Р Е Ш Е Н И Е   № 646   гр.София, .26.11.  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември   две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 495/2009 година   Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С. В. С. от с. В., общ. Стралджа, обл. Ямболска е подал на 18.03.2009 год. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 04.02.2008 год. по гр.дело № 951/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о., с което е потвърдено решение № 266 от 08.12.2006 год. по в.гр.дело № 350/2006 год. на Я. окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 683 от 21.07.2006 год. на Я. районен съд, с което е отхвърлен предявения от молителя, както и от Д. С. П., Т. Д. Я. и Г. Д. С. , иск срещу ЗКП”П”, с. В. и ЗКП”Б”, с. В. за установяване правото на имуществен дял, равняващ се на насилствено отнет от наследодателя им трактор. Поддържа се, че е налице ново писмено доказателство – протокол от 09.11.1993 год. за разпределени дадено имущество и парични средства от ликвидационния съвет с. В. на ЗКП”Б”, с. В. срещу дялове за внесена земя и трудово участие на собствениците, членуващи в ЗКП”Б” и според който протокол ЗПК”Б” следва да изготви и представи на ликвидационния съвет поименен списък на кооператорите, упълномощили председателя на З. С. Х. С. да получи дяловия им капитал, трудово участие и полагащите им се инвентарни вноски от ЛС на ТКЗС, с. В.. С молбата за отмяна се представят още: протокол от 01.12.1994 год. на комисия за доразпределение на дялове; нотариално заверено обяснение от Д. И. Б. от 18.04.1994 год.; нотариално заверена декларация от 28.02.2005 год. на Г. И. Х. и удостоверение № 5 от 08.01.2007 год. на кметството на с. В., общ. Стралджа. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Новооткрити обстоятелства са юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Фактите, на които се позовава заинтересуваната страна следва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато последното е било висящо. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. В случая, за молителя не са съществували пречки да издири и представи пред първоинстанционния съд или най-късно до приключване на устните състезания във въззивното производство представения едва с молбата за отмяна протокол от 09.11.1993 год., съставен въз основа на инвентаризационни описи, съставляващи неразделна част от протокола за дадено имущество и парични средства от ликвидационния съвет-с. Войника, на ЗПК”Б”, с. В. срещу дялове за внесена земя и трудово участие от собствениците, членуващи в ЗПК”Б”, с. В.. Т. , още в заседанието пред въззивната инстанция на 14.11.2006 год. представителят на ответната ЗПК”П”, с. В. е заявил, че „всички, които не са потърсили дяловете си са били предадени с протокол към ЗПК”Б”, където членува и самия въззивник”. Очевидно е, че е ставало дума за отразеното в протокола от 09.11.1993 год./представен с молбата за отмяна/, доколкото в същото заседание по делото пред въззивния съд е бил представен и протокол от 01.12.1994 год., според който комисия в състав: кметът на с. В., председателят на ТКЗС, Я. Д. на ЛС на ТКЗС, председателите на ЗПК”Б”, ЗПК”П” и на РПК”В” и представител на частно сдружение е доразпределила дяловете между трите юридически лица и частното сдружение. В този смисъл, протоколът от 09.11.1993 год. не представлява ново писмено доказателство, което да удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна, въпросният протокол не удостоверява обстоятелство, което да се окаже от съществено значение за делото. Дори и да беше взет предвид от съдилищата, този документ не би могъл да доведе до промяна в решаващия извод на въззивната и на касационната инстанция за отхвърляне на иска. Претенцията, квалифицирана от съдилищата по чл.50в, ал.1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.27 ЗСПЗЗ, е намерена за неоснователна, защото при установения към 1968 год. регистрационен режим и невъзможността физически лица да притежават трактори, ищците не са могли да докажат със свидетелски показания правото на собственост на своя наследодател В, за който са твърдяли, че закупил трактор „З”. Прието е въз основа на това, че липсва първата предпоставка, без която не би могъл да се определя дял от имуществото на ТКЗС, равняващ се на инвентарна вноска, съставляваща иззетия от наследодателя на ищците трактор. Предвид изложеното, с представения протокол от 09.11.1993 год. не се удостоверява новооткрито обстоятелство, касаещо принадлежността на правото на собственост върху процесния трактор към момента на твърдяното от ищците негово насилствено отнемане през 1970 год. Въпросът за пасивната материалноправна легитимация на двете ответни кооперации не е бил решаващ за основателността на иска по чл.50в, ал.1 ППЗСПЗЗ, за отхвърлянето на който е било достатъчно, че ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател върху трактора към момента на приобщаването му към имуществото на ТКЗС. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на писмени декларации на лица, които не са разпитвани като свидетели по делото /срвн., т.4 от П. на Пленума на Върховния съд № 2 от 29.09.1977 год./. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има лице, което ще следва да бъде разпитано в качеството на свидетел, за да потвърди твърдяните от него в декларацията факти. Законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Ето защо, представените с молбата за отмяна декларации с нотариална заверка на подписите на лицата Д. И. Б. и Г. И. Х. изобщо не следва да бъдат обсъждани като нови писмени доказателства.достоверение № 5 от 08.01.2007 год. на кметството на с. В., общ. Стралджа, според което В. С. Г. е бил приет за член-кооператор на 17.03.1956 год., не е пряко относимо към изхода на делото и не може да послужи като ново писмено доказателство, удостоверяващо обстоятелство от съществено значение. В обобщение, не е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. В. С. от с. В., общ. Стралджа, обл. Ямболска за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 109 от 04.02.2008 год. по гр.дело № 951/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о. и потвърденото с него решение № 266 от 08.12.2006 год. по в.гр.дело № 350/2006 год. на Я. окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: