РЕШЕНИЕ

№ 179

София, 16.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1675/2018 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
Производството е образувано е по касационна жалба, вх.№595/12.01.2018 г., подадена от адвокат Д. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. Г. Г. от [населено място], против въззивно решение №2475/29.11.2017 г. по гр.д.№2352/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., 2-ри състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение №8607/15.12.2015 г. по гр.д.№5029/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, с което е уважен предявеният от А. И. Й. от [населено място] против В. Г. Г. от [населено място], кв.Г. б., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че „Конститутивното решение, постановено в особеното исково производство, уредено в чл. 362 и следв. ГПК, по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с което предварителният договор за покупко-продажба е обявен за окончателен, замества самия договор. Съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, когато купувачът е останал задължен по насрещната си престация за заплащане на цената, той трябва да изпълни задължението си, аналогично на задължението на купувача по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да заплати цената на вещта, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Изтичането на срока за доброволно изпълнение обаче, който съгласно чл.70, ал. 1 от ЗЗД се смята уговорен в полза на длъжника, само по себе си не води до погасяване на задължението (аргумент и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД), нито има за последица автоматично обезсилване на решението. С изтичането му длъжникът изпада в забава, като кредиторът може да търси, но не е задължен да приеме плащане, както и може да развали договора поради неизпълнение като поиска обезсилване на решението. Ето защо, при преценка основателността на предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати продажната цена, съдът следва да съобрази не само дали законноустановеният срок е изтекъл безрезултатно, но и дали неизпълнението на длъжника се дължи на причина, която може да му се вмени във вина. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 82 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 844/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 194 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 6193/2007 г. на ВКС, I г.о. и др., която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
В настоящия случай липсва виновно изпълнение от страна на купувача А. Й. да заплати продажната цена, дължащо се на причина, която да може да й се вмени във вина. Ищцата е предприела всички необходими действия за точното изпълнение на паричното си задължение, нареждайки в последния ден от изтичането на срока – 25.02.2015 г., дължимата парична сума от 54462 лв., представляваща левовата равностойност на продажната цена на имота в размер на 31300 щатски долара, по сметка с IBAN [банкова сметка], на продавача В. Г. Г., посочвайки като основание влязлото в сила решение за обявяване на предварителния договор от 30.09.2002 г. за окончателен. Макар банковият превод да е получен в банката на кредитора след изтичане на срока за изпълнение – 27.02.2015 г., късното заверяване на банковата сметка на кредитора не може да се вмени във вина на длъжника – купувач. След като ищцата е направила всичко зависещо от нея, за да изпълни надлежно и в срок своето задължение, обстоятелството, че плащането е извършено безкасово, не може да обоснове виновното й неизпълнение. Платежното нареждане за извършването на банковата операция е било направено в срок. Следователно късното невиновно изпълнение не може да има за последица възникването на потестативното право по чл. 362, ал. 2 от ГПК. Да се приеме противното би означавало да се допусне разлика в правното положение на длъжника, плащащ в брой от това на този, плащащ безкасово, което нееднакво третиране не почива нито на буквата, нито на разума на закона.
Това по същество е приел и Градският съд с първоинстанционното решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба на ответника и което в изпълнение на правомощията по чл. 271 от ГПК следва да бъде потвърдено.“
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: „На кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на сумата в 14-дневния преклузивен срок ?“ и „Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?“, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че следва да се произнесе първо по въпроса „Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?“. По естеството си това означава тълкуване на разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД, която гласи, че „Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.“
Цитираната правна норма е ясна и категорична и не предвижда нищо друго, освен че задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, т.е. когато дължимата сума постъпи по сметката на кредитора. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл.305 от Търговския закон.
Отговорът на този въпрос прави безпредметен отговора на другия въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване/„На кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на сумата в 14-дневния преклузивен срок ?“/, тъй като разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД изчерпва отговорът и на него.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са неправилни и не са съобразени с разпоредбите на чл.63, ал.1, чл.81, чл.76, чл.75, ал.3 ЗЗД, както и че на са взети предвид всички доказателства, ангажирани по спора.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и обезсилване на решение №635/03.9.2013 г. по гр.д.№5029/2012 г., поради неплащане на продажната цена по обявения за окончателен предварителен договор в предвидения от закона двуседмичен срок. Претендират се разноски за всички инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касационния жалбоподател В. Г. Г. и от процесуалния му представител адвокат Д. Х., която депозира и писмени бележки.
Ответницата по касационната жалба А. И. Й., посредством процесуалния си представител – адв. Е. Й., застъпва становище за оставяне на касационната жалба без уважение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид, изявленията на касационния жалбоподател и процесуалните представители на страните в съдебно заседание, представената от процесуалния представител на касационния жалбоподател писмена защита, отговора на поставения въпрос и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е неправилно.
С оглед отговора на поставения въпрос „Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?“, а именно че съгласно правната норма на чл.75, ал.3 ЗЗД задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, т.е. когато дължимата сума постъпи по сметката на кредитора, въззивната инстанция е стигнала до незаконосъобразния извод, че с нареждането от 25.02.2015 г. за превод на сума от своята сметка към сметката на кредитора, длъжницата е изпълнила задължението си по чл.362, ал.2 ЗЗД. При извършване по безкасов път на плащане приложение намира разпоредбата на чл.75 ал.3 ЗЗД, като задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос не съответства и на процесуалното правило за разпределение на доказателствената тежест и на материалноправната норма на чл.75 ал.3 ЗЗД.
Поради това касационната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като обжалваното решение бъде отменено и обезсилено решението, с което предварителния договор е обявен за окончателен.
С оглед изхода от спора ответницата по касация следва да заплати на касационната жалбоподател деловодни разноски за трите инстанции, включително и за производството по чл.362, ал.2 ГПК в размер на 4106 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №2475/29.11.2017 г. по гр.д.№2352/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО., 2-ри състав, с което е потвърдено решение №8607/15.12.2015 г. по гр.д.№5029/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЕЗСИЛВА решение №6351/03.9.2013 г. по гр.д.№5029/2012 г по описа на Софийския градски съд, I г.о., 21-ви състав, постановено на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. Й., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок 38, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на В. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], кв. Г. б., ул.“740“ №5-Б, деловодни разноски в размер на 4106/четири хиляди сто и шест/ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: