Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София,30.01.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА Н. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Н. т.д.№2785 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, срещу решение №189 от 31.07.2018г. по в.т.д.№75/2018г. на Великотърновски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №45 по 20.07.2017г. по т.д.№85/2016г. по описа на Ловешки окръжен съд, както и определение №665/18.10.2017г. и определение №787/13.12.2017г., постановени по реда на чл.248 от ГПК, като вместо това е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, иск с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ срещу “L. ACRE MILK F.“ АД, Гърция, /конституирано като правоприемник на „ПЛЕКСИДАС А. & УИОИ О.Е.“, Гърция/ и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, [населено място], за установяване, че не съществува вземането на „ПЛЕКСИДАС А. & УИОИ О.Е.“, Гърция към „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, [населено място], в размер на 2 900 000 евро, с левова равностойност 5 671 907 лева, включено в списъка на приетите предявени вземания по т.д.№17/2015г. на Ловешки окръжен съд, одобрен в тази му част с определение от 18.11.2016г. по чл.692 ал.4 от ТЗ по ч.т.д.№68/2016г. на Ловешки окръжен съд. Решението е постановено при участието на синдика на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иска без да спре делото до окончателното решаване на спора относно нищожността, съответно относителната недействителност на прихващането с предмет процесното цедирано вземане, по който е образувано производството по т.д.№1580/2017г. на СГС, ТО, 5 състав. Касаторът счита, че като не е взел предвид обусловеността на настоящия спор от решението по т.д.№1580/2017г. на СГС, въззивният съд е постановил недопустимо решение при наличието на отрицателна процесуална предпоставка –висящ спор, решението по който има значение за правилното решаване на делото. В случай, че съдът счете решението за допустимо, касаторът поддържа, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че неизпълнението на цесионера „Нафтекс петрол“ ЕООД на задължението за плащането на цената на прехвърленото му вземане, е породило за цедента „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, потестативното право да развали договора за цесия. Поддържа,че договорът за цесия е изпълнен в момента на сключването му, поради което не може да бъде развален нито с обратна сила, нито занапред. Твърди, че при съобщена на длъжника цесия, развалянето й е недопустимо и поради това, че за длъжника кредитор по вземането вече е цесионерът, съответно за длъжника правната връзка между него и стария кредитор не съществува, тя е прекратена и не може да бъде възстановена. Ответникът “L. ACRE MILK F.” АД, Гърция, /конституиран като правоприемник на „ПЛЕКСИДАС А. & УИОИ О.Е.“, Гърция/, поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба. Синдикът на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ М. Н. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, е включен като кредитор с вземане в размер на 2 900 000 евро, с левова равностойност 5 671 907 лева, а като основание за вземането в списъка е посочен договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г. Също е констатирал, че ищецът „КТБ“ АД е кредитор на длъжника с вземане, прието от синдика в производството по несъстоятелност и включено в списъка на приетите вземания. Установил е, че с определение от 18.11.2016г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищеца срещу съществуването на вземането на „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция. Приел е за доказано, че с договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г. „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, в качеството на цедент, е прехвърлил на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, част от своето вземане към „КТБ“ ЕАД в размер на 2 900 000 евро срещу заплащане на цена в размер на 2 030 000 евро, платими от цесионера на цедента в срок от 24 месеца от извършване на прихващане с вземането, отразено в съответните банкови операции. Приел е, че е налице неизпълнение на задължението на цесионера „Нафтекс Петрол“ ЕООД за заплащане на уговорената цена по договора за цесия, което е породило за цедента потестативното право да развали договора, след като даде подходящ срок за изпълнение. Установил е, че с представената по делото покана, връчена на 24.06.2015г., цедентът е дал срок за изпълнение, в рамките на който задължението на цесионера не е изпълнено и договорът е бил развален, като развалянето му има обратно действие. Приел е, че преди развалянето на договора за цесия, цедираното вземане е било погасено чрез прихващане със задължение на цесионера „Нафтекс Петрол“ ЕООД към длъжника „КТБ“ АД /н./ С оглед на това въззивният съд е направил извод за наличие на неоснователно обогатяване на цесионера „Нафтекс Петрол“ ЕООД със стойността на цедираното вземане и е приел за установено, че съществува приетото от синдика на „Нафтекс Петрол“ ЕООД вземане на цедента „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, с правоприемник “L. ACRE MILK F.“ АД, Гърция, в размер на 2 900 000 евро. Поради това е отменил обжалваното въззивно решение и е отхвърлил като неоснователен предявения отрицателен установителен иск. С определение №60/08.04.2019г. по т.д. №2785/2018г. настоящият състав на ВКС, ТК, I ТО, е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното: Съобразно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е недопустимо. В настоящата хипотеза въззивното решение се явява процесуално недопустимо, тъй като е постановено въпреки наличие на предпоставките чл.229, ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото. От събраните по делото доказателства се налага извода, че решението по т.д.№1580/2017г. на СГС, ТО, 5 състав, би имало значение за правилното решаване на настоящия спор. В молбата от 04.08.2016г. за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, кредиторът „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция, излага следните обстоятелства: сключеният между него и „Нафтекс Петрол“ ЕООД договор за цесия от 05.11.2014г. на вземане към „КТБ“ АД в размер на 2 900 000 евро, е бил развален от него с писмено предизвестие, връчено на цесионера на 24.06.2015г., поради неизпълнение на задължението за заплащането на първата вноска от цената на цедираното вземане; преди развалянето на договора за цесия, с изявление с вх.№11316/06.11.2004г. цесионерът „Нафтекс Петрол“ ЕООД е извършил прихващане на свое задължение към банката с цедираното вземане, поради което вземането е погасено и връщането му в патримониума на цедента е невъзможно; поради това за цедента на основание чл.57 ал.2 предл. второ от ЗЗД, е възникнало вземане за паричната равностойност на лисващото вземане. Видно от представения във въззивното производство препис от депозирана от А. Д. и К. М., упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/, искова молба срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД, въз основа на която е образувано т.д.№1580/2017г. на СГС, същото е образувано по предявени от синдика на „КТБ“ АД /н/, искове за прогласяване нищожността, евентуално обявяване недействителността по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/ с вземания срещу банката, произтичащи от множество договори за цесия, между които договор за цесия от 05.11.2014г. с „Плексидас А. & УИОИ О.Е.“, Гърция. Извършеното преди развалянето на договора за цесия от цесионера прихващане на цедираното вземане със съществуващи негови задължения към „КТБ“ АД /н/ е от значение за правата на цедента по отношение на цедираното вземане. При действителност на прихващането вземането се е погасило преди отпадането на облигационната връзка по договора за цесия, поради което същото не може да се върне в патримониума на цедента и за последния не съществува възможност да търси изпълнението му от длъжника, а се поражда вземане на цедента към цесионера за равностойността на вземането, с което последният неоснователно се е обогатил. Уважаването на иска по чл.59 ал.3 от ЗБН обаче, би означавало, че цедираното вземане не е погасено чрез прихващане и същото се е върнало в патримониума на цедента при развалянето на договора за цесия, съответно правоприемникът на цедента “L. ACRE MILK F.” АД, Гърция, би бил титуляр на вземане в размер на 2 900 000 евро към „КТБ“ АД /н/, а не на вземане в същия размер към цесионера „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/. По тази съображения решението по т.д.№1580/2017г. на СГС би имало значение за правилното решаване на спора по в.т.д.№75/2018г. на Великотърновски апелативен съд. Налице е процесуална пречка за развитие на производството пред Великотърновски апелативен съд, поради неговата обусловеност от производството пред СГС. Наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК не е констатирано своевременно от въззивния съд, независимо от представянето на доказателства пред него за висящността на спора пред СГС. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. На основание чл.293, ал.4 от ГПК решението следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да процедира съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №189 от 31.07.2018г. по в.т.д.№75/2018г. на Великотърновски апелативен съд, ТО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.