Р Е Ш Е Н И Е № 314 Гр.София, 26 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 817/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №9/20.03.13 г.,постановена от ОС-Перник /ПрОС/ по В.Н.О.Х.Д.11/13 г.,е отменена оправдателна присъда №379/ 12.12.12 г., постановена от РС-Радомир по Н.О.Х.Д. 146/12 г.и подсъдимият Г. Г. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б вр.чл.20, ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го обжалва чрез своя защитник, с позоваване на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Моли се за оправдаване на дееца или за отмяна на присъдата на ОС-Перник и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС М., редовно призован, не се явява. Упълномошеният от него защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Частният обвинител, редовно призован, не се явява и не заявява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия я документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: И простият, и внимателният прочит на отправената пред тази инстанция жалба и допълнението към нея могат да доведат до разчитане на тези процесуални документи основно като такива с релевирани оплаквания за необоснованост. Иначе казано, се спори по анализа на приетата за годна доказателствена съвкупност, довела до неправилно осъждане на касатора. Отправените възражения са общи и неангажиращи в контекста на конкретната разглеждана по делото проблематика, без да се сочат процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, които да са опорочили формирането на вътрешното й убеждение. Небосноваността сама по себе си не е касационно основание, тъй като тя касае суверенна доказателствена преценка на съдилишата по същество, стигаща до съответно приемане до релевантните фактически обстоятелства, ангажираща съдилища по същество. ВКС поне при първо и второ разглеждане на делото пред него е само съд по правото. Въпреки това би могло да се разсъждава за наличие на доводи за предпоставки по чл.348, ал.1, т.2 НПК, извеждащи заключение за незаконосъобразно възприета фактология по престъпната дейност и респективно за недопущение на чл.348,ал.1,т.1 НПК. И това е така, предвид позоваване на нарушаване на разпоредбите на чл.7, 12, 13 и 16 НПК. Въззивната инстанция е втора първа инстанция и е в състояние да събира нови доказателства и да приема факти, различни от възприетите от първостепенния съдебен състав. В такава насока на тълкуване може да се посочи разпоредбата на чл.316 НПК. По този начин е постъпил ПрОС, като при формулиране на своето становище не е престъпил заложените в процесуалния закон правила. Действително, съдебната фаза е централна такава в един наказателен процес, но има предвидени възможности за приобщаване на събран в хода на досъдебното производство доказателствени материали, ценими впоследствие при разглеждане на делото по същество. Така в конкретния случай е сторено с обясненията на Д. М., потвърдени косвено от показанията на свидетелите А., С. и П. и противопоставени на съобщеното от подсъдимата М. и нейния и на касатора баща- свидетеля Р.. Общо казано, не е било възможно процесният агрегат поради неговите специфики, да бъде изнесен от мястото, където се е помещавал, само с упражняване на общи усилия на съпроцесниците на жалбоподателя от една страна. От друга, обясненията на М. за водещата роля на касатора звучат разумно не само с оглед изложеното току-що, но и с оглед обстоятелството, че той е живеел съвсем близо до мястото, където са се намирали всичките вещи на престъпно посегателство и е имал възможност да знае за тяхното съществуване. В този смисъл съдът е изпълнил своите задължения да обясни на какви доказателствени материали е базирал становището си, извеждащи авторство на деянието от страна на Г. М.. Решаването на въпроса от негова страна не е произволно и не се е стигнало да накърняване на правото на защита на касатора. При отмерване на дължимото наказание като смекчаващи обстоятелства са взети предвид тежкото семейно и социално положение на подсъдимия. Това са несъставомерни eлементи, които имат общо изражение и включват широк диапазон от фактори. Данни в тази връзка се съдържат в кориците на делото и очевидно са отчетени от решаващия второстепенен съдебен състав. Затова не може да се сподели заявеното в жалбата до тази инстанция, че не е изследвана изцяло личността на М. с оглед неговото материално и семейно положение, средата и условията, при които живее, произход, социално положение и др. Затова и не следва да се счете, че наложеното наказание е определено в противоречие с визираните в чл.348, ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК условия. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9/20.03.13 г.,постановена от ОС-Перник по В.Н.О.Х.Д.11/13 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/