2 гр. д. № 902/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о. РЕШЕНИЕ N 818 София, 22.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 902/2010 год. Производството е по чл. 307 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 4 ГПК. “Г. 2002” Е., гр. София е подало молба за отмяна на влязло в сила решение от 22.02008 г. по гр. д. № 667/2005 г. на Бургаски окръжен съд. Искането за отмяна е на основанията по т. т. 1 и 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Основанието по т. 1 молителят е мотивирал с това, че влязлото в сила решение, отмяна на което иска, противоречи на друго решение от 04.09.2009 г. по гр. д. № 5938/2007 г. на ВКС, постановено по предявен от други физически лица срещу молителя ревандикационен иск за земеделски имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ. Предмет на разрешаване е бил идентичен правен проблем – подлежал ли е имотът на земеделска реституция предвид ограниченията, установени с нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ, и при установеното с техническа експертиза, че в него е изпълнено мероприятие – пионерски лагер. Относно наличие на основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК е направено твърдение, че е налице новонастъпило обстоятелство – подадено заявление срещу решение на община Н. за приемане на проект за изработване на ПУП за местността Мешелика- Голям Кочалан и Ю. плаж. Вероятно се касае до погрешно посочване на точките от нормата. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и констатира следното: Решението по гр. д. № 5938/2007 г. на ВКС е постановено и обявено в срочната книга на 04.09.2009 г. и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на тази дата. Молителят е бил страна по делото, поради което се счита уведомен за решението с обявяването му. От този момент е започнал да тече срока по чл. 305, ал. 1 , т. 4 ГПК. Той е тримесечен и е изтекъл на 4.12.2009 г. Молбата за отмяна е подадена по пощата на 09.03.2010 г., видно от пощенското клеймо върху плика, т. е. след изтичане на срока. Срокът е преклузивен и пропускането му преклудира процесуалното право да се иска отмяна на влязлото в сила по реда на това основание на извънредния способ – отмяна. По тези съображения молбата, в частта, с която се иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, е недопустима като подадена след изтичане на преклузивния срок, поради което ще бъде оставена без разглеждане. Молбата в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т. 1 ГПК, но неоснователна. Искането е основано на твърдението, че на 25.02.2010 г. молителят е подал заявление до кмета на община Н., която по своята правна природа представлява жалба срещу решение № 806 от 09.11.2009 г. за приемане на проект за изработване на ПУП- план за улична регулация и на обекти публична общинска собственост в обхвата на местностите Мелешика – Голям колчан и Ю. плаж в землището на гр. О.. Това заявление счита за новонастъпило обстоятелство и основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК ( неправилно посочена като т. 4) за отмяна на въззивното решение. Подадената жалба срещу ПУП не представлява ново писмено доказателство, тъй като то е възникнало след приключване на съдебния спор с влязло в сила решение. Ново писмено доказателство е основание за отмяна, когато е съществувало по време висящността на спора, но не е могло да бъде известно на страната или тя не е могла да се снабди с него до приключване на устните състезания поради обективна, невиновна невъзможност. На следващо място то трябва да съдържа сведение за факти (юридически или доказателствени), които са относими за спора и ако са били известни на съда, биха обосновали друг правен извод по разрешения материалноправен спор. Понеже тези факти не са били взети предвид постановеното решение се явява обективно неправилно. Съставянето на проект за нов ПУП на населеното място и обжалването му от молителя са новонастъпили факт, след влизане на решението на въззивния съд в сила, а наред с това са и неотносими към разрешенията от съда материалноправен въпрос дали по отношение на имотът, предмет на иска, не са били налице ограниченията по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането му, тъй като наличието им следва да се установи към момента на влизане на закона в сила – 01.03.1991 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на “Г. 2002” Е., гр. София в частта за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 4 ГПК на влязло в сила решение от 22.02008 г. по гр. д. № 667/2005 г. на Бургаски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Г. 2002” Е., гр. София в частта за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 22.02008 г. по гр. д. № 667/2005 г. на Бургаски окръжен съд. Решението в частта, за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна, което в тази част има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: