Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 02 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 823/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по чл. 423, ал. 1 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения В. И. Г. за възобновяване на нохд№107/2005 год. на РС гр.Мадан и отмяна на постановената по същото дело влязла в сила присъда №74 от 03.07.2006 год., потвърдена с въззивно решение №207/21.11.2006 год. по внохд№172/06 год. на Окръжен съд гр.Смолян. В искането, в допълнителни писмени бележки и в съдебно заседание осъденият Г. и назначеният от ВКС негов служебен защитник - адвокат В. Б. от САК, поддържат основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване. Излагат съображения за обективно незнание от осъдения за наказателното производство и за влязлата в сила присъда. По време на деянието и на проведеното наказателно производство от 2001 год. до 2006 год. той се е намирал извън пределите на страната - в [населено място], Република Гърция, където е работил, а децата му са посещавали училище. По същество се иска производството да бъде възобновено, въззивното решение и потвърдената с него присъда - отменени и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за осигуряване правото на лично участие на осъдения в процеса. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ПРИЛОЖЕНОТО ДЕЛО, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ИСКАНЕТО СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С присъда №74 от 03.07.2006 год. по нохд№107/2005 год. на РС гр.Мадан подсъдимият В. И. Г. [ЕГН] е признат за виновен в това, че за времето от 16.02.2002 год. до 28.02.2002 год. в землището на [населено място] ,общ.Рудозем, обл.Смолянска, между гранични пирамиди №44 и №45 в зоната за отговорност на граничен пункт Рудозем, е превел през границата на страната в Република Гърция отделно лице - Х. Д. Р. [ЕГН], без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, поради което и на основание чл. 280, ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба от 500 лева като на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият да изтърпи и наказанието една година лишаване от свобода, наложено с присъда от 26.03.1999 год. по нохд№486/96 год. на РС гр.Горна Оряховица. Присъдени са деловодните разноски. С въззивно решение №207/21.11.2006 год. по внохд№172/06 год. на Окръжен съд гр.Смолян, образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия - адвокат Ч., присъдата е потвърдена. Искането е процесуално допустимо. Направено е от осъденият в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК от задържането му на 10.10.2012 год. в изпълнение на влязлата в сила присъда, на която дата е узнал за нея, по отношение на подлежащи на проверка, по реда на възобновяване, съдебни актове. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Видно от данните по приложеното дознание № 12/12.06.2003 г. на Регионален граничен сектор (РГС) [населено място], наказателното преследване срещу осъдения В. И. Г. е започнало по реда на чл. 408а-чл. 414 НПК ( отм., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), в качеството му на уличено лице. С постановление от 12.06.2003 год. на дознател при РПУ на МВР гр.Смолян срещу Г. е образувано дознание за престъпление по чл. 280, ал. 1 НК за това, че на 27.02.2002г., в зоната на отговорност на ГП "Рудозем", в землището на село "Чепинци, между 44 и 45 гранична пирамида, е превел през границата на страната отделно лице - Х. Д. Р. от [населено място] и две неизвестни лица, без разрешение на надлежните органи на властта, и не на определените за това места. Производството е било спряно с постановление от 16.07.03 год. на прокурор при РП гр.Мадан, тъй като уличеният не е бил намерен на адреса по адресна регистрация в [населено място], [улица] е обявен за ОДИ. С постановление от 25.07.05г. на прокурор при РП гр.Мадан производството срещу Г. е било възобновено след като е намерен и задържан при преминаване в Реп.България на ГКПП "Капитан П. войвода" от Република Гърция . На същата дата същата дата му е повдигнато и предявено обвинението и е разпитан пред съдия по реда на чл. 210 НПК(отм.) в присъствието на упълномощен от него защитник - адвокат Р. от АК [населено място].От протокола за предявяване и разпит на уличено лице е видно , че са били разяснени правата му на уличено лице. При разпита и в саморъчно изготвената от него декларация уличеният е посочил за свой постоянен адрес този по адресната регистрация в [населено място], обл.В.Търново. Не е заявил нито друг адрес в страната, нито адрес в чужбина. На 28.07.05 г.на уличеният Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по действащия към този момент процесуален ред по чл. 152а вр. чл.152 НПК (отм.), която мярка е изменена в парична гаранция от 1000 лева с определение на съда от 03.08.05 год. В присъствие на защитата и на уличения Г. дознанието е предявено на 11.08.2005год. Обвинителният акт със същото обвинение е внесен срещу него в съда на 03.10.05 год. и на това основание е образувано нохд№107/05 год. на РС гр.Мадан. Изпратените на адреса на обвиняемия Г. призовка и препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд за първото съдебно заседание, насрочено за 10.11.2005г. са останали невръчени, тъй като съдът е установил от писмо на РПУ гр.Мадан, че подсъдимият е напуснал пределите на страната на 22.10. 2005год. през ГКПП"Кулата" за Реп.Гърция, т.е. близо месец и половина след като е приключило дознанието. Съдът е изменил мярката му за неотклонение в по-тежка и Г. отново е обявен за ОДИ/ с телеграма№41028 на ДНСП гр.София. За следващите съдебни заседания, след като съдът се е уверил от обективните данни по делото, че обвиняемият е напуснал адреса на който е регистриран и е с неизвестен адрес в страната, и не се е намирал в затворите и арестите в страната, а евентуалният му адрес в чужбина е бил неизвестен за съда, е приел основанието по чл. 269, ал. 3,т. 2 и т. 3 НПК. Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия при участието на назначен служебен защитник - адвокат Ч. от АК Смолян. С участието на защитника е даден ход на съдебното следствие, проведени са съдебните прения и е произнесена осъдителна присъда на 03.07.2006 г. Служебният защитник е продължил да осъществява защита на правата на осъдения в съдебната фаза на процеса като е упражнил правото на жалба срещу присъдата пред въззивната инстанция. При повторен анализ на събраните доказателствени източници и след отговор на направените от защитата доводи срещу нейната правилност, въззивната инстанция е потвърдила присъдата с аргументирани мотиви, изготвени по реда на чл. 339, ал.2 НПК. При тези данни следва да се приеме, че първостепенният и въззивният съд не са нарушили правилата на справедливия процес при разглеждане и решаване на делото в отсъствието на осъдения. Възобновяването на наказателното дело при задочно осъждане цели осигуряване на ефективното упражняване правото на лично участие на осъдения, посредством провеждане на нов съдебен процес, когато делото е разгледано в негово отсъствие при доказано обективно незнание на лицето за възбуденото срещу него наказателно преследване във всичките му фази. В конкретния случаи осъденият Г. е знаел за наказателното преследване. В качеството си на уличен и с правната помощ на упълномощен от него защитник е взел лично участие в досъдебното производство, което му е било предявено обвинението. Бил е уведомен за правото си на лично участие в процеса и е заявил адрес за призоваване, който е по неговата адресна регистрация в страната. В обясненията си като уличен Г. е посочил, че в инкриминирания период и след това е работил в Република Гърция – [населено място] и децата му учели там, което предпоставя уседналост на лицето на конкретен адрес. Въпреки честите регистрирани през този период пътувания на Г. до Република Гърция той не е уведомил съдебните власти за адрес в Република Гърция. В производството по дознанието обаче, е посочил като единствено свое местоживеене това в страната по адресна регистрация, макар да е съзнавал ясно, че пребивава и в чужбина. По делото са събрани многобройни писмени доказателства, че регламентирано и нерегламентирано Г. е преминавал границата на Р.България с Реп.Гърция за времето преди и по време на наказателното производство, но не е посочил адрес за призоваване в страната и/или в чужбина за връчване на книжата по делото, въпреки, че лично и чрез упълномощеният си защитник е знаел за задължението си да уведоми органа в съответния процесуален стадий за промяна в местонахождението си. Доводите в искането, че съдът не е положил дължимите усилия да го издири и призове на адреса по местопребиваване в Реп.Гърция са изцяло неоснователни. Данните по делото сочат, че осъденият съзнателно не е посочил новото си местопребиваване в страната или в чужбина, обективиращи съзнаваното от него осуетяване на процедурата по надлежно връчване на съдебните книжа. Този извод логично следва от данните за скорошното напускане на Г. на известния по делото адрес, след предявяването на дознанието на 11.08.05 год. Неговото напускане на страната е регистрирано на 22.10.05 г., което е само две седмици след като обвинителният акт срещу Г. е бил внесен в Районен съд гр.Мадан на 03.10.05 г., и съдебните книжа - изготвени и изпратени на 04.10.05 год. за призоваване на подсъдимия за участие в съдебната фаза. Всички тези данни цялостно налагат извод, че личното му неучастие в съдебната фаза на процеса се дължи не на бездействие от страна на надлежните органи по призоваване в съответния процесуален стадий, в случая – в съдебната фаза, а на недобросъвестно процесуално поведение, от което задочно осъденият не може да черпи права. Неговото процесуално поведение сочи на отказ за реализиране правото му на лично участие в съдебната фаза на процеса. Сам се е лишил от възможността за бъде информиран за съдебното производство, въпреки положените усилия от съда във всичките етапи на съдебната фаза на процеса за осигуряване упражняването правото на осъдения на лично участие, поради което е неоснователно искането за възобновяване производството по делото. Справедливият наказателен процес включва и правото на осъдения да бъде изслушан преди взимане на решението за наказателната му отговорност. Този принцип не е нарушен когато осъденият съзнателно, както е в случая, се е отказал от тази предоставена от закона възможност. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Г. за възобновяване на производството по нохд№107/2005 год. на РС гр.Мадан и отмяна на постановената по същото дело влязла в сила присъда №74 от 03.07.2006 год., и на въззивно решение №207/21.11.2006 год. по внохд№172/06 год. на Окръжен съд гр.Смолян, с което присъдата е потвърдена. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: