О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №99 гр. София, 11 август 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…… Б.Джамбазов....……..………..…изслуша докладваното от съдия Каракашева частно наказателно дело № 620/2022г. Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т. 1 НПК по повод спор за подсъдност между Окръжен съд- Велико Търново и Софийски градски съд относно разглеждането на н.ч.д. № 2479/2022 год. по описа на СГС. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от ОС-Велико Търново по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: В ОС- Велико Търново е било образувано н.ч.д. № 230/2022 г. по повод искане за признаване и изпълнение на постановената в Република Италия присъда по отношение на българската гражданка Е. И. А., с последен известен адрес в гр. Горна Оряховица, съобразно ЗПИИСАННЛСМВЛС. Преценявайки материалите по делото този съд счел, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2, пр.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съгласно която, когато лицето не живее на територията на изпълняващата държава, компетентен да признае акта е Софийски градски съд.За да изведе извод в тази насока се е позовал на данните, установяващи:1/ че лицето не живее на адреса, на който е призовано за съдебно заседание пред ВТОС и който е посочен в удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС /констатация в този смисъл фигурира върху върната в цялост призовка, приложена на л.70 от делото/, и 2/ че А. живее в чужбина и се завръща в Република България за много кратко време, което заключение е изведено въз основа на справката за задграничните й пътувания, изготвена от ОД на МВР-Велико Търново . При така изложените съображения, с протоколно определение от 22.06.2022 г., ОС – Велико Търново прекратил производството пред себе си и изпратил делото на СГС, където е образувано н.ч.д. № 2479/ 2022 г. С разпореждане от 05.08.2022 г., постановено по същото дело, съдията- докладчик е приел, че изводите на ОС Велико Търново за наличие на предпоставките по чл.7, ал.2, пр.2 от цитирания закон са преждевременни, необосновани и доказателствено необезпечени, тъй като са изведени без да е извършена изискуемата от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС проверка и без да е събрана надлежна информация, сочеща на сигурен извод, че осъденото лице не живее на територията на Република България.С тези съображения, на свой ред прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в съдебните актове на ОС- Велико Търново и Софийски градски съд и всички материали, приложени по делото, намери, че компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на съдебния акт, постановен от съд на Република Италия, на този етап от делото , е Окръжен съд – Велико Търново. Извън съмнение е обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен орган в Република България да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеене на осъденото лице.Безспорно е също, че в алинея втора на същия текст е възложена специална компетентност на Софийски градски съд да признае акта, когато местоживеенето на лицето в Република България е неизвестно или то не живее в страната.По тези въпроси съдилищата не спорят.Спорът между тях е на плоскостта на това, дали заключението на ОС Велико Търново, въз основа на което е ангажирана специалната компетентност по чл.7, ал.2 от Закона е убедително защитено.Извършената от настоящия касационен състав проверка формира отрицателен отговор на този въпрос, като изцяло споделя изложените от съдията-докладчик от СГС съображения в тази насока. ВКС е имал повод да отбележи, че общата компетентност на окръжния съд по местоживеене на лицето в хипотезата на чл.7, ал.1 от Закона се определя не толкова от данните за неговия постоянен и настоящ адрес, а от фактическата връзка на осъденото лице с определено населено място, която връзка следва да се отличава с такива характеристики като трайност, продължителност, обичайност на пребиваването и възможност за ресоциализацията му с оглед установените от него в това място социални, професионални, семейни и пр. отношения.Извод в тази насока се извежда, на първо място, от т. 17 от преамбюла на Рамково решение 2008/909 ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, в която е разяснено, че "когато в настоящото рамково решение се посочва държавата, в която осъденото лице "живее", това означава мястото, с което лицето е свързано предвид неговото обичайно пребиваване и елементи като семейни, социални или професионални връзки".На следващо място, този извод следва и от текста на § 1, т. 5 ДР на ЗПИИСАННЛСМВЛС, според който за "държава по местоживеене" на осъденото лице се приема тази държава, с която то има трайна фактическа връзка с оглед на съществуващите там семейни, социални или икономически отношения.Цитираните разпоредби задължават съда, който е сезиран с искане за признаване и изпълнение на съдебен акт, постановен от държава-членка по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, да извърши задълбочена проверка и да събере възможната и необходима информация, въз основа на която да изведе заключение за това дали осъденото лице има трайна фактическа връзка с определено населено място на територията на Република България.Това е нужно за да може да се направи обоснована и доказателствено обезпечена преценка дали е териториално компетентен да разгледа искането по същество. Съотнесени към конкретния казус, изложените по-горе принципни съждения указват, че ОС Велико Търново не е извършил пълноценна проверка в коментираната насока.Няма спор, че българската гражданка А. не е била отрита на адреса, посочен в удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и в справката от НБД-Население с дата 17.06.2022 г., който съгласно дефиницията на чл. 94, ал. 1 от ЗГР е определен като "адресът, на който лицето живее".Безспорно е също, че в периода 2012г.-2022г. са регистрирани множество задгранични пътувания на осъденото лице, видно от изготвената от ОД на МВР Велико Търново справка. Тези данни обаче нямат решаващото значение, което им е придал ОС Велико Търново.По делото са налице данни и за друг известен адрес на територията на Република България на осъденото лице /обективиран в справката и за съдимост/, на който тя не е призована.Същевременно, възложената от ОС Велико Търново проверка на органите на МВР по чл.10, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, на практика не е била извършена.Приложената по делото справка за задграничните пътувания на А. в никакъв случай не обосновава решителен извод за това, че тя не живее на територията на Република България, както е приел ОС Велико Търново.Последният е бил длъжен да събере сигурни данни, позволяващи да се отхвърли реалното местоживеене на лицето на територията на гр. Горна Оряховица, респ. – убедително да защити заключението си, че А. не живее на територията на Република България, с което задължение не се е справил. Ето защо Върховният касационен съд намира, че липсват сигурни данни, въз основа на които да се приеме, че местоживеенето на лицето в Република България е неизвестно или че то не живее в страната.Затова, не е налице изключението по чл.7, ал.2 от Закона, очертаващо компетен`тност на СГС. При това положение, разглеждането на делото следва да бъде възложеното на ОС Велико Търново. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н. ч. д. № 2479/2022 г., по описа на СГС на Окръжен съд – Велико Търново за разглеждане. Определението е окончателно. Копие от настоящето определение да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.