Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 09.04.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 24 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. М. Х., чрез адвокат К. Г. М., против решение № 235 от 18.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 311/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. В касационната жалба се сочат всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, но съображения са развити само за неправилното приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наказанието. Нарушението на закона е обосновано с довод за неправилно определяне на санкцията по реда на чл. 58а от НК, вместо по чл. 55 от НК, предвид многобройността и изключителността на смекчаващите отговорността обстоятелства. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е изведено с неправилния отказ на съдилищата да приложат института на условното осъждане. В съдебно заседание подсъдимият Г. М. Х. не взема становище. Неговият защитник адвокат К. Г. М. поддържа касационната жалба по развитите в нея съображения и подновява искането за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 и прилагане на института на условното осъждане. Частните обвинители: С. Ш. С., Й. И. И., Е. С. И., С. Й. И., М. Й. Р. и техният повереник адвокат М. К. И. не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, тъй като санкцията е справедливо определена, а отказът от приложение на института на условното осъждане е мотивиран с многобройните нарушения на подсъдимия като водач на пътя. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 79 от 04.09.2019 г. по н.о.х.д. № 207/ 2019 г. Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия Г. М. Х. за виновен в това, че на 10.02.2017 г., на първокласен път І-4, км 164+450, при управление на МПС – л.а. „Ф. Т.“, с рег. [рег.номер на МПС] , с посока на движение от [населено място] към [населено място], нарушил правила за движение по пътищата по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Й. И. – водач на насрещно движещ се л.а. „А. Р.“, с рег. № ..., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, на основание чл. 343г от НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 235 от 28.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 311/ 2019 г. Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието лишаване от свобода на две години и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимия Г. М. Х. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства. Касационната жалба на подсъдимия е постъпила в законовия срок и от лице, което е легитимирано да я подаде, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Не е допуснато претендираното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с определяне на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, вместо по чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК . Въззивният съд е обсъдил всички индивидуализиращи наказанието предпоставки, чийто обем е коригирал с решението. Извел е отново релевантните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е преценил наличието на лек превес на смекчаващите обстоятелства, вместо посочения с присъдата баланс между индивидуализиращите предпоставки. Това е наложило намаляване на размера на основното наказание лишаване от свобода на две години (преди редукцията – три години). Съдът е отчел личността на подсъд. Х. като недисциплиниран водач на моторно превозно средство и многобройните му регистрации на административни нарушения по Закона за движението по пътищата, а така също и посочените от защитника в хода на касационното производство обстоятелства – полаганите от подсъдимия грижи за двете му деца, трудова ангажираност и създадените в ръководеното от него предприятие работни места. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да наложат приоритетното приложение на института по чл. 55 от НК. Въззивната инстанция основателно е отхвърлила възражението на защитата. Въпреки отчетения превес на смекчаващите обстоятелства не може да бъде обоснован извод за несъразмерност между санкцията, от една страна, и тежестта на престъплението и личността на дееца, от друга страна. Касационната жалба е основателна в частта за явната несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК. Въззивният съд е отказал да приложи условното осъждане, но без основание е приел като определящи и значими обстоятелства, стоящи извън кръга на съдебната преценка за този институт. Такива са изключителната тежест на нарушеното правило за движение по пътищата и честота на престъпленията против транспорта, които налагат „по-интензивна обществена реакция“ – с. 7 от въззивното решение. Първото от тях характеризира тежестта на извършеното престъпление, а второто влияе върху наказателната политика на държавата. И двете обстоятелства не представляват пречка за приложението на условното осъждане. Защото институтът по чл. 66 от НК е призван да преоцени необходимата минимална степен на държавна принуда за постигане на целите по чл. 36 от НК. Постигането на специалната превенция на наказанието – поправянето и превъзпитанието на дееца да не върши вбъдеще други престъпления, е възможно и без ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Съображенията на въззивния и на първоинстанционния съд не са основани на личността на подсъдимия Х. и на съдебната прогноза той да се поправи и превъзпита без да бъде принудително изолиран в затворническо учреждение, защото такива липсват. Посоченото във въззивното решение (с. 7) въздействие, което наказанието „може да окаже върху останалите членове на обществото“ също не представлява пречка за обосноваване на извода по чл. 66 от НК. Касационният съд счита, че разкритите добри характеристични данни за подсъдимия, трудовата му и семейна ангажираност, полаганите грижи за двете деца показват дееца за личност с ниска степен на обществена опасност. Многобройните му регистрации за административни нарушения по ЗДвП действително го представят за недисциплиниран водач на моторно превозно средство. Извършеното деяние обаче е непредпазливо, а личността на дееца не може с категоричност да обоснове сигурно проявление на бъдеща рецидивна дейност против транспорта. Процесуалното поведение на подсъдимия с доброволно признание на инкриминираните с обвинението факти е поредното обстоятелство, което мотивира извод за вече започнал корекционен процес за дееца – той е осъзнал стореното, своята вина за настъпване на тежките вредоносни последици, както и обществения упрек към подобен род явления. Затова касационният съдебен състав счита, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия Х. могат да бъдат постигнати с условно осъждане, като не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода. Отегчаващите дееца обстоятелства дават основание за определяне на петгодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивният съд неправилно е отказал прилагането на условното осъждане по чл. 66 от НК, поради което е допуснал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 2 от НПК – наказанието е явно несправедливо. Въззивното решение подлежи на изменение. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от НПК. Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 235 от 18.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 311/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, като отлага, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода, наложеното на подсъдимия Г. М. Х., за изпитателен срок от пет години. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.