О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 905 София, 18.12.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05. 12. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 4169 /2013 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадени частни касационни жалби от :1/ от Е. Д. М./Ф./, чрез адвокат С. С., с вх.№5263/10.05.2013 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.05.2013 г.; 2/ от Р. Г. М., приподписана от адвокат С. С., с вх.№ 8637/26.07.2013 г. на Софийския апелативен съд и 3/ от Д. Г. М., приподписана от адвокат С. С., с вх.№ 10271 от 25.09.2013 г. на Софийския апелативен съд, всичките срещу определение №847 от 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав. Частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено, на основание чл.229, ал.1,т.4 и т.5 ГПК да бъде спряно производството по делото, с молба вх.№7313 от 27.06.2013 г. молят да им бъде предоставена правна помощ, а с молба вх.№7225/25.07.2013 г. да бъде върната погрешно внесената от Е. Д. М./Ф./ по частната й жалба държавна такса в размер на 15 лв. Ответникът [фирма] оспорва частните жалби. По повод подадените частни жалби и молби, настоящият състав на І Т.О. намира за установено следното. С решение №134 от 22.06.2012 г по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд е уважен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], като купувач, срещу настоящите частни жалбоподатели, като продавачи, иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните на 21.11.2002 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот хотел „София” [населено място]. Срещу това решение от тримата ответници и настоящи частни жалбоподатели, е постъпила въззивна жалба с вх.№2378/30.07.2012 г. на Благоевградския окръжен съд. С разпореждане от 31.07.2012 г. по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд въззивната им жалба е оставена без движение до внасяне държавна такса в размер на 6 488.50 лв. С влязло в сила определение от 15.08.2012 г. по същото гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд /вж. Определение №4 от 04.01.2013 г. по ч.т.д.№832/2012 г. на І Т.О./ на жалбоподателката Е. М./Ф./ е отказано освобождаването й от държавна такса, а останалите двама жалбоподатели- Д. и Р. М. на основание чл.83, ал.2 ГПК са освободени от заплащане на държавна такса. С определение №89 от 15.01.2013 г. по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК, поради невнасяне на указаната й държавна такса, е върната въззивната жалба на Е. М./Ф./. Това определение е потвърдено с обжалваното определение №847 от 12.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, като е постановено връщане на въззивната жалба, подадена и от останалите двама жалбоподатели Р. и Д. М.. 1.По частните касационни жалби на Р. Г. М. и Д. Г. М.. Частните касационни жалби са процесуално допустими. Обжалваното определение №847 от 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав не е било съобщено на жалбоподателите, поради което за тях не е започнал да тече срокът за обжалването му по чл.275, ал.1 ГПК и следва да се приеме, че са подадени в срок. Правният интерес на жалбоподателите произтича от обстоятелството, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по връщане и на подадената от тях въззивна жалба, независимо че за тях липсва произнасяне от Благоевградския окръжен съд. С определение №89 от 15.01.2013 г. по гр.д.№445/2011 г. Благоевградският окръжен съд е постановил връщане само на въззивната жалба на Е. М., поради не внасяне от същата на указаната й държавна такса. Частните касационни жалби са и основателни. С оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно определение и извън въведените от жалбоподателите основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на І Т.О. не ги обсъжда. Обжалваното въззивно определение на Софийския апелативен съд в частта, с която съдът е постановил връщане и на въззивната жалба, подадена от Д. и Р. М., е недопустимо. Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав се е произнесъл извън предметните предели на частната въззивна жалба, подадена само от Е. Д. М./ арг. от чл.278,ал.4 във вр. с чл.269 ГПК/. С нея тя е искала отмяна на обжалваното пред апелативния съд определение №89 от 15.01.2013 г. по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградският окръжен съд, с което, поради невнасяне на указаната й държавна такса, е постановено връщане само на подадената от нея въззивна жалба. С възпроизвеждането от Софийския апелативен съд в диспозитива му на определение на Благоевградския окръжен съд за връщане на въззивната жалба, подадена и от Д. Г. М. и Р. Г. М., без такова да е постановено от първоинстанционния съд, Софийският апелативен съд е постановил едно недопустимо определение в тази му част. По изложените дотук съображения обжалваното определение на Софийския апелативен съд в посочената по-горе част ще следва да бъде обезсилено, а делото върнато направо на Софийския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба на Д. Г. М. и Р. Г. М. с вх.№2378/30.07.2012 г. срещу Решение №134/22.06.2012 г. по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, тъй като тя е администрирана от първоинстанционния съд- препис от нея е бил изпратен на другата страна [фирма] и получен от него на 21.01.2013 г., а тези жалбоподатели са освободени от внасяне на държавна такса. 2.По частната касационна жалба на Е. Д. М./Ф./. Частната жалба е недопустима, като просрочена. Съобщението за обжалваното определение №847 от12.04.2013 г. по ч.т.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав с приложен препис от него е получено от нея на 30.04.2013 г. Преклузивният едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК е изтекъл на 07.05.2013 г., работен ден, а частната й касационна жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.05.2013 г., поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане. 3. По искането на Д. Г. М., Р. Г. М. и Е. Д. М./ Ф./, направено в молба вх.№7313 от 27.06.2013 г. за предоставяне на правна помощ. Молбата с правно основание чл. 95 ГПК е неоснователна. Тя не е конкретизирана за кои правни действия жалбоподателите искат предоставяне на правна помощ. Съгласно чл.3 от Закон за правната помощ целта за предоставянето й е да се гарантира равен достъп до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Частните жалбоподатели не са лишени от такава, защото за настоящето производство жалбоподателката Р. М. на 22.07.2013 г. и на 15.08.2013 г. е сключила договор за правна помощ и съдействие с адвокат С. С., а жалбоподателят Д. М. – на 01.10.2013 г. е сключил такъв договор със същия адвокат. Жалбоподателката Е. М./Ф./ с пълномощното, находящо се на стр.62 е упълномощила адвокат С. С., които адвокати са и приподписали частните касационни жалби. В първоинстанционното производство са били представлявани от адвокат Б. Г.. 4. По искането на частните жалбоподатели за спиране производството по делото основание чл.229, ал.1,т.4 и т.5 ГПК.. Искането за спиране на производството е неоснователно. По принцип частните жалби не спират производството по делото- чл.277 ГПК. По преценка съдът може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба. С оглед произнасянето по настоящите частни касационни жалби не се налага спиране изпълнението по обжалваното определение. При това самите жалбоподатели Д. и Р. М. навеждат доводи за неправилно прекратяване на производството по подадената от тях въззивна жалба, поради което и с оглед искането им да бъде отменено обжалваното определение, за да упражнят правото си на въззивно обжалване на постановеното решение по съществото на спора, очевидно е, че искането им за спиране на производство е неотносимо към настоящето производство по чл.274, ал.3 ГПК. Не са налице и доказателства за наличие на предпоставките за спиране на производството по посочените от частните жалбоподатели основания по чл.229, ал.1,т.4 и т.5 ГПК. 5. По молбата с вх.№7225/25.07.2013 г., подадена от тримата жалбоподатели за връщане на внесената от Е. М./Ф./ по погрешка с частната й жалба държавна такса в размер на 15 лв. Молбата е основателна. Внесената от Е. Д. М. с платежно нареждане от 28.05.2013 г. държавна такса в размерна 15 лв.по ч.гр.д.№1393/2013 г. на САС е внесена погрешно по сметката на ВКС за вещите лица, което е наложило внасяне от същата вносителка на 22.07.2013 г. на нова държавна такса в размер на 15 лв. по същото ч.гр.д.№1393/2013 г. на САС за разглеждане на настоящата й частна касационна жалба. Първоначално внесената погрешно държавна такса е прехвърлена на 25.06.2013 г. по сметката на ВКС за държавните такси./вж. служебни бележки на счетоводителя на ВКС от 16.12.2013 г./. Тъй като по същата сметка на 22.07.2013 г. е постъпила от същата вносителка още веднъж и сумата 15 лв., първоначално внесената сума като неизползвана ще следва да й бъде върната. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА определение №847 от 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е постановено връщане на въззивната жалба на Д. Г. М. и Р. Г. М., с вх.№2378/30.07.2012 г., срещу Решение №134/22.06.2012 г. по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. 1.ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба на Д. Г. М. и Р. Г. М. с вх.№2378/30.07.2012 г срещу Решение №134/22.06.2012 г. по гр.д.№445/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. 2.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. Д. М./Ф./ срещу определение №847 от 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав. 3.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. М./Ф./, Р. Г. М. и Д. Г. М. с правно основание чл.95 ГПК за предоставяне на правна помощ Определението по т.2 и т.3 подлежи на обжалван с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК. 4.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М./Ф./, Р. Г. М. и Д. Г. М. на основание чл. чл.229, ал.1,т.4 и т.5 ГПК за спиране производството по делото. 5. ДА СЕ ВЪРНЕ внесената от Е. Д. М./Ф./ с платежно нареждане/вносна бележка/ от 28.05.2013 г. държавна такса в размер на 15 лв. по частната й касационна жалба срещу определение №847 от 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№1393/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, като БЪДЕ ПРЕВЕДЕНА по посочената в молбата от 25.07.2013 сметка, а именно: IBAN BG 79FINV 915010 BGN 00103 B. F.- П. инвестиционна банка, [населено място] ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: