Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 309/19

гр. София, 06 януари 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 850 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на ищеца „Бос инвестмънт“ ООД и касационна жалба на ответника „ЧЕЗ разпределение България“ АД срещу решение № 5972/19.09.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 3765/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 237421/12.10.2017 г. по гр. дело № 17686/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), като краен резултат е постановено следното: Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 8 006.35 лв., представляваща обезщетение за лишаване от възможността за ползване през периода 01.05.2009 г. - 08.07.2013 г. на собствения му УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], общ. С., поради прокарване на кабелна линия през него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2014 г. до окончателното ѝ изплащане. В останалата им част, предявените по делото частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за лишаване на ищеца от възможността за ползване на собствените му имоти, поради прокарване на кабелна линия на ответника през тях, са отхвърлени, както следва: за разликата над горната сума 8 006.35 лв. до предявения по делото размер от 10 088 лв., при пълен размер на претенцията от 22 400 лв. – за горния УПИ ... и за периода 08.07.2013 г. - 03.04.2014 г.; за сумата 5 431 лв., при пълен размер на претенцията от 12 800 лв. – за УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], общ. С., за периода 09.06.2011 г. - 03.04.2014 г.; и за сумата 7 548 лв., при пълен размер на претенцията от 10 800 лв. – за УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], общ. С., за периода 17.10.2011 г. - 03.04.2014 г.; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.04.2014 г. до окончателното им изплащане. Разноските по делото са възложени в тежест и на двамата жалбоподатели.
С определение № 503/10.06.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по жалбата на ищеца „Бос инвестмънт“ ООД – в частта, с която са отхвърлени частичните му искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, и относно разноските по делото.
В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания и доводи за неправилност на така обжалваната от него част от въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа от страна на ищеца и в откритото съдебно заседание, както и в представена в същото писмена защита – в насоката, определена от материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Ответникът „ЧЕЗ разпределение България“ АД в отговора на касационната жалба излага становище и доводи за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач на ищеца по делото – „Галакси инвестмънт груп“ ООД в писмено становище (неточно наименовано „отговор на касационна жалба“) поддържа, че касационната жалба на ищеца е основателна.
С посоченото по-горе определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния материалноправен въпрос: при извършено фактическо изграждане, без да са одобрени подробен устройствен план и строителни книжа на енергиен обект по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ в недвижим имот, който не се обслужва от него, т.е. – без да е налице първата предпоставка по чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното предприятие, как следва да се уредят облигационните отношения между последното и собственика на имота – чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ или при общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
По така поставения материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното:
Енергийното предприятие дължи изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ на собственика на недвижим имот, засегнат от изграждането на енергиен обект, само когато е налице и другата, установена с чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ, предпоставка за възникването на съответния сервитут, а именно – когато е налице влязъл в сила подробен устройствен план, с който е определено местоположението на сервитута в имота. Когато енергиен обект е изграден в чужд недвижим имот, за който няма такова предвиждане в подробния устройствен план (каквато е хипотезата на въпроса), по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в полза на енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот. В този случай енергийното предприятие държи енергийния обект в чуждия имот, респ. – ползва последния или съответната засегната част от него, върху която е изграден енергийният обект, без да има правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по предназначение имота си, респ. – съответната засегната част от него. Поради това, отношенията между тях се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД – енергийното предприятие дължи на собственика на имота обезщетение, което се съизмерява със средната пазарна наемна цена за имота, респ. – за засегнатата част от него, за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в подробния устройствен план, респ. – без да е налице учреден сервитут.
По настоящото дело въззивният съд е приел за установено, че дружеството-ищец „Бос инвестмънт“ ООД е собственик на трите процесни имота от 08.07.2013 г., когато е вписан апортът им в неговия капитал, като преди тази дата имотите са били собственост на „Бос ей си си“ ООД, което ги е придобило по договори за покупко-продажба от третото лице-помагач на ищеца „Галакси инвестмънт груп“ ООД на следните дати: процесния УПИ ... – на 23.09.2008 г., процесния УПИ ... – на 09.06.2011 г. и процесния УПИ .... – на 17.10.2011 г. Съдът е приел за установено и че през 2009 г. е била изградена подземна кабелна линия, собственост на ответното „ЧЕЗ разпределение България“ АД, която преминава през трите процесни имота, по отношение на които не е проведена процедура по възникване на сервитут в полза на ответника. Такова сервитутно право му е било учредено от [община], но за други имоти – общински и земеделски, през които е следвало да преминава трасето. Част от подземната кабелна линия, обаче не е прокарана по утвърденото трасе и засяга трите процесни имота, които понастоящем са собственост на ищцовото дружество, без да има учредено сервитутно право в полза на ответното дружество. От заключението на съдебно-техническата експертиза и скицата към нея, СГС е установил и конкретните засегнати части от процесните имоти, през които преминава подземният електропровод, а именно: 59 кв.м. от процесния УПИ ..., ... кв.м. от процесния УПИ ... и 1... кв.м. от процесния УПИ .. По делото е установено също, че с договор за цесия от 23.01.2014 г. предходният собственик на процесните имоти „Бос ей си си“ ООД е прехвърлило на дружеството-ищец „Бос инвестмънт“ ООД вземанията си към ответното „ЧЕЗ разпределение България“ АД за неоснователно ползване от последното на имотите, в размери и за периоди, както следва: за процесния УПИ ... – в размер 19 600 лв. за периода месец май 2009 г. - 08.07.2013 г., за процесния УПИ ... – в размер 10 000 лв. за периода 09.06.2011 г. - 08.07.2013 г. и за процесния УПИ .... – в размер 8 000 лв. за периода 17.10.2011 г. - 08.07.2013 г.
При така установените обстоятелства по делото, след цитиране на редица разпоредби от чл. 64 от ЗЕ (в приложимата им в случая редакция – ДВ, бр. 36/2008 г.), въззивният съд е преповторил и обобщил изводите си, че към момента на изграждане на подземната кабелна линия през 2009 г. собственик на процесния УПИ... е бил цедентът „Бос ей си си“ ООД, а на процесните УПИ ... и УПИ ... – третото лице-помагач на ищеца „Галакси инвестмънт груп“ ООД, както и че по отношение на трите процесни имота сервитутно право на прокарване на подземен електропровод не е възникнало в полза на ответното дружество, като не е изплатено и еднократно обезщетение на собствениците на имотите по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ. Позовавйки се на решение № 170/17.06.2015 г. по гр. дело № 5897/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, СГС е приел, че при изграждане на енергийно съоръжение се дължи само такова еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ на собственика на имота, върху който възниква сервитута, за ограничаване правото му на ползване, както и че, дали това обезщетение е изплатено, е въпрос на отношенията между собственика на имота към момента на възникване на сервитута по ЗЕ и титуляра на сервитута. Прието е също, че последващите приобретатели на имот, обременен със сервитут, доколкото съоръжението е изградено и въведено в експлоатация преди последните да придобият правото на собственост върху имота, са длъжни да търпят изграденото енергийно съоръжение и нямат право на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и обогатяването на титуляра. При така възприетото принципно разрешение, въззивният съд е приел, че в случая исковете на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД по отношение на процесните УПИ ... и УПИ ... са неоснователни, тъй като към момента на изграждане и въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение тези имоти са били собственост на помагача на ищеца – „Галакси инвестмънт груп“ ООД, поради което последващият им приобретател – цедентът „Бос ей си си“ ООД няма право на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД срещу ответното дружество, и следователно в неговия патримониум изобщо не е възникнало вземане по чл. 59 от ЗЗД, което да може да прехвърли на ищцовото дружество. По същите съображения – че липсва връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, изведени от посоченото решение на ВКС, градският съд е приел, че обезщетение по чл. 59 от ЗЗД по отношение и на трите процесни имота не се дължи, и за периода от придобиването на собствеността им от ищцовото дружество – 08.07.2013 г. до завеждането на исковата молба на 03.04.2014 г.
Така изложените решаващи изводи на въззивния съд за отхвърлянето на предявените по делото частични искове по чл. 59 от ЗЗД (изцяло за процесните УПИ .. и УПИ ..., и частично за процесния УПИ ...) са в противоречие с възприетото по-горе от настоящата инстанция, разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК по делото, решение № 170/17.06.2015 г. по гр. дело № 5897/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, на което СГС се е позовал, за да достигне до тези свои решаващи изводи, е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като по делото, по което е постановено това решение на ВКС, е било установено, че енергийният обект – газопровод – е бил изграден в процесните по това дело имоти, съгласно градоустройствено предвиждане и одобрен план за това, и именно за същите имоти, т.е. – за разлика от настоящия случай, е била налице първата предпоставка по чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното предприятие, но такъв не е възникнал единствено поради липсата на втората предпоставка – изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ на собственика на имотите. След като по настоящото дело въззивният съд е установил, че в отклонение от градустройственото предвиждане, изграденият през 2009 г. подземен електропровод е прокаран не по утвърденото трасе, а през трите процесни имота, за които няма такова предвиждане по плана, респ. – върху тях не е учредено и не е възникнало сервитутно право в полза на ответното енергийно дружество, но последното продължава да държи електропровода в тези имоти и през процесните по делото периоди, то изводите на СГС, че то не дължи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД на собственика на имотите (по отношение на процесния УПИ ... – за част от периода), са неправилни – в нарушение на материалния закон, предвид дадените по-горе разяснения при разрешаването на поставения по делото материалноправен въпрос.
Допуснатото от въззивния съд нарушение на материалноправната норма на чл. 59 от ЗЗД не налага връщане на делото на въззивния съд за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което настоящата касационна инстанция следва да разреши по същество материалноправния спор между страните по делото – в допуснатата до касационно обжалване част.
Както вече беше посочено, по делото е установено, че дружеството-ищец „Бос инвестмънт“ ООД се легитимира като собственик на процесния УПИ ... в течения на процесната пред настоящата инстанция част от периода, за който е предявен частичният иск по чл. 59 от ЗЗД за този имот, а имено – за времето 08.07.2013 г. - 03.04.2014 г. Установено е и че подземната кабелна линия на ответното дружество преминава през 59 кв.м. от този процесен имот, поради което – предвид изложеното по-горе при отговора на материалноправния въпрос по делото, ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 59 от ЗЗД в размер на средния месечен пазарен наем за тази засегната част от този имот за посочения период. Съгласно данните в заключението на съдебно-техническата оценителна експертиза, извършена от вещото лице Р., месечният пазарен наем за тази засегната част от 59 кв.м. от процесния УПИ ..., възлиза на 12.15 лв.; следователно дължимото от ответника на ищеца обезщетение за посочения период от 8 месеца и 26 дни е в размер на 107.39 лв.
Съдът не би могъл да възприеме заключението на другата съдебно-оценителна експертиза по делото, извършена от вещото лице Ц., тъй като то е дадено също за средните пазарни наемни цени за процесните периоди, но за целите процесни имоти, като предвид методиката, използвана от това вещо лице, в заключението не се съдържат данни за месечния пазарен наем за един кв.м. от съответния процесен имот, респ. – това заключение не може да бъде използвано от настоящия съдебен състав за изчисляване на процесното обезщетение, което е дължимо само за засегнатите от подземния електропровод, реални части от процесните имоти.
Дружеството-ищец „Бос инвестмънт“ ООД се легитимира като собственик и на останалите два процесни мота УПИ ...и УПИ ... в течения на същата част от процесните периоди, за които са предявени частичните искове по чл. 59 от ЗЗД за тези имоти, а имено – за времето 08.07.2013 г. - 03.04.2014 г. Засегнатите части от тези имоти, са както следва: 64 кв.м. от процесния УПИ ... и ... кв.м. от процесния УПИ ..., като съгласно данните в заключението на вещото лице Р., месечният пазарен наем за тези засегнати части, възлиза съответно – на 13.18 лв. и на 29.45 лв. Следователно, дължимите от ответника на ищеца обезщетения за тази част от 8 месеца и 26 дни от процесните периоди, са в размери, съответно: на 116.49 лв. – за процесния УПИ ... и на 260.30 лв. – за процесния УПИ .... Собственик на тези два процесни имота в течения на първата част от процесните периоди по исковете за тях, а именно – на процесния УПИ ... – за времето 09.06.2011 г. - 07.07.2013 г., и на процесния УПИ .... – за времето 17.10.2011 г. - 07.07.2013 г., е бил праводателят на ищеца – „Бос ей си си“ ООД. Следователно – също предвид приетото в отговора на материалноправния въпрос по делото, последното дружество (а не ищецът) има право на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, дължимо от ответника, за тези части от процесните периоди за тези два процесни имота, като предвид данните в заключението на вещото лице Р., размерите на тези обезщетения възлизат съответно: на 328.62 лв. – за процесния УПИ ... – за 24 месеца и 28 дни, и на 608.63 лв. – за процесния УПИ ... – за 20 месеца и 20 дни. С представения по делото договор за цесия от 23.01.2014 г., „Бос ей си си“ ООД валидно е прехвърлило тези свои вземания спрямо ответника, на ищеца „Бос инвестмънт“ ООД. При това положение, общите размери на вземанията по чл. 59 от ЗЗД на дружеството-ищец (придобити на собствено основание и по силата на договора за цесия) към ответното дружество за тези два процесни имота, възлизат съответно: на 445.11 лв. – за процесния УПИ ... и на 868.93 лв. – за процесния УПИ ....
Горните обезщетения по чл. 59 от ЗЗД се дължат от ответника на ищеца, ведно с претендираната по делото законна лихва върху съответната дължима сума от 107.39 лв., от 445.11 лв. и от 868.93 лв., считано от датата на подаването на исковата молба – 03.04.2014 г. до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното, допуснатата до касационно обжалване, отхвърлителна част на въззивното решение, като неправилна, следва да бъде частично отменена, както следва: по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над присъдената от въззивния съд сума 8 006.35 лв. до общата дължима сума 8 113.74 лв., т.е. – за горепосочената сума 107.39 лв.; по отношение на процесния УПИ ... – за сумата 445.11 лв. и по отношение на процесния УПИ ... – за сумата 868.93 лв. Вместо това, настоящата касационна инстанция следва да уважи исковете за тези суми, като осъди ответника да ги заплати на ищеца, на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно с посочената законна лихва върху тях. Въпреки допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон, правилно като краен резултат той е отхвърлил предявените по делото частични искове по чл. 59 от ЗЗД, както следва: по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над общо присъжданата сума 8 113.74 лв. до предявения по делото размер от 10 088 лв., при пълен размер на претенцията от 22 400 лв., за общия процесен период 01.05.2009 г. - 03.04.2014 г.; по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над сумата 445.11 лв. до предявения по делото размер от 5 431 лв., при пълен размер на претенцията от 12 800 лв., за периода 09.06.2011 г. - 03.04.2014 г.; и по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над сумата 868.93 лв. до предявения по делото размер от 7 548 лв., при пълен размер на претенцията от 10 800 лв., за периода 17.10.2011 г. - 03.04.2014 г.; поради което тази допусната до касационно обжалване част на въззивно решение следва да се остави в сила.
Предвид промяната на крайния резултат по делото както пред въззивната, така и пред настоящата касационна инстанция, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло в частта му относно разноските, като същите за трите съдебни инстанции следва да бъдат присъдени съобразно крайния изход на делото по всички предявени по него искове, съгласно разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – сумата 2 980.01 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената и прекратената част от исковете, а именно – сумата 1 560.41 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5972/19.09.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 3765/2018 г. на Софийския градски съд, в частта, с която предявените по делото от „Бос инвестмънт“ ООД срещу „ЧЕЗ разпределение България“ АД, частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД са отхвърлени, както следва: по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над сумата 8 006.35 лв. до сумата 8 113.74 лв., по отношение на процесния УПИ ... – за сумата 445.11 лв. и по отношение на процесния УПИ ... – за сумата 868.93 лв., ведно със законната лихва върху тези суми; както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, „ЧЕЗ разпределение България“ АД с ЕИК130277958 да заплати на „Бос инвестмънт“ ООД с ЕИК202650803 следните суми: сумата 107.39 лв. (сто и седем лева и тридесет и девет стотинки; горната разлика), сумата 445.11 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и единадесет стотинки) и сумата 868.93 лв. (осемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляващи обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение, поради прокарване и държане на подземна кабелна линия (електропровод) без учреден сервитут за това, на следните недвижими имоти, находящи се в кв. 67 по плана на [населено място], общ. С., и за следните периоди от време – съответно: 59 кв. м. от УПИ ... – за периода 08.07.2013 г. - 03.04.2014 г., 64 кв. м. от УПИ ... – за периода 09.06.2011 г. - 03.04.2014 г. и 143 кв. м. от УПИ ... – за периода 17.10.2011 г. - 03.04.2014 г.; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.04.2014 г. до окончателното плащане;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЧЕЗ разпределение България“ АД да заплати на „Бос инвестмънт“ ООД сумата 2 980.01 лв. (две хиляди деветстотин и осемдесет лева и една стотинка) – разноски за трите съдебни инстанции по делото;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, „Бос инвестмънт“ ООД да заплати на „ЧЕЗ разпределение България“ АД сумата 1 560.41 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева и четиридесет и една стотинки) – разноски за трите съдебни инстанции по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5972/19.09.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 3765/2018 г. на Софийския градски съд, в останалата допусната до касационно обжалване част, с която предявените по делото от „Бос инвестмънт“ ООД срещу „ЧЕЗ разпределение България“ АД, частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД са отхвърлени, както следва: по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над сумата 8 113.74 лв. до предявения по делото размер от 10 088 лв., при пълен размер на претенцията от 22 400 лв., за периода 01.05.2009 г. - 03.04.2014 г.; по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над сумата 445.11 лв. до предявения по делото размер от 5 431 лв., при пълен размер на претенцията от 12 800 лв., за периода 09.06.2011 г. - 03.04.2014 г.; и по отношение на процесния УПИ ... – за разликата над сумата 868.93 лв. до предявения по делото размер от 7 548 лв., при пълен размер на претенцията от 10 800 лв., за периода 17.10.2011 г. - 03.04.2014 г.; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.04.2014 г. до окончателното плащане.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: