Р Е Ш Е Н И Е N 71 София, 20.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април……………………… две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря.............Р. ИВАНОВА…………….……................................................ в присъствието на прокурора ................………………………....................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………. гр.дело N 666/2016 година. Производство по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на С. И. Д. от София, чрез пълномощника й Н. М. Д. от София, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 1483 от 04.03.2015 година по гр.д. № 2664/2014 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.09.2013 г. по гр.д. № 31727/2009 г. на Софийския районен съд, 63 състав. С него са уважени искове на [фирма] срещу С. И. Д. с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на 2746, 50 лева и лихва за забава в размер на 654, 45 лева, а са отхвърлени исковете в останалата част до 4484, 14 лева и 1408, 59 лева. В молбата за отмяна се поддържа, че молителката поради напредналата си възраст, не е била в състояние да участва лично в съдопроизводствените действия пред въззивния съд, а пълномощникът й е поискал отлагане на делото с представяне на болничен лист, което не е било уважено. По обективни причини той не е бил в състояние да изпълни изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза към датата на съдебното заседание, в подкрепа на което представя амбулаторен лист № 6397/04.12.2014 г. на д-р Женя З., удостоверение за работното време на д-р З., удостоверение № 60/30.03.2015 г. на ДКЦ-2, София, ЕР на ТЕЛК № 1981/30.05.3001 г. за освидетелстване на молителката. Моли за отмяна на въззивното решение и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът [фирма], София, не е заявил становище. Третото лице – помагач [фирма], София, не е заявило становище. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредиведи обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят заявява, че съдът е допуснал нарушение на чл.142, ал.2 ГПК, но това твърдение не се оправдава от фактическа и правна страна. От данните по делото се установява, че молителката, чрез пълномощника си, е подала молба за отлагане на делото поради внезапно заболяване на пълномощника на 04.12.2014 г. в 13, 30 часа. Приложено е копие от болничен лист от 04.12.2014 г. с диагноза ОВИ – стомашно-чревно р-во. Предписано е домашно лечение с продължителност 3 дни. В съдебно заседание на следващия ден съдът е разгледал молбата, която е намерил за неоснователна. Посочил е, че в представения от пълномощника болничен лист не е направено отбелязване по смисъла на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза – че лицето не може да се яви пред съда. Липсват и твърдения, както и доказателства, за наличие на препятствие по чл.142, ал.2 ГПК по отношение на самата въззивница. Въззивният съд не е нарушил чл.142, ал.2 ГПК и определението му за даване ход на делото е законосъобразно. Пълномощникът на молителката е представил болничен лист за временна нетрудоспособност, но този документ сам по себе си не е основание за отлагане на делото. Необходимо е медицинско удостоверение по образец, издадено по реда на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, в което да се съдържат данни, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт /р. № 188 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 2484/2014 г. на ВКС, І г.о./. Такова не е представено. Удостоверението е могло да се представи и по-късно до датата на постановяване на съдебното решение, което в случая е обявено три месеца след датата на съдебното заседание. При постъпването му възниква задължение за съда да отмени хода по същество и да насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание с призоваване на страните /р. № 127/13.10.2014 г. по гр.д. № 1106/2014 г. ВКС, ІV г.о; р. № 63 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 5598/13 г. на І г.о. и др./. В случая молителката и пълномощника й не са предприели необходимите действия за снабдяване с удостоверение по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, въпреки че са имали възможност да направят това по-късно, видно от представените доказателства и данните по делото, че съдебното решение е постановено три месеца след датата на заседанието, в което е отказано отлагането му. Такъв документ не е представен и понастоящем. В молбата за отлагане на делото липсва позоваване на препятствие, което засяга самата ответница, сега молителка. Съдът няма задължение да следи служебно за наличието на пречки, които осуетяват явяването на страната, ако тя не се е позовала на тях и не ги е удостоверила по съответния ред. Този аргумент е въведен едва с молбата за отмяна и не може да се отнесе към производството, което се е развило пред въззивния съд и което е съобразено с изискванията на закона. Ето защо съдът намира, че не следва да се допуска отмяна на посоченото от молителя основание. По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. Д. от София, подадена чрез пълномощника й Н. М. Д. от София, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 1483 от 04.03.2015 година по гр.д. № 2664/2014 година на Софийски градски съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.