4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 252 София, 05.05.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………...............…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4143 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3259 от 17.ІV.2013 г. на [фирма]-София /по-нататък [фирма] или банката/, подадена против определение № 85 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 20.ІІІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 77/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу определение № 1319/18.ХІІ.2012 г. на Бургаския ОС по гр. дело № 4192011 г. за прекратяване на първоинстанционното пр-во: като образувано по процесуално недопустим иск. Единственото оплакване на банката частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон /чл. 99 ЗЗД/, поради което се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция относно връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по съществото на исковата претенция, с която е бил сезиран. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос относно „установяване качеството на кредитор на ищец по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК и моментът, към който следва да бъде установено това неговото качество”. В тази връзка са посочени следните решения на отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС, а също и тълкувателно решение на ОСГК на ВС на НРБ от 1954 г., както следва: 1/ Решение № 150/26.ІІІ.2009 г. на І-во г.о. по гр. д. № 147/08 г.; 2/ Решение № от 5.ІІІ.2007 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 899/06 г.; 3/ Р. № 698/23.Х.2008 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 306/08 г.; 4/ ТР № 142-7 от 11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ. Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото били „основополагащите” въпроси досежно това от кой момент договорът за цесия има действие спрямо длъжника и третите лица, дали уведомлението до длъжника представлява част от фактическия състав на договора за цесия, както и кой разполага с активна легитимация за предявяване на иска /с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК/, когато длъжника не е уведомен за извършената цесия. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. Б. И. от [населено място], [община], така както и ответникът по касация С. Е. Г. от [населено място], писмено са възразили - всеки чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна и съответно от АК-Бургас - както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване на банката за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване. Останалите трима ответници по касация, а именно Т. Б. Л. от [населено място], както и П. Б. И. и В. А. П. – последните двама от гр. Св. В., [община], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение, развито в частната жалба на [фирма]-София. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. По реда на чл. 230 ГПК настоящето частно касационно производство е било възобновено служебно /след спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/ по повод издаването на тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГКТК по тълк. дело № 4/2013 г., като със задължителна за съдилищата в Републиката сила на релевантния правен въпрос с пор. № 9 е било отговорено в смисъл, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение в този процес по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изп. лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Съответно даденият със същото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС отговор на въпрос № 10б(3) е в смисъл, че в хипотезата на частно правоприемство - когато прехвърлянето на спорното вземане е станало чрез договор за цесия, сключен в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК – легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В конкретния случай данните по делото са, че след като Б. настоящ частен касатор е била снабдена по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК с изп. лист, кредитната е с сключила /на датата 28.ХІІ.2010 г./ договор за цесия с [фирма], което обстоятелство предшества подаването на исковата й молба по реда на чл. 422, респ . чл. 415, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 85 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 20.ІІІ.2013 г., постановено по ч. т. дело № 77/2013 г., КАКТО И потвърденото с него прекратително определение № 1319/18.ХІІ.2012 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, по т. д. № 419/2011 г. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд: за по-нататъшни процесуални действия по съществото на подадената по реда на чл. 422 ГПК от ЦЕДЕНТА [фирма]-София искова молба с вх. № 602/17.І.2011 г. срещу посочените в нея петима ответници – физически лица. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 4143 по описа за 2013 г.