата ответница знае за увреждането, тъй като е подписала като първия, така и втория предварителен договор, който променя само продажната цена. Знанието на ответницата не се влияе от намерението й да оспори валидността на договора и да възрази за изтекла погасителна давност. Тези свои възражения тя може да направи само по висящото дело за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Видно от изложеното, като се е разпоредила безвъзмездно с част от обещаното жилище първата ответница е увредила ищеца, поради което предявеният иск следва да бъде уважен на основание чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Възраженията на ответницата по предварителния договор не се засягат от уважаването на павловия иск, тъй като увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако по висящото дело за обявяване на предварителния договор за окончателен това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок или искът е погасен по давност) или отпадне (напр. защото правото на ищеца е погасено по друг начин), обявената по настоящото дело относителна недействителност губи смисъл.
На ищеца по делото Е. Д. Т. следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 2.328,92 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 117/13.03.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 1129/2014.
ОБЯВЯВА сключения с нотариален акт, вписан с вх.рег. № 10854/05.08.2009, акт № **, том ***, н.д. № 5371/2009 в СВ при Русенския районен съд, договор за дарение между В. С. Н. и Т. Н. Н. от Р. за недействителен по отношение на Е. Д. Т. от Р. на основание чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. Н. и Т. Н. Н. от Р. да заплатят на Е. Д. Т. от Р. сумата 2.328,92 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.