Р Е Ш Е Н И Е №.5 гр. София,09.02.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№190 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск по чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА за отмяна на решение №382 от 23.04.2015 г. и на решение №382 от 23.09.2015 г. по арбитражно дело №382/2015 г. на арбитър Б. Г.. Ищцата А. В. П. обосновава искането си за отмяна на посочените арбитражни решения с твърдения, че е нарушено правото й да участва в арбитражното производство. Ответникът – [фирма] излага съображения за неоснователност на иска поради отсъствие на поддържаното основание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че искът е процесуално допустим, намира, че преди да осъществи преценка за наличие на поддържаните основания за отмяна, в съответствие с правомощията си следва да се произнесе по валидността на арбитражните решения. Настоящият състав намира, че законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на З., се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 от ЗМТА, образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като към момента на влизане в сила на визираните законови изменения, защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 от ЗМТА по същество. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит като ищцата се явява „потребител” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на З., а настоящето производство по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение №382 от 23.04.2015 г. по арбитражно дело №382/2015 г. на арбитър Б. Г. в частта му, с която А. В. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 4 277.09 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лв., разноски по арбитражното дело и сумата от 529.40 лв., юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.41, ал.3, вр. ал.2, от ЗМТА, с постановяване и подписване на решението, правомощията на арбитражния съд по разглеждане и решаване на спора се прекратяват, като преди завършване на арбитражното дело и прекратяване на правомощията на арбитражния съд изцяло, в задължение на арбитража остава /извън хипотезите на наличие на основания за поправка, тълкуване или допълване на решението по чл.43 и чл.44 от ЗМТА, какъвто не е процесният случай/, да изпрати решението на страните, респективно да го обяви чрез връчването на една от тях. В този смисъл след постановяване на решението от 23.04.2015 г. арбитражният съд не е разполагал с каквото и да е правораздавателна власт да се произнася по вече разрешения от него спор, поради което повторно постановеното на 23.09.2015 г. арбитражно решение по същото дело, отново постановяващо осъждане на А. В. П. да заплати на [фирма] сумата от 4 277.09 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лв., разноски по арбитражното дело и сумата от 529.40 лв., юрисконсултско възнаграждение, е нищожен акт, който не поражда каквито и да е било правни последици. С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищцата направени разноски пред ВКС в размер на 896 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ арбитражно решение №382 от 23.04.2015 г. по арбитражно дело №382/2015 г. на арбитър Б. Г. в частта му, с която А. В. П. [ЕГН] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 4 277.09 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лв., разноски по арбитражното дело и сумата от 529.40 лв., юрисконсултско възнаграждение и арбитражно решение №382 от 23.09.2015 г. по арбитражно дело №382/2015 г. на арбитър Б. Г. в частта му, с която А. В. П. [ЕГН] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 4 277.09 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лв., разноски по арбитражното дело и сумата от 529.40 лв., юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на А. В. П. [ЕГН] сумата от 896 лв., разноски пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.