Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49

София, 24.03.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2582/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 119 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2816/2018 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 4327 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 2692/2017 г. на Варненския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. Г. Г. и И. В. Я., че ищците М. А. Б., З. М. В. - П. и И. С. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на район „М.”, общ. В., одобрени със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на изп. директор на АК, с площ на имота 1012 кв.м, находящ се в [населено място], Западна промишлена зона, урбанизирана територия, с номер по предходен план - .... , при граници ПИ с идентификатор ....; ПИ с идентификатор ....; ПИ с идентификатор .... и ПИ с идентификатор ..., при дялово участие на ищците в съсобствеността както следва: 1/2 ид. част за М. А. Б. и по 1/4 ид. част за З. М. В. - П. и И. С. П., на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № .... г., а за втория и третия ищец- и по силата на наследствено правоприемство, или на основание добросъвестно владение, упражнявано в периода от 25.08.2005 г. до 28.02.2017 г., и ответниците П. Г. Г. и И. В. Г. са осъдени да предадат на М. А. Б., З. М. В.- П. и И. С. П. владението върху този имот. На основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 116 в регистъра на НК, с който П. Г. Г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор .... с площ 1012 кв.м на основание придобивна давност. Въззивното решение е постановено при участието на „Дарина Яхтинг” ЕООД като трето лице - помагач на страната на ответниците, и на М. П. В. и Р. П. В. като трети лица - помагачи на страната на ищците.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата И. В. Г. чрез нейния процесуален представител адв. Б. Г.. В жалбата е наведено оплакване за недопустимост на постановения съдебен акт, обосновано с твърдение, че от диспозитива не се установява действителната воля на съда и кое е придобивното основание, легитимиращо ищците като собственици, предвид обстоятелството, че същите са признати за собственици на две взаимно изключващи се основания: правна сделка /договор за покупко - продажба/ или придобивна давност. На следващо място са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели и на заключенията на приетите съдебно - почеркови експертизи, а изводите си относно релевантни за спора факти е основал на житейски съображения, а не е приложил правилата на формалната логика. Сочи, че изводът на въззивния съд за осъществявана от ищците фактическа власт върху процесния имот е основан на част от събраните по делото доказателства и е необоснован, тъй като не са събрани гласни доказателства те да са владяли имота след закупуването му през 2005 г.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на неговата допустимост, евентуално - на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от третото лице - помагач „Дарина яхтинг ” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, и от ответницата И. В. Г. чрез адв. Ж. К.. В тази касационна жалба също е наведено оплакване за недопустимост на въззивното решение в частта, с която предявеният ревандикационен иск е уважен в установителната му част, тъй като не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по заявеното от ищците в условията на евентуалност придобивно основание – придобивна давност. Развити се подробно оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е определил характера и доказателствената сила на представения по делото частен писмен договор от 21.03.1968 г., а оттук - и разпределянето на доказателствената тежест между страните за доказване неистинността на същия, която в случая е била на ищците, които го представят, тъй като той не носи подписа на ответника, който го е оспорил. Твърди се нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с кредитирането на заключенията на приетите по делото съдебно - почеркови експертизи относно автентичността на този документ. На следващо място, въззивният съд неправилно е приел този договор да има значението на пълен обратен документ, установяващ симулативността на сключения впоследствие договор за замяна, обективиран в нотариален акт № .... г., и че същият прави допустими свидетелските показания за установяване на общата воля на страните.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на същото в установителната част относно правото на собственост, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правни въпроси.
Въззивното решение е обжалвано с трета касационна жалба, подадена от ответника П. Г. Г. чрез неговия пълномощник адв. А. В.. Релевирано е оплакване за недопустимост на решението по същите съображения, изложени в другите две касационни жалби. Жалбоподателят поддържа също, че решението е и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и преценката писмените, гласните доказателства и експертни заключения, както и поради нарушение на материалния закон.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи вероятна недопустимост на въззивното решение - чл. 280, ал.2 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
В отговор на касационните жалби ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Основателно е искането на жалбоподателите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК в частта, с която съдът е приел за установено, че ищците са собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Видно от исковата молба, ищците М. А. Б., З. М. В. - П. и И. С. П. са основали претендираното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот на договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № .... г., с който за закупили имота от П. Я. П.. С молба от 16.10.2017 г. са заявили изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК чрез позоваване в условията на евентуалност и на изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност, считано от 26.08.2005 г.
В хипотезата на обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен, а другият - като евентуален, отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск. В случая въззивният съд е уважил главния иск, като е признал за установено, че на основание договора за продажба от 26.08.2005 г. ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот, като същевременно е разгледал и се е произнесъл и по предявения като евентуален иск за собственост, основан на твърдение за придобиване на имота на оригинерно основание - изтекла кратка 5 годишна давност, т.е. в отсъствие на процесуалното условие за разглеждане на този иск. Поради това в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятна недопустимост.

Произнасянето по евентуалния иск не рефлектира върху валидността и допустимостта на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по главния иск, като е признал за установено, че ищците са собственици на процесния имот на заявеното от тях деривативно придобивно основание - договор за покупко- продажба. Поради това допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в тази част следва да се преценява с оглед наведените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
За да направи извод, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание сключения през 2005 г. договор за покупко- продажба, въззивният съд е приел, че техният праводател П. Я. П. е бил собственик на имота, поради което и договорът е породил желаното от страните вещнопрехвърлително действие.
Приел е за установено от фактическа страна, че през 1957 г. Я. П. М. и П. Я. П. за закупили недвижим имот, представляващ ливада от 4 дка в землището на [населено място], м. ”М.”, при граници: Д. В. Д., И. Д. И., ж.п линия и езерото. Със съдебна спогодба по гр.д. № 336/1967 г. по описа на Варненския народен съд съсобствениците си подели този имот, като П. Я. П. получил реална част от 2 000 кв.м, представляваща западната половина от имота, а източната реална част с площ 2 000 кв.м е поставена в дял на неговия баща Я. П. М.. Намерил е за неоснователно възражението на ответника и на третото лице – помагач на ответниците ” Дарина яхтинг” ЕООД, че през 1968 г. П. П. се е разпоредил с притежавания от него имот, като го заменил с имот в м.” Л.”, собственост на Р. /Р./ С. А.. Приел е, че този договор е симулативен, прикриващ продажба на имота от Р. А. на П. П., и не е породил вещнопрехвърлително действие относно собствения на П. имот в м.” М.”. За неоснователно е прието и възражението, че през 2002 г. праводателят на ищците отново се е разпоредил с притежавания от него имот, като го е дарил на своята дъщеря М. П.. Съдът е приел, че този договор също не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като е бил нищожен поради липса на съгласие. След преценка на събраните по делото гласни доказателства е направил извод, че праводателят на ищците е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 1967 г. до сключване на договора за продажба през 2005 г., като владението му е било явно и непрекъснато, поради което е бил собственик на имота, който прехвърлил на ищците.
По делото е установено, че през 1968 г. е извършена замяна на недвижими имоти между П. Я. П. и Р. С. А., за която е съставен нотариален акт №.... г. Р. С. А. е заменил собствения си недвижим имот, представляващ лозе от 1 500 кв.м в м. ”Л.” в землището на [населено място] с лозето в м. „М.” с площ 2 000 кв.м, собственост на П. Я. П..
Твърдението на ищците е било, че замяната е симулативна и прикрива съглашение между страните по нея за продажба на имота от 1 500 кв.м м м.”Л.” от Р. С. А. на П. Я. П.. Действителното съглашение между тях е било за прехвърляне на собствеността върху този имот от Р. А. на П. П. срещу заплащане на сумата от 4 800 лв., но предвид ограниченията на действащия към този момент ЗРПВПННИ продажбата е била оформена като замяна. В подкрепа на твърденията си представили договор, сключен на 21.03.1967 г. в обикновена писмена форма между Р. С. А. и П. Я. П., с който Р. А. продава собствения си имот в м.”Л.” на П. П. за сумата 4 800 лв., от която към деня на сключване на договора П. П. е заплатил на продавача 3 400 лв., а разликата от 1 400 лв. е следвало да заплати при съставяне на нотариален акт.
Автентичността на договора от 21.03.1967 г. е оспорена от ответника П. Г.. Открито е производство по оспорването му, като с определение от 05.12.2017 г. съдът е указал на ищците, че носят доказателствената тежест за установяване на истинността на този документ.
Назначена е съдебно - графологическа експертиза, изпълнена от в.л. Н. Р., която е дала заключение, че подписът за „купувач” е положен от П. Я. П.. Поради липса на сравнителен материал от подписа на продавача Р. С. А. вещото лице не е дало заключение дали документът е подписан от това лице. След представяне на допълнителен сравнителен материал, с който ищците са се снабдили от Областна администрация - Варна въз основа на издадено съдебно удостоверение, е назначена допълнителна съдебно - графическа експертиза със задача да даде заключение дали подписът за продавач е положен от Р. С. А., на която експертизата е дала положителен отговор.
По искане на ищците, заявено с въззивната им жалба, въззивният съд е допуснал повторна разширена съдебно - графическа експертиза, която да даде заключение дали подписът за продавач в договора от 21.03.1967 г. е положен от Р. А.. След извършено изследване на подписа на това лице в сравнителните образци от подпис на кирилица и на латиница вещите лица Е. А., Кр. М. и В. В. са дали заключение, че подписът е изпълнен от Р./ Р./ А..
Въззивният съд, след като е обсъдил тези доказателства, направил извод, че не е проведено успешно оспорване на автентичността на договора от 21.03.1967 г., поради което същият не следва да бъде изключван от доказателствения материал.
След обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че до 2005 г. П. П. е упражнявал фактическа власт върху западната част от закупения през 1957 г. имот, идентична с реалния дял, който той е получил при делбата. Приел е, че договорът за замяна от 13.05.1968 г. не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като е нищожен като привиден, прикриващ действителното намерение на страните по него за продажба на притежавания от Р. С. недвижим имот в м. ”Л.”. Изложил е съображения, че договорът от 21.03.1967 г. представлява пълен обратен документ, който съдържа всички елементи от съдържанието на договор за продажба /съвпадащи насрещни волеизявления за продажба между конкретни субекти, за конкретен имот, определена цена, включително и уговорки относно начина и сроковете плащането на цената/, а наличието му прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на действителната обща воля на страните. Като допълнителен аргумент, подкрепящ извода, че договорът за замяна е симулативен, въззивният съд е посочил и това, че през 1972 г. Р. А. е напуснал окончателно страната, като преди това се е разпоредил с притежаваното от него жилище, за да получи паричната му равностойност. Според въззивния съд логично е да се мисли, че той е постъпил по този начин с всички притежавани от него имоти, в това число и лозето в м.”Л.”.
Във връзка с изводите на съда относно валидността и доказателственото значение на частния договор за продажба от 21.03.1967 г. жалбоподателите поставят следните въпроси:
- в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на И. В. Г.: 1. Следва ли обратният документ да разкрива и удостоверява действителните отношения на страните чрез изрични техни волеизявления, в които привидността е ясно и категорично призната. 2. Може ли предварителен договор за продажба да представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК за установяване на симулативността на последващ договор за замяна, при липса на каквито и да е уговорки между страните в предварителния договор за продажба за сключване на такъв симулативен договор за замяна. 3. Дали предположението на съда следва да е резултат от преценка, формирана въз основа на установените факти, връзките между тях и логическите правила. 4. Може ли законовата презумпция по чл. 6, ал.2 ППЗРПВПВННИ, че сключената сделка за замяна не е симулативна и отразява действителните отношения между страните, да бъде преодоляна чрез други презумпции, основани на житейска логика. 5. Допустимо ли е във въззивното производство да се събират доказателства, които страната е могла да посочи в първоинстанционното производство, но не го е направила. 6. Допустимо ли е във въззивното производство да се събират доказателства при липса на въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с това доказателство и липса на необходимост от служебно прилагане на императивна правна норма. 7. Допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият е бил приет при изготване на оспорената предходна експертиза. 8. При назначаване на съдебно - почеркова експертиза предоставените материали на вещото лице, визирани в чл. 197, ал.1 ГПК, следва ли да са приети по установения в ГПК ред.

- в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от третото лице- помагач „Дарина яхнинг” ЕООД и И. В. Г.: 1. Допустими ли са свидетелски показания за доказване симулативност на договор при извод на съда за наличие на пълен обратен документ, доказващ симулативността. 2. Необходимо ли е обратният документ да съдържа изрично изявление на страните, че правоотношението е симулативно, за да се приеме, че има характер на пълен обратен документ. 3. Единствено продажбата или всички разпоредителни сделки с имоти по чл. 1 ЗРПВПВННИ протичат в сложна двуфазна административна процедура, установена с този закон.

- в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от П. Г. Г.: 1. Може ли въззивният съд да допусне съдебно - почеркова експертиза, когато в първоинстанционното производство за установяване автентичността на оспорения документ, в съответствие с правилото на чл. 193, ал.2, изр. 2 ГПК, има две заключения на съдебно - почеркова експертиза, които не са били оспорени от жалбоподателите и няма искане от тях за допускане на експертиза, което да е оставено без уважение и соченият от тях сравнителен материал е бил представен пред първата инстанция. 2. За да се квалифицира един документ като обратно писмо /пълен обратен документ/ по чл. 165, ал.2 ГПК, необходимо ли е същият да е съставен нарочно за разкриване на привидността на сделката, да съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. 3. Допустимо ли е за разкриване на договор за замяна да се събират гласни доказателства, поискани от страни по делото, имащи качеството на наследници, без да има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, и без договорът, за който се твърди, да е насочен срещу наследниците.
Така поставените въпроси, макар и подробно обсъждани от въззивния съд, нямат самостоятелно значение за изхода на делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като през 1999 г. П. П. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворното място с площ 2 000 кв.м в м.”М.”, съставляващо към този момент имот пл.№ ...., на основание придобивна давност. Следователно, дори да се приеме, че договорът за замяна, сключен между него и Р. А. през 1968 г. е валиден и е породил прехвърлително действие по отношение на притежавания от П. недвижим имот, това обстоятелство не може да обоснове извод, че след извършване на замяната той не е придобил отново собствеността на имота на друго основание, в случая по давност, и към 2005 г. не е бил негов собственик.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че след извършване на делбата от 1967 г. до 2005 г. фактическата власт върху западната реална част от закупения през 1957 г. недвижим имот е упражнявана единствено от П. П.. Други лица не са установявали фактическа власт върху нея. Тази реална част не е била предмет на отчуждаване през 1985 г. за нуждите на ОСО – отчуждена е източната част с площ от 2 000 дка, съставляваща имот пл.№ ...., който е бил собственост на неговия баща Я. П. М.. Вярно е, че от 1968 г. до влизане в сила на ЗСГ/ отм./ не е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10- годишен срок, а в периода на действие на този закон владението върху процесният имот не би могло да доведе до придобиването му по давност с оглед разпоредбата на 29 ЗСГ, но периодът от отмяната на Глава ІІ ЗСГ/ ДВ бр. 21/1990 г./ до 2005 г. е достатъчен имотът да бъде придобит с изтичане на общата 10 годишна давност, разбира се, ако са били налице и другите предпоставки. Затова какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси, той не може пряко да доведе до извод, че към момента на продажбата, от която черпят права ищците, техният праводател не е бил собственик на процесния имот, без да се изследва дали след замяната същият не е придобил имота на оригинерно основание.
По делото е установено също, че през 2002 г. П. П. дарил имота на своята дъщеря М. П. В.. Съдът е приел, че този договор е нищожен, следователно не е породил вещнопрехвърлително действие. При формиране на този извод се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д. № 902/2002 г. на Варненския районен съд, с което е допусната съдебна делба на дворно място с площ 2 000 кв.м, съставляващо имот пл.№ .... по действащия към този момент план на Западна промишлена зона, между бившите съпрузи Р. И. П. и П. Я. П. при равни права, а М. П. В. е изключена от участие в делбата, като е прието, че договорът за дарение, сключен между нея и П. П. е нищожен поради липса на съгласие.
Във връзка с изводите на въззивния съд, касаещи действието на съдебното решение за допускане на делба на процесния имот, жалбоподателите поставят следните правни въпроси:
- в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на И. В. П.: 1. В хипотезата на договор за прехвърляне на недвижим имот в нотариална форма, сключен от лице, действало като представител без представителна власт и при липса на потвърждаване на извършените действия, кой може да се позове на недействителността на извършената сделка. 2. Решението за допускане на делба на недвижим имот има ли сила на пресъдено нещо спрямо трети лица по отношение на това кои са собствениците на имота.

- в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на П. Г. Г.: 1. Нищожен ли е договор за дарение, сключен от лице без представителна власт, или този договор е в състояние на висяща недействителност, и може ли съдът да не зачете правните му последици, ако липсва позоваване на недействителността от ненадлежно представляваната страна или от нейните универсални правоприемници. 2. Има ли съдебното решение по допускане на делбата, постановено при действието на ГПК/ отм./ сила на пресъдено нещо по отношение на трети лица, които не са страни по делото. 3. Обхваща ли силата на пресъдено нещо на съдебното решение по допускане на делба, постановено при действието на ГПК/ отм./ преюдициалните правоотношения за правото на делба и по - специално действителността на договор за недвижим имот в полза на един от съделителите, ако не е бил предявен инцидентен установителен иск. 4. Имат ли мотивите на съдебното решение по допускане на делба, постановено при действието на ГПК/ отм./, сила на пресъдено нещо.
Така поставените въпроси не кореспондират с изложените от въззивния съд мотиви, тъй като съдът не е приел, че влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността и по отношение на трети, неучастващи в делото лица, каквито безспорно са жалбоподателите. Константна е съдебната практика, според която влязлото в сила решение, с което е допусната делба на чужд имот, е непротивопоставимо на действителния собственик, и не го лишава от възможността да предяви самостоятелен иск, с който да установи своето право на собственост по отношение на съделителите, между които имотът е допуснат до делба. Поради това трети лица, които не са били страна по делото, не са активно легитимирани нито да обжалват това решение, нито да искат отмяна на същото на основание чл. 304 ГПК. Влязлото в сила решение по чл. 341 ГПК, с което се допуска делба, формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху делбения имот, лицата, участващи в съсобствеността и размера на правата им, но само между страните по делото. Тези въпроси са част от предмета на делото за съдебна делба и се обхващат от диспозитива на решението по чл. 341 ГПК, с което се допуска нейното извършване.
В случая с влязлото в сила решение по гр.д. № 902/2002 г. на Варненския районен съд със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по това дело е отречено правото на собственост на М. П., основано на договора, с който П. П. й дарил този имот, като е прието, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Жалбоподателите не са страна или правоприемници на страна по този договор, поради което по предявения срещу тях иск за собственост не могат да се бранят с възражение, че договорът е валиден и е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като това възражение по същество представлява предявяване на чужди права пред съд, което е недопустимо. За разлика от нищожността, която действа по отношение на всички, и на която може да се позове всяко трето лице, което има правен интерес договорът да бъде прогласен за нищожен, договорите пораждат действие само между страните по тях, а по отношение на трети лица - само в предвидените в закона случаи / чл. 21, ал.1 ЗЗД/, каквато хипотеза по отношение на жалбоподателите не е налице.
По тези съображения и по втората група правни въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

Третата група правни въпроси, поставени в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаят задължението на съда да прецени свидетелските показания, като отчете вероятната заинтересованост на някои от свидетелите, да съобрази при какви обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт - лично или от някоя от страните по делото, и доколко има способността и желанието да възприеме и възпроизведе фактите; в случай, че въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция относно достоверността на показанията на някои свидетели, да изложи съображения защо дава вяра на показанията на други; да установи на първо място дали има противоречие в показанията на свидетелите и след това да ги обсъди поотделно; да обсъди в мотивите си становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност.
Така поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовават жалбоподателите, поради което не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд подробно е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели М. Б., Ат. Б., К. К., М. Т., Г. З., П. Т. Р. П. и Ив. Я.. Приел е, че свидетелите Т., П. и Я. имат лични и непосредствени впечатления за историята на целия имот от 4 дка, който през 1957 г. бил закупен от П. П. и неговия баща Я. М., и дават точни и подробни обяснения от кого и по какъв начин са били ползвани през годините двете части на имота/ източната и западната/. От показанията на тези свидетели, преценени във връзка със заключението на съдебно- техническата експертиза, съдът е направил извод, че предмет на отчуждаване през 1985 г. е била източната част с площ 2 000 кв.м, собственост на Я. М., собствеността върху която през 1992 г. била възстановена на неговите наследници; че в тази част е имало работилница на бетонова основа, за която другата група свидетели сочат, че е ползвана от ответника П. Г.; че западната част от имота е ползвана единствено от П. П., който често посещавал мястото, водел там семейството си и поддържал зеленчукова градина. Жалбоподателите не сочат в какво се изразява противоречието в показанията на тези свидетели и свидетелите на ответната страна. Такова противоречие не е констатирано и от въззивния съд, който е приел, че двете групи свидетели излагат обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод, че праводателят на ищците П. П. и ответникът П. Г. са упражнявали фактическа власт върху два съседни имота. Ответникът Г. е ползвал имот, който е граничел от изток с Ветроходна база на ДОСО- Яхтклуба / по делото има данни, че той е бил директор на яхтклуба/, който имот съответства на отчуждения през 1985 г. за нуждите на ДОСО от Я. М., а праводателят на ищците - имота от западната страна, който съответства на реалната част, получена от него при делбата през 1967 г. Дори да се приеме, че св. П. като близък роднина на П. П. е била заинтересована от изхода на делото, след като нейните показания не се опровергават от показанията на останалите свидетели и от събраните по делото писмени доказателства, не може да се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, тъй като не съществува забрана съдът да даде вяра на показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото.
Обратно на твърденията на жалбоподателите, въззивният съд е приел, че свидетелите К., Т. и З. не установяват по убедителен начин нито границите на спорния имот, нито начина на ползване на имота от 4 дка от двамата съсобственици както преди, така и след отчуждаването на част от него. Изложил е и конкретни съображения защо приема, че ответникът Г. е завладял частта от имота, която е била отчуждена за нуждите на ДОСО, а не имота на П. П., който не е бил предмет на отчуждаване. По този начин въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира изводите си кои показания кредитира и защо, и какви факти и обстоятелства приема за доказани чрез тях, а правилността на тези изводи не може да се проверява в тази фаза на касационното производство.
Поради това и по отношение на тази група правни въпроси също не следва да се допуска касационно обжалване.

По делото е представен договор от 12.01.2007 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между лицата П. М. П., П. Г. Г. и Д. Х. Д. от една страна, и С. И. П. и М. А. Банков от друга, с който С. П. и М. Б. като собственици на имот пл.№ .... са учредили в полза на П. П., П. Г. и Д. Д. право да преминават през собствения им имот до южната му граница „Бряг на В. езеро”. С допълнително съглашение от същата дата П. М., П. Г. и Д. Д. са поели задължението да осигурят токоподаване и водоподаване до южната граница на имота, със свой труд и материали да изработят и монтират двукрила мрежеста врата на входа на имота, да извършат подходящо засипване за осигуряване на 4 места за паркиране на автомобили и да оградят със свой труд източната граница на имота. Въззивният съд е приел, че договорът обективира признанието от ответника Г., че ищците са собственици на имота, и същевременно е основание действията, които той е извършил на основание този договор, да се квалифицират като търпими действия, а не като владение, поради което не могат да обосноват придобиване по давност на правото на собственост или на ограничено вещно право на ползване/ преминаване върху имота. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът Г. да извършил такива действия, с които след 2007 г. да е обективирал по отношение на собствениците намерението си да завладее процесния имот за себе си. В обобщение е направил извод, че правоизключващото възражение на ответника Г. за придобиване на процесния имот по давност е неоснователно.
Относно изводите на съда във връзка с характера на упражняваната от ответника Г. фактическа власт върху имота след 2007 г. в трите касационни жалби изложенията към тях няма поставени правни въпроси.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. Г. Г. и И. В. Я. при участието на третото лице - помагач „Дарина Яхтинг” ЕООД, че М. А. Б., З. М. В. - П. и И. С. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на район „М.”, общ. В., с площ на имота 1012 кв.м, находящ се в [населено място], Западна промишлена зона, урбанизирана територия, с номер по предходен план - ...., на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № .... г., а за втория и третия ищец- и по силата на наследствено правоприемство, и ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да им предадат владението върху този имот, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 116 в регистъра на НК, с който П. Г. Г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор .... с площ 1012 кв.м на основание придобивна давност.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2816/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. Г. Г. и И. В. Я. при участието на третото лице - помагач „Дарина Яхтинг” ЕООД, че М. А. Б., З. М. В. - П. и И. С. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на район „М.”, общ. В., одобрени със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на изп. директор на АК, с площ на имота 1012 кв.м, находящ се в [населено място], Западна промишлена зона, урбанизирана територия, с номер по предходен план - ...., на основание договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № .... г., а за втория и третия ищец - и по силата на наследствено правоприемство, и ответниците са осъдени да им предадат владението върху този имот, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 116 в регистъра на НК, с който П. Г. Г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор .... с площ 1012 кв.м на основание придобивна давност.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2816/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. Г. Г. и И. В. Я. при участието на третото лице - помагач „Дарина Яхтинг” ЕООД, че М. А. Б., З. М. В. - П. и И. С. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на район „М.”, общ. В., на основание изтекла в тяхна полза кратка 5 - годишна придобивна давност.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 195 лв.
След изпълнение на тези указания делото да се докладва на председателя на първа гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: