1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 603 гр. София, 25.05.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2139 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците Д. М. Е. и Аленка С. Е., двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Н. С. С. срещу определение № 309 от 12.05.2014г. по ч. т. дело № 246/2014г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение № 231 от 16.01.2014г. по т. дело № 1722/2013г. /погрешно посочено т. д. № 246/2014г./ на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. М. Е. и Аленка С. Е. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер 7 800 лв. и от заплащането на разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност, неправилно приложение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевират доводи, че въззивната инстанция неправилно не е обсъдила в пълнота и с оглед доказателственото им значение представените доказателства – декларации за семейно и имотно състояние, справка от НАП, от Службата по вписвания и т. н., не е определила пълния размер на дължимата държавна такса по предявения иск, поради което не е преценила доколко материалното състояние на молителите, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, им позволява нейното заплащане, и не се е произнесъл, че ищците разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Поддържат становище, че изводът, че ищците са в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, поради което следва да се предположи, че могат да получават доходи от трудова дейност, е неоснователен и несъобразен с настоящата икономическа обстановка в страната и недостатъчните възможности за осъществяване на труд по трудово правоотношение. Частните жалбоподатели релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС: „1. Следва ли съда при разглеждане и/или преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане? 2. Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е констатирал въз основа на приложените към молбата писмени декларации и справка от НАП за актуални трудови договори копие – извлечение от СВ, че ищците /частни жалбоподатели в производството пред ВАС/ са в трудоспособна възраст /50 г. за мъжа и 46г. за жената/, не страдат от заболявания, не получават доходи от трудово правоотношение /жената от 2012г. жената, а мъжът от 2013г./, не реализират доходи по граждански договори, обезщетения, притежават жилище от 62 кв.м. в [населено място] и две МПС /с първоначална регистрация 1998г. и 1987г./, които са запорирани, нямат участия в търговски дружества и не са регистрирани като ЕТ. Съдебният състав е установил, че ищците са се разпоредили с друг свой недвижим имот на 22.08.2012г. /след издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу тях по заявление на [фирма] за вземане въз основа на атакувания от Е. договор за кредит/ в полза на дъщеря си – дворно място от 1 300 кв.м. и къща от 50 кв.м., а Д. Е. се е разпоредил на 04.04.2013г. и с притежаван от него земеделски имот от 4 166 кв.м. За да остави без уважение молбата по чл.83, ал.2 ГПК, въззивната инстанция е приела, че молителите притежават недвижим имот, същите са в трудоспособна възраст, нямат медицински противопоказания за възпрепятстване полагане на трудова дейност, с поведението си след предприемане на съдебни действия от страна на кредитори им, те са намалили своето имущество, а децата им са пълнолетни и няма данни за наличие на законови хипотези за съществуване на задължение от страна на родителите за даване на издръжка. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частните жалбоподатели доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски – за необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на ищците, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, им позволява нейното заплащане. По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 573/12.07.2011г. по ч. т. д. № 230/2011г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 612/12.08.2010г. по ч. т. д. № 564/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 496/10.07.2013г. по ч. т. д. № 2492/2013г. на ВКС, ІІ т. о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Релевантните правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с трайноустановената практика, съдът не е съпоставил доходите и имущественото състояние на частните жалбоподатели с дължимата държавна такса по делото. Обстоятелството, че същите са в трудоспособна възраст /50 г. за мъжа и 46г. за жената/ и липсата на медицински противопоказания за възпрепятстване полагане на трудова дейност не могат да обосноват извод, че частните жалбоподатели получават доходи над минималната издръжка за живот. Притежаването на недвижим имот – апартамент с площ 62 кв. м. в [населено място], в който страните живеят, не доказва реализиране на доходи от имота, с които частните жалбоподатели могат да заплатят дължимите по делото държавни такси и разноски и да покрият останалата част от минималната си издръжка за живот. Не са налице данни дали в [населено място] в условията на икономическа криза притежаваните от частните жалбоподатели лек автомобил с първоначална регистрация 1998г. и товарен автомобил с първоначална регистрация 1987г., които са запорирани, могат да реализират такива доходи. При преценка на имущественото състояние правилно въззивната инстанция е съобразила извършените прехвърлителни сделки с два недвижими имота след предприемане на съдебни действия от страна на кредитори им. Семейното и материално положение и имотно състояние на частните жалбоподатели, предвид и извършените разпоредителни сделки, съпоставено с пълния размер на дължимата държавна такса 7 800 лв. за първоинстанционното производство води до извод, че ищците не разполагат с достатъчно средства да заплатят част от дължимата държавна такса. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията за частично освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно за сумата 6 800 лв. Молбата за освобождаване от държавна такса за разликата над 6 800 лв. до дължимия размер и от заплащане на разноски изцяло е неоснователна. Следователно определението на Варненски апелативен съд в неправилната му част следва да бъде отменено и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде частично уважена като частните жалбоподатели бъдат освободени от заплащане на държавна такса за частта в размер 6 800 лв. В останалата част определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 309 от 12.05.2014г. по ч. т. дело № 246/2014г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в частта, с което е потвърдено определение № 231 от 16.01.2014г. по т. дело № 1722/2013г. /погрешно посочено т. д. № 246/2014г./ на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. М. Е. и Аленка С. Е. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса частично в размер 6 800 лв. и вместо това постановява: ОСВОБОЖДАВА Д. М. Е. и Аленка С. Е. от [населено място] от внасяне на държавна такса частично в размер 6 800 лв. по делото, образувано по подадения от тях срещу [фирма] и [фирма] /в несъстоятелност/ иск за признаване за установено, че договор за жилищен кредит от 15.01.2007г., сключен между Д. М. Е. и Аленка С. Е., от една страна, и [фирма], от друга страна, е привиден и прикрива договор за кредит, сключен между [фирма] и [фирма], на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 309 от 12.05.2014г. по ч. т. дело № 246/2014г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в останалата му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.