7 Р Е Ш Е Н И Е № 50114 София, 07.10.2022 год. В името на народа ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева с участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2041 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка”АД против решение № 30 от 11.04.2019г. по в.т.д.№ 4/2019г. на АС Бургас в частта за отмяна на решението по т.д.№ 545/2018г. на ОС Бургас и отхвърляне на исковете за установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане на банката срещу П. И. А. и С. К. М.-М., произтичащо от договори за поръчителство от 27.08.2009г. по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С.: над сумата 900.31 евро до 1 125.44 евро - главница; над сумата 31.57 евро до 48.70 евро - договорна лихва; за сумата 100.39 евро - санкционна лихва за периода 25.05.2016г.-23.11.2016г. Обжалвано е и въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземане на банката до претендираните суми: за разликата до 11 500 евро главница; за разликата до 8 310.72 евро договорна лихва, претендирана за периода 25.09.2009г.-25.08.2016г.; за разликата до 9 415.98 евро - наказателна/санкционна лихва, претендирана за периода 25.09.2009г.-23.11.2016г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 7348/2016г. на РС Бургас. Като необжалвано е влязло в сила решението за отхвърляне на иска, предявен срещу поръчителя по същия договор З. М., както и решението за уважаване на исковете срещу П. И. А. и С. К. М.-М. за сумата 903.31 евро - дължима главница за 4 вноски с падеж 25.05.2016г. до крайния срок на договора 26.08.2016г. и за сумата 31.57 евро - договорна лихва. С определение № 170 от 21.03.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД на въззивното решение в частта за отмяна на решението по т.д.№ 545/2017г. на ОС Бургас и отхвърляне на исковете, предявени от „Първа инвестиционна банка“АД по реда на чл.422 ГПК срещу П. И. А. и С. К. М.-М. за съществуване на вземане на основание чл.141 ЗЗД над сумата 900.31 евро - главница по договор за банков кредит и над сумата 31.57 евро възнаградителна/договорна лихва и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за съществуване на вземане до претендираните размери: за разликата до 11 500 евро - погасителни вноски за главница и за разликата до 8 310.72 евро - погасителни вноски за възнаградителна лихва, претендирани за общия период 25.05.2009г.-25.05.2016г. Следователно, пред касационната инстанция е висящ спорът за отхвърляне на исковете срещу П. И. А. и С. К. М.-М. за съществуване на вземане на основание чл.141 ЗЗД: над сумата 900.31 евро до 11 500 евро - погасителни вноски за главница по договор за банков кредит и за разликата над сумата 31.57 евро до 8 310.72 евро - погасителни вноски за възнаградителна лихва за исковия период 25.05.2009г.-25.05.2016г. Не е допуснато касационно обжалване по отношение на установителния иск за вземане за наказателна лихва, поради което въззивното решение и в тази част е влязло в сила. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявените размери. Оспорена е единствено правилността на извода на въззивния съд относно началото на шестмесечния срок, с изтичането на който се погасява поръчителството поради неупражняване от кредитора на правата му срещу длъжника в този срок, и даденото от състава на апелативния съд тълкуване на разпоредбата на чл.147,ал.1, изр. първо ЗЗД. Поддържа се, че с разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора след падежа на главното задължение, но не и с оглед падежа на отделни анюитетни вноски. Акцентира се, че съгласно договора за банков кредит и договорите за поръчителство, крайният срок за връщане на кредита е 25.08.2016г., а заявлението за издаване за заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителите е депозирано на 24.11.2016г., към който момент не е изтекъл шестмесечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД. В писмен отговор насрещната страна П. А. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК не е постъпил от С. М.. В съдебното заседание страните не изпращат представители. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: По единственото въведено в настоящото производство от касатора основание за неправилност на въззивното решение - приложението на разпоредбата на чл.147,ал.1,предл първо ЗЗД и моментът, от който тече прекратителният за поръчителството срок, въззивната инстанция е споделила възприетите в решенията на ВКС по т.д.№ 50394/16 на ІV г.о. и гр.д.№ 60073/16г. на ІІІ г.о. становища - при бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо длъжника, поръчителството се погасява с изтичането на шестмесечен срок, съгласно чл.147,ал.1,предл.първо ЗЗД, считано от падежа на отделните вноски, настъпващи през определен в договора или с погасителния план периоди; че погасяването на отделните вноски чрез плащане или по друг начин погасява и самото поръчителство като от момента на падежа вноските стават изискуеми и за кредитора е възможно успешно да упражни правата си. Въззивната инстанция е изложила и собствени подробни аргументи в подкрепа на споделения извод. При безспорните по делото факти, че крайният срок за погасяване на кредита е бил на 25.08.2016г., а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителите е подадено на 24.11.2016г., е обосновано, че при бездействието на банката да упражни правата си спрямо кредитополучателя, поръчителството на П. А. и С. М. е погасено за изискуемите до 24.05.2016г. вноски и е запазено само за четири от вноските по погасителния план към договора за кредит - тези с настъпил падеж от 25.05.2016г. до крайния срок на договора - 26.08.2016г., поради което сумата, за която искът по отношение на дългжимите погасителни вноски за главница е основателен, е 900.31 евро. Въззивната инстанция се е произнесла по доводите на П. А. и С. М. за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, по възражението, че те като поръчители не са подписали общите условия и по твърдението, че вземанията, които ищецът претендира, не са изискуеми поради отсъствие на покана по смисъла на чл.11 от договорите за поръчителство, предвиждащ при неизпълнение от кредитополучателя, банката следва да покани поръчителя да заплати дължимите суми по кредита. Мотивирала е становище за неоснователност на довода за неизискуемост с оглед разпоредбата на чл.11 от договорите за поръчителство, за основателност на възражението за отсъствие на писмено съгласие за приемане от поръчителите на общите условия на банката и извод, че ответниците не са обвързани от тях. Тези съображения, както и извода за неравноправност на клаузите, предвиждащи право за банката за едностранно увеличение на договорения при сключването на договора лихвен процент, са дали основание за преценка, че отговорността на поръчителите е в обема на задълженията, посочени в договора за кредит. Мотивирано е, че отговорността на поръчителите за договорна лихва е ограничена съгласно договора за поръчителство, договора за кредит и погасителния план, до размер на 16.5% и възлиза на 31.57 евро, за която установителния иск е основателен. Тези изводи са обусловили частичната отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на установителния иск по отношение на главницата и възнаградителната лихва и отхвърлянето му за счетените за недължими суми, отмяната на решението за уважаване на иска за наказателни лихви и отхвърлянето на този иск, както и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за дължима главница и възнаградителна лихва за разликата до заявения размер. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „От кой момент тече шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД по отношение на отделните погасителни вноски, дължими по договор за банков кредит” при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка дали изводите във въззивното решение за частична неоснователност на установителния иск за съществуване на вземане на банката към ответниците за главница и договорна лихва по договора за кредит, който те са обезпечили с поръчителство, е постановено в отклонение от принципно разрешение, дадено в приетото тълкувателно решение № 5/2019г. от 21.01.2022г. по тълкувателно дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС. С оглед дадения задължителен за съдилищата отговор в приетото тълкувателно решение, който е и отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.47,ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост”, изводите във въззивното решение за прекратяване на поръчителството на ответниците П. А. и С. М.-М. и преклудиране на отговорността им поради бездействие в срока по чл.147,ал.1 ЗЗД на банката-кредитор, са неправилни. В конкретния случай поръчителството не е погасено, тъй като крайният срок за издължаване на кредита, съгласно чл.3 от договора, е 25.08.2016г., а кредиторът-банката е упражнила правата си срещу главния длъжник - кредитолучателя Т. И. С. (наред с поръчителите) на 24.11.2016г., когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК. Кредиторът е потърсил съдебна защита на вземането си в рамките на шестмесечния срок от падежа на главното задължение, в който срок отговорността на поръчителите съществува. Изложените от въззивната инстанция правни аргументи, с които е прието, че поръчителството се прекратява с оглед падежа на отделните вноски (на всяка отделна вноска), от когато тече шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, - въпрос, по които беше формирана противоречивата съдебна практика, не са възприети в тълкувателното решение, с което това противоречие е преодоляно. Не е прекратено поръчителството по отношение на претендираната от ищеца сума от 11 500 евро - погасителни вноски за главницата, от които с възивното решение като краен резултат на ищеца е присъдена сумата 900.31 евро. От заключението на вещото лице (л.175 от първоинстанционното производство) се установява, че непогасеният остатък от задължението за главница по кредита е в размер на 11 500 евро, тъй като не са извършвани никакви плащания. Не е прекратено поръчителството и по отношение на претендираната от ищеца възнаградителна лихва, дължима за исковия период 25.09.2009г.-25.08.2016г., от която с въззивното решение като краен резултат на ищеца е присъдена сума от 31.57 евро (за периода 25.05.-25.08.2016г.). По делото са събрани доказателства за размера на задължението на поръчителите за договорни лихви с оглед извода на въззивната инстанция (неоспорван в касационното производство и невъведен в предмета на спора пред настоящата инстанция), че задължението на поръчителите за договорни лихви е ограничено до договореното в договорите за поръчителство, договора за кредит и погасителния план до размер на 16.5% . Видно от експертизата, приета пред въззивния съд, изчислени при този лихвен процент, дължимите суми за договорна лихва исковия период възлизат на 8 078.42 евро. По тези съображения, въззивното решение в останалата висяща част от спора - отхвърляне на исковете срещу П. И. А. и С. К. М.-М. за съществуване на вземане на основание чл.141 ЗЗД по процесния договор за банков кредит: над сумата 900.31 евро до 11 500 евро - погасителни вноски за главница и за разликата над сумата 31.57 евро до 8 078.42 евро - погасителни вноски за възнаградителна лихва по същия договор, претендирана за общия период 25.05.2009г.- 25.05.2016г., следва да бъде отменено. Изводът, че поръчителството на ответниците не е прекратено поради бездействие на кредитора след крайния падеж на главното задължение по отношение на непогасения остатък от задължението за главница по кредита (който както се посочи е установен в процеса в размер на 11 500 евро) и по отношение на дължимите от поръчителите редовни договорни/възнаградителни лихви (при лихвен процент 16.5 % за исковия период 25.09.2009г.-25.08.2016г. - 8 078.42 евро), предпоставя необходимостта за произнасяне по въведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тези установени в процеса тези вземания на ищеца. Възражението е направено в отговорите на исковата молба (от С. М. на л.74 от първоинстанционното производство и от П. А. на л.52). По това възражение нито първата нито втората инстанции са се произнасяли поради възприетия извод за прекратяване на поръчителството на основание чл.147,ал.1 ЗЗД с оглед падежа на отделните анюитетни вноски. Непроизнасянето от въззивния съд по същество по правопогасяващото възражение на ответниците изключва възможността настоящата инстанция да реши спора по същество като го обсъди за първи път, от което следва, че делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от въззивната инстанция. При този резултат на касационното производство, на основание чл.294, ал.2 ГПК по отношение на разноските за касационното производство следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 30 от 11.04.2019г. по в.т.д.№ 4/2019г. на АС Бургас в частта за отмяна на решението по т.д.№ 545/2017г. на ОС Бургас и отхвърляне на исковете, предявени от „Първа инвестиционна банка“АД по реда на чл.422 ГПК срещу П. И. А. и С. К. М.-М. за съществуване на вземане на основание чл.141 ЗЗД по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С. над сумата 900.31 евро - главница по договор за банков кредит и над сумата 31.57 евро възнаградителна лихва, и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за съществуване на вземане за главница по договора за кредит за разликата до 11 500 евро и за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземане на възнаградителна лихва по същия договор за банков кредит за разликата до 8 078.42 евро. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Бургас. Оставя в сила същото решение в частта, имаща за резултат отхвърлянето на иска за съществуване на вземане за възнаградителна лихва за разликата над 8 078.42 евро до претендираната сума 8 310.72 евро. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: