Ключови фрази
отмяна-неистинност на документ * отмяна-отмяна на съдебен акт или акт на държавен орган * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

626

 

гр.София, 20.11.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември  две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Ани Давидова

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско  дело под № 2/2009 година

 

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, образувано по молбата на Б. И. Б., В. А. И., И. А. П. и М. А. Д., всички от с. И., Софийска област, за отмяна на влязлото в сила решение № 745/30.11.2005 год. по гр.дело № 357/2005 год. на ВКС на РБ, І-во г.о. Молителките твърдят, че след влизане в сила на решението е постановено решение по гр.дело № 63/2007 год. на С. районен съд, с което е прогласена нищожност на решение № 260/28.03.1995 год. на ПК-гр. Своге, което било основание за отмяна, по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Ответниците по молбата за отмяна И. М. П., С. П. И., В. М. П., А. В. А., Л. А. И., Л. М. Н., Д. М. Г., Р. Е. В., В. П. И. , Б. И. И., всички от с. И., Софийска област, Х. Г. К., С. Г. К., Б. Н. И., Е. Н. С., В. И. Н., П. С. И., Г. Х. К. и Т. И. Б., всички от гр. С. и С. В. М. от гр. С., не изразяват становище по нея.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.305, ал.1, т.2 и 3 ГПК и на изискванията на чл.306 ГПК, затова е внесена в открито съдебно заседание за разглеждането й по същество на заявените основания.

Молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения: предмет на отмяната е влязло в сила решение № 745/30.11.2005 год. по гр.дело № 357/2005 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., с което е допуснато да се извърши делба на два земеделски имоти: ливада от 2901 кв.м., представляваща парцел **** от масив 20 по плана на с. И., м.”Д”, при конкретни граници и ливада от 3690 кв.м., представляваща парцел **** от масив 46 по плана на същото село, с конкретни граници. Като основание за допускане на делбата между съделителите, които са наследници по закон на общата наследодателка М, е завършената процедура по възстановяване на правото върху земеделските земи, по реда и условията на ЗСПЗЗ, с решение № 290/28.03.1995 год. на ПК С. , издадено в изпълнение на чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ и допълващо решение № 90/03.12.1992 год. Видно от приложеното в настоящето производство и влязло в сила решение № 29/20.02.2008 год. по гр.дело № 63/2007 год. на Районен съд-гр. Своге е прогласена нищожността на решение № 260/28.03.1995 год. на ПК гр. С.. Между страните не е съществувал спор, относно обстоятелството, че наследодателят на молителите А. И. Б. е заявил, в качество на наследник на М. Б. процесните две земеделски земи за възстановяване на правото на собственост на общата наследодателка М по заявлението му от 25.02.1992 год. е постановено решение на ПК- С. , под № 90/03.12.1992 год. Решение, с което е възстановено правото на собственост на наследници на М. Б. под № 90/03.12.1992 год. е съпроводено в производството за делба с две скици: № 338/10.11.1994 год. и скица № 914/12.11.1994 год., предхождащи постановеното по-късно решение на ПК № 260/28.03.1995 год. Имотите в цитираните скици са индивидуализирани със съседи и идентификационни номера, които са били обсъждани от касационния съд, като обекти, представляващи земеделски земи, с конкретни граници и площ, по отношение на които е реализирана процедурата по възстановяване по специалния ЗСПЗЗ.

Прогласяването на нищожността на последващото, издадено от ПК решение № 260 от 28.03.1995 год. не променя факта на завършена процедура по възстановяване на земеделските земи, с издаденото решение № 90/1992 год. и съпровождащите го скици, индивидуализиращи двата земеделски имота, т.е. имотите с възстановяването на правото на собственост на наследодателката на страните са съсобствени между нейните наследници, както са заявени от единият от тях – наследодателят на молителите – А. Б. и по отношение на тях не е предявена и уважена претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което изводите на касационния съд не биха били други дори и ако не беше постановено обявеното за нищожно решение № 260/28.03.1995 год. на ПК.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна молбата за отмяна против влязлото в сила решение на ВКС, затова я остави без уважение, поради отсъствие на предпоставките за това в чл.303, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, затова

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. И. Б., В. А. И., И. А. П. и М. А. Д., всички от с. И., Софийска област, за отмяна на влязлото в сила решение № 745/30.11.2005 год. по гр.дело № 357/2005 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., на основание чл.303, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: