1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 486 гр. София, 14.07.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1814 по описа за 2014. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. А. срещу определение № 709 от 10.03.2014г. по ч. гр. дело № 250/2014г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] против определение № 4 от 16.01.2014г. на съдията по вписвания при Районен съд Несебър, с което е отказано вписване на искова молба с правно основание чл. 135 ЗЗД със страни ищец [фирма] и ответници [фирма] и [фирма]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилник за вписванията във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 връзка с чл. 71, ал. 2 ГПК връзка с чл. 135 ЗЗД. Позовава се на противоречие на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 466/11.07.2012г. по ч. т. д. № 364/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 397/29.06.2010г. по ч. гр. д. № 176/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Поддържа, че по релевантните правни въпроси са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1. „Следва ли съдията по вписванията да впише исковата молба, която отговаря на законовите изисквания за вписване на исковата молба по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилника за вписванията, в т. ч. към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба са налице указания на първоинстанционния съд да се впише исковата молба в указания срок и са представени доказателства, че е събрана пълната държавна такса за образуване на делото, по което се иска вписването на исковата молба, по което дело е издадено впоследствие незаконосъобразно разпореждане на съда за довнасяне на допълнителна държавна такса, за което не е уведомен молителя към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба, а впоследствие съдът сам е отменил незаконосъобразното си разпореждане за грешно пресметната държавна такса?” 2. „Какъв би следвало да е подхода на съдията по вписванията, а впоследствие и на съда, пред който се обжалва отказа за вписване, ако исковата молба, която подлежи на вписване, отговаря на законовите изисквания за вписване на исковата молба по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилника за вписванията, в т. ч. към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба са налице указания на първоинстанционния съд да се впише исковата молба в указания срок и са представени доказателства, че е събрана пълната държавна такса за образуване на делото, по което се иска вписването на исковата молба, но по делото, по което е издадено впоследствие очевидно незаконосъобразно разпореждане на съда за довнасяне на допълнителна държавна такса, при пресмятането на която е допусната очевидна фактическа грешка, и за което разпореждане не е уведомен молителя към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба, а впоследствие съдът сам е отменил незаконосъобразното си разпореждане за грешно пресметната държавна такса?” 3. „Какъв би следвало да е подходът на съдията по вписванията, а впоследствие и на съда, пред който се обжалва отказа за вписване, при преценка на обстоятелството дали за подадената в съда искова молба, за която е направено искане да бъде вписана, е събрана държавна такса за образуване на дело по смисъла на чл. 12 от Правилника за вписванията, и следва ли същите да съблюдават законовите разпоредби, определящи размера на дължимата държавна такса при преценка на обстоятелството дали същата е внесена в пълен размер?” 4. „В процесния случай, когато съдът е разпоредил вписването на исковата молба, може ли съдията по вписванията да подлага на контрол неговата преценка, в т. ч. относно внасянето на дължимата държавна такса?” 5 „И по какъв начин се определя размерът на дължимата държавна такса при дела за обявяване недействителност по чл. 135 ЗЗД на разпоредителна сделка с недвижим имот?” Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и искането за вписване на исковата молба да бъде уважено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение частна жалба на [фирма] против определението на съдията по вписвания при Районен съд Несебър, с което е отказано вписване на искова молба с правно основание чл. 135 ЗЗД със страни ищец [фирма] и ответници [фирма] и [фирма] и по този начин да потвърди определението за отказ, Бургаски окръжен съд е приел, че не са налице основанията за извършване на вписване на исковата молба съгласно разпоредбата на т. 12 от Правилника за вписванията, тъй като държавната такса не е внесена в определения от съда размер и следователно исковата молба е нередовна. Съдебният състав е изложил и съображения относно размера на дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД в смисъл, че се определя от цената на договора /4% върху 500 000 лв. – 20 000 лв./, а не както е посочил частния жалбоподател – върху 1/4 от размера на актуалната данъчна оценка. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид формулираните от частния жалбоподател правни въпроси и данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че релевантният за спора процесуалноправен въпрос се отнася до предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията – когато съдът е разпоредил вписването на исковата молба, може ли съдията по вписванията да подлага на контрол неговата преценка относно дължимостта и внасянето на дължимата държавна такса. Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, „проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.” В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е възприето разбирането, че вписването на искова молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ /чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ/. В случая, в който съдът е разпоредил вписване на исковата молба, се предполага, че той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е неправилно. С разпореждане № 1420/20.12.2013г. по т. дело № 659/2013г. на Бургаски окръжен съд производството по делото е оставено без движение и на ищеца е предоставена възможност в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи доказателства за довнасяне на държавна такса в размер 10 424,87 лв. по сметка на Бургаски окръжен съд, да представи доказателства за вписване на исковата молба в Службата по вписванията и да представи актуална схема на самостоятелния обект в сградата, както и скица на поземления имот, в който сградата е построена. В определение № 220/18.02.2014г. по същото дело Бургаски окръжен съд е изложил съображения, че държавната такса по предявения иск се определя съгласно нормата на чл. 71, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с ч. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, като в процесния случай държавната такса е в размер 3 856,22 лв. /4% от ¼ от 385 621,80 лв./, поради което е приел, че единствената неизпълнена нередовност на исковата молба е указанието за вписване на исковата молба. С посоченото определение съдът е продължил предоставения едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за изпълнение на указанието на съдията – докладчик по разпореждането за вписване на искоавта молба с три седмици от изтичане на първоначално определения срок, т. е. от 14.02.2014г. При тези данни, след като Бургаски окръжен съд е разпоредил вписване на исковата молба като е приел, че не са налице други нередовности и държавната такса по предявения иск е внесена, е недопустимо преценката за дължимата държавна такса и нейното внасяне да се извършва от съдията по вписванията, респективно от въззивния съд в производството по частна жалба срещу отказа за вписване. Като е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на исковата молба по предявения от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, въззвивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписвания при Службата по вписвания към Районен съд Несебър за извършване на по-нататъшни действия по подадената от [фирма], [населено място] молба за вписване на искова молба срещу [фирма] и [фирма] по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 709 от 10.03.2014г. по ч. гр. дело № 250/2014г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав. ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Службата по вписвания към Районен съд Несебър за извършване на по-нататъшни действия по подадената от [фирма], ГР. Стара З. молба за вписване на искова молба срещу [фирма] и [фирма] по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.