Р Е Ш Е Н И Е   №  427   гр.София,  18  ноември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 434/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството по чл.420, ал.2 НПК е образувано по искане, направено от осъдения И. В. И. и по искане, направено от осъдения Ц. В. С. за възобновяване на въззивно нохд № 85/2009 год. на Пернишкия окръжен съд и отмяна на решение № 16/07.05.2009 год. Обосновават необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал, а законът е приложен правилно съобразно установената фактическа обстановка и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира:   Пернишкият окръжен съд с решението по въззивно нохд № 85/2009 год. потвърдил изцяло присъда № 14/16.02.2009 год. по нохд № 22/2007 год. на Брезнишкия районен съд, с която признал подсъдимите И. , С. и Б. за виновни в това, че на 26.06.2007 год. в с. Гоз след предварителен сговор в немаловажен случай чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на МПС, И. и С. при условията на опасен рецидив, а Б. като непълнолетен, извършили кражба на имущество, от владението на Ил. Н. на обща стойност 200,70 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5 – за И. и С. и чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК за Б. и при предпоставките по чл.54 НК ги осъдил на лишаване от свобода – И. и С. за срок от по 3 години при строг режим на изтърпяване, а Б. на 1 година с тригодишен срок на изпитание. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Въззивният съд по повод жалбите на И. и С. извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт и констатирал, че са събрани всички възможни и необходими доказателства, че авторството е доказано по несъмнен начин и че наказанията са съобразени с изискванията за съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК. Подробно е мотивирал решението да възприеме установената фактическа обстановка, както и изводите за начина на извършване на престъплението и неговите извършители – тримата подсъдими. Отказал да приеме като основателни твърденията им за невиновност като се мотивирал с показанията на разпитаните свидетели, за които обосновал извода, че са безпротиворечиви и последователни за относимите обстоятелства, с писмените доказателствени средства и установеното действително поведение към момента на извършване на деянието. На доводите и възраженията отговорил по начин и със съдържание съобразно предписанията по чл.339, ал.2 НПК. Неоснователно е възражението на осъдените,че инстанциите по същество са оценили доказателствения материал в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Видно от съдържанието на въззивното решение както показанията на свидетелите, така и писмените доказателства са обсъждани и оценявани с оглед действителния им смисъл. Като са отказали да приемат противоречивите обяснения на подсъдимите или отречените самопризнания на подсъдимия И не са нарушили процесуалните им права, защото те очевидно са изолирани по своето съдържание с останалия доказателствен материал, дадени са в подкрепа на възприетата от тях позиция за защита и вътрешно и помежду си са противоречиви и не дават основание да бъдат оценявани като годен източник на информация. Твърденията им за упражнено спрямо тях физическо и психическо въздействие, за да признаят авторството, не се подкрепят от фактическа страна, а възражението, че предходните осъждания са основанието да бъдат признати за виновни се опровергава от приетите за установени факти. Не са нарушени правата им във връзка със събиране на доказателства и с отказа да бъде разпитан свидетел очевидец. И двете инстанции по същество са мотивирали подробно отказа си да бъде допуснат до разпит свидетел, не само защото не са посочени имената му, но и защото обстоятелствата, с които мотивират искането си двамата подсъдими, се установяват от св. Г. Събират се и се проверяват само онези доказателства, които са необходими, за да се решат правилно въпроси от предвидените в чл.301 НПК. Не се налага разпит на свидетел, който ще установи обстоятелства, които вече са установени по предвидения процесуален ред с други доказателствени средства, каквито в конкретния случай са показанията на св. Г, на свидетелите Г, П. , Г. Законодателят е предвидил възможността за допускането на нови доказателства, нови свидетели и вещи лица във въззивното производство, но само когато съдът счете, че техните показания или заключения, ще имат значение за правилното решаване на делото, а не във всички случаи, когато някоя от страните е направила искане за това. Не е допуснато нарушение на закона. Въз основа на установената фактическа обстановка, която не подлежи в настоящото производство на контрол, и след като не са допуснати нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал деянието на подсъдимите правилно е квалифицирано като кражба, извършена при условията на опасен рецидив и при квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 НК. Възраженията за осъждане по предположение в нарушение на чл.303 НПК не се подкрепят от фактическа страна, а твърденията за упражнено физическо и психическо насилие от органите на МВР не може да бъде предмет на обсъждане, не само защото няма данни в събрания по делото доказателствен материал, но и защото не е от компетентност на съда да провежда разследване и да се произнася по въпроси извън пределите по чл.347 НПК. Предвид изложеното и като намира, че въззивният съд не е допуснал нарушения, които да имат характер на касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК за отмяна или изменение, искането на всеки един от двамата осъдени следва да бъде оставено без уважение.         Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. И. и искането на осъдения Ц. В. С. за възобновяване на въззивно нохд № 85/2009 год. на Пернишкия окръжен съд и отмяна на решение № 16/07.05.2009 год. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: