Р Е Ш Е Н И Е № 85 С., 01.08.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 155 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Я. срещу въззивното Решение № 1573 от 11.10.2011 год. по гр.д.№ 467/2010 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 101 от 30.06.2010 год. по гр.д.№ 394/2008 год. на Благоевградския окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от К. Я. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.1 ГПК. Касационните основания, посочени в жалбата са по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, подробно изброени в 5 пункта на жалбата. Ответникът по касация [фирма], чрез представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з. изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Направил е искане за присъждане на разноски. Касационно обжалване е допуснато при хипотезата, предвидена в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС - служебно произнасяне по допустимостта. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Предявените от К. Я. обективно съединени искове са с посочено правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.124 ал.1 ГПК и са за: 1./ Установяване, че решенията на ОС на ответното дружество, материализирани с протокол от 15.03.2006 (2007) год. са нищожни и отмяна на основание чл.537 ал.2 ГПК на регистърното Решение № 1059/23.03.2007 год. с което е било допуснато вписването на решенията на ОС; 2./ Установяване, че решенията на ОС на [фирма], материализирани в протокол от 16.04.2006 год. са нищожни. Исковете са предявени от Я. в качеството му на съдружник в ответното дружество и се основават на това, че двете общи събрания са били проведени без да е налице необходимия кворум, тъй като той не е присъствал на тях, поради което и оспорените решения са нищожни, като приети без да е налице необходимото мнозинство. Съгласно чл.20 т.6 на дружествения договор, за приемането им е било необходимо единодушие. Последователно подържаната теза на ответника [фирма] е, че исковете са недопустими и евентуално – неоснователни, поради това, че Я. е присъствал и на двете общи събрания, подписал е протоколите, материализиращи единодушно взетите решение. Развило се е производство по оспорване автентичността на документите. За да отхвърлят исковете, съдилищата са се позовали на недоказаност на оспорването от страна на Я. на подписите му, както и на невъзможността за експертно произнасяне на графолог, поради факта, че оригиналите на документите не са намерени. Становището на настоящия съдебен състав, че така предявените искове са недопустими, произтича от следното. Липсата на единодушие при приемане на решения на общото събрание, каквото е предвидено в дружествения договор, води до тяхната отменяемост, а не до нищожност. Не може да бъде приложена аналогията на чл.26 ал.2 ЗЗД – липса на съгласие, както изрично е приел Върховният касационен съд с т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК. Съдилищата правилно са преценили неприложимостта на критериите за нищожност на договорите, въведени от общия граждански закон към решенията на ОС, но неправилно са счели, че тази неприложимост касае основателността на исковете и няма отношение към тяхната допустимост. Въведените от Я. обстоятелства, обуславящи петитума за нищожност са за нередовно свикване на общите събрания и поради това, че не е присъствал – липсата на единодушие при вземане на решенията. По отношение на първото ОС е въвел и допълнителното основание – грешка в протокола относно датата на провеждането му – дали на 15.03.2006 год. или на 15.03.2007 год. Дори по отношение на договорите, грешката при посочване датата на сключване не обуславя самостоятелно основание за нищожност. Доколкото исковете за установяване нищожността на решения на ОС на търговски дружества, наистина не са ограничени със срок, по отношение на тях действат ограничителните квалификационни критерии, посочени в т.1-2 на ТР № 1/2002 год. на ОСГТК на ВКС. Когато посочените в исковата молба обстоятелства сочат процесуална и/или материална незаконосъобразност решенията на ОС (нередовно свикване на ОС, липса на кворум за провеждането му и опорочено мнозинство при приемането им), както е в случая, решенията са отменяеми по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ и иск за прогласяване на нищожността им поради същите пороци е недопустим. Недопустим е и самостоятелен иск за отмяна на регистърното решение с което са били вписани – т.3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГТК на ВКС. Като са се произнесли по същество по недопустими искове, съдилищата са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а производството по предявените от К. Я. искове – прекратено. С оглед изхода на спора, Я. ще следва да заплати на [фирма] направените по делото разноски за трите инстанции, възлизащи на 1200 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 1573 от 11.10.2011 год. по гр.д.№ 467/2010 год. на Софийски апелативен съд и Решение № 101 от 30.06.2010 год. по гр.д.№ 394/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от К. А. Я. обективно съединени искове за: 1./ Установяване, че решенията на ОС на ответното дружество, материализирани с протокол от 15.03.2006 (2007) год. са нищожни и отмяна на основание чл.537 ал.2 ГПК на регистърното Решение № 1059/23.03.2007 год. с което е било допуснато вписването на решенията на ОС; 2./ Установяване, че решенията на ОС на [фирма], материализирани в протокол от 16.04.2006 год. са нищожни. ОСЪЖДА К. А. Я. да заплати на [фирма] сумата 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски пред трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.