4 Р Е Ш Е Н И Е № 19 С. 08.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 486/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1103 от 12.10.2011г., постановено по настоящото дело № 486/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 04.01.2011г. по в.гр.д. № 715/2010г., с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд № 578 от 20.10.2010г. по гр.д. № 2457/2010г., с което е отхвърлена молбата на Ж. М. А. за промяна на собственото име от Ж. на А.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали субективното желание на лицето да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Ответникът [община] не е изразил становище. По поставения въпрос ВКС намира следното: Както постановената по реда на отменения ГПК практика на ВКС по прилагането на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, така и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС дават сходен отговор на въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на посочената разпоредба. Така например с решение № 1426 от 10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. V г.о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство”. С решение № 138 от 19.03.2009г. по гр.д. № 611/2007г. ІІ г.о. ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. ІІІ г.о. ВКС, по въпроса за същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе съображения по прилагането на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР като намира, че от понятието „важни обстоятелства” не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли молбата на Ж. А. за промяна на личното му име от Ж. на А. въззивният съд е приел, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ - личното име на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, нито са налице важни обстоятелства за промяната му. Приел е, че свидетелските показания възпроизвеждат твърдения на молителя, а не лични възприятия, а свидетелството за кръщение доказва с какво име е бил записан в книгите за кръщения, но не и че е известен в обществото с името, получено при С. кръщение. Субективното отношение на молителя към носеното от него име и силното му желание да носи полученото при религиозния ритуал име не представлява важно обстоятелство за допускане на исканата промяна. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Изложени са доводи, че представените по делото писмени доказателства – характеристика от хотел „С.” на о. Р., свидетелство за свето кръщение и здравна книжка от здравните служби на о. Р. в които е вписан с името А., трайното му установяването на о. Р. и желание да стане духовник с това име, както и свидетелските показания, установяват наличието на важни обстоятелства за промяна на собственото име на касатора. Върховният касационен съд намира жалбата за основателна поради следните съображения: Исканата промяна на името е мотивирана с обстоятелства от религиозен характер, които са установени в съдебното производство. Силното желание на молителя да участва в богослуженията на Православната църква са го мотивирали първоначално да служи в Българската православна църква като иподякон, а по-късно и понастоящем с името А., дадено му при светото кръщение, в Гръцката православна църква. Установено е идентифициране на лицето с това в име в обкръжението му и в духовната общност в Гърция, на о. Р.. На това име е издадената му препоръка от хотел „С.”, [община], с това име се представя и пред свидетелите А. и П., които установяват силното му желание да стане свещеник. Изложеното мотивират ВКС да приеме, че в случая е налице „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Субективното желание за промяна на собственото име в случая е свързано със съображения от религиозен характер, а видно от представените по делото свидетелство за съдимост и удостоверение от Районна прокуратура [населено място], молителят не е осъждан и срещу него няма образувани и водени производства за престъпления от общ характер, следователно исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или други институции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 04.01.2011г. по в.гр.д. № 715/2010г., и потвърденото с него решение на Шуменския районен съд № 578 от 20.10.2010г. по гр.д. № 2457/2010г., с което е отхвърлена молбата на Ж. М. А. за промяна на личното му име от Ж. на А., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото име на молителя Ж. М. А., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, от Ж. на А.. Препис от решението да се изпрати на [община] за отразяване на промяната по актовете за гражданско състояние. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: