Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * възстановяване на работа * обяснения на страната * системни нарушения на трудовата дисциплина * съдържание на заповед за дисциплинарно наказание

РЕШЕНИЕ № 352

София, 03. декември 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 62 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 567/11.10.2012 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 834/2012 в частта, в която са уважени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 6/30.01.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд да провери служебно правилността на обжалваното решение и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на поканата за даване на обяснения и на заповедта за уволнение, както и за правните последици от непосочването на някои от нарушенията в поканата за даване на обяснения.
По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът не следи служебно за изслушването на работника преди налагането на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Съдът не може да признае уволнението за незаконно на основание, което не е посочено в исковата молба (вж. решение № 665/01.11.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 242/2009). Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Ищецът може също да вземе становище по представените от ответника доказателства и чрез реплики да оспори правните последици на твърдени от ответника факти.
Когато по изключение съдът следи служебно за някои обстоятелства, той е длъжен да ги посочи в доклада по делото, да разпредели доказателствената тежест и изрично да укаже на страната, която носи доказателствената тежест, че не сочи доказателства за съответните факти. Неизпълнението на това задължение от съда е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, а за допустимостта му – само в обжалваната част. По правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата (и отговора) съществени нарушения на съдъпроизводствените правила и от посочените необосновани фактически констатации. По приложението на материалния закон той се произнася служебно, доколкото във въззивното решение е длъжен да определи вярната правна квалификация на спорните правоотношения (вж. решение № 57/12.03.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 212/2011).
По материалноправните въпроси Върховният касационен съд намира, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж. решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 518/2009). Нито поканата за обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).
Когато работникът или служителят е лишен от възможността да даде обяснения за някои от нарушенията, тези нарушения не могат да послужат като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Наложеното наказание обаче е законно, ако съответства по тежест на останалите извършени нарушения, за извършването на които работникът или служителят е имал възможност да даде обяснения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „инкасатор обществени абонати” по безсрочен трудов договор. След като му е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № 70/18.11.2011, с оспорвана заповед № 6/30.01.2012 работодателят е наложил дисциплинарното наказание уволнение за нарушения при воденето на партидите на 14 посочени абонати, изразяващи се в: непредприемане на мерки за временно прекъсване на услугата поради неплащане в периода 03.08.2009 – 01.01.2012 г.; за неизвършване на технически прегледи на водомерни възли и даване на предписания за отстраняването на констатирани нарушения; за неуведомяване при откриване на повреди по мрежата и шахтите; за непрекъсване на водоподаването на неизправни потребители; както и за допускане на недобори, след като е изискал обяснения на работника: за причините за неспазване на чл. 59, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от Общите условия; защо в картоните на 8 абоната, предложени да получат покани за доброволно изпълнение липсват три имена и Е., непредложена промяна на партида на нередовен абонат, предложен за търсене на съдебна отговорност, как е уведомен абонат за задължението му да промени партидата в 30-дневен срок, за забавяне на изпълнението на задължението за предприемане на мерки срещу нередовни абонати с просрочие над 3 месеца и за над 150 лева; както и за причините за допускане на недобори. Работникът е подал обяснения на 16. и 21.12.2011 г., в които е посочил, че партидите са на починали лица и няма подадени заявления от наследниците за промяна на партидите, както и че вярната информация за абонатите е в карнетите, а не в информационната система, посочил е също че е назначен на длъжността по-късно с доп. споразумение от 06.07.2009 г. Прекият ръководител на ищеца посочва, че изискуемият процент на събираемост не е постигнат, водомерното стопанство е занемарено, често се плаща на брой обитатели, ищецът не изпълнява общите условия и не търси съдействие за подобряване на работата си. Уволнението е незаконно, тъй като в заповедта не са посочени конкретни нарушения и дати на извършването нито дати на откриването на им, не е посочено точно в какво се състоят отделните нарушения, а процентът на събираемостта е показател, чието постигане зависи от района и от действието на други служители на ответника.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „инкасатор обществени абонати” по безсрочен трудов договор и със заповед № 70/18.11.2011 му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неизпълнение и немарливо изпълнение на възложената работа. Също правилно съдът е приел, че следващото дисциплинарно наказание „уволнение” е наложено с връчване на оспорваната заповед № 6/30.01.2012, но в нарушение на материалния закон е приел, че тя няма необходимото съдържание. Преобладаващата част от претендираните нарушения са осъществени чрез бездействия, те са налице към момента на откриването им; не е задължение на работодателя да посочи обективните и субективните елементи от фактическия състав на дисциплинарното нарушение нито квалификацията на извършените нарушени и кои правила са нарушени, а вината в гражданското право е неполагане на дължимата грижа, утежняващо дисциплинарната отговорност е само наличието на умисъл, но това не се твърди. Също в нарушение на закона съдът е приел, че не са искани обяснения за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, а доколкото за някои нарушения не са изискани обяснения, законността на наказанието се преценява според тежестта на останалите извършени нарушения.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде онменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „инкасатор обществени абонати” по безсрочен трудов договор и след като със заповед № 70/18.11.2011 му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неизпълнение и немарливо изпълнение на възложената работа по връчване на покани за доброволно изпълнение, той е допуснал нарушения при воденето на партидите на 14 посочени абонати, изразяващи се в непредприемане на мерки за временно прекъсване на услугата поради неплащане, не е извършвал технически прегледи на водомерните възли и не е давал предписания за отстраняването на констатирани нарушения нито е уведомявал при откриване на повреди по мрежата и шахтите и не е предприемал необходимите мерки за прекъсване на водоподаването на неизправни потребители, в резултат на което е постигнал месечна събираемост между 54 и 62% - значително по-ниска от изискваната – 85%. От работника са поискани писмени обяснения за констатираните пропуски, като е поискано да посочи мерките, които той е взел за изпълнение на възложените задачи, след което е уволнен с оспорваната заповед № 6/30.01.2012.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца поради допуснатите пропуски в работата му и неизпълнението или немарливото изпълнение на възложените задачи, които са причината за констатираните недобори. Недоборите не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание, ако те се дължат само на причини извън поведението на работника. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
На ответника следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 2.163,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 567/11.10.2012 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 834/2012 в частта, в която са уважени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 6/30.01.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ, както и в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. К. от Р. срещу [фирма], Р. искове за признаване на уволнението му със заповед № 6/30.01.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА К. И. К. от Р. да заплати на [фирма], Р. сумата 2.163,00 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.