4 Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 22.03.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1815 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. С решение № 6092 от 24.08.17г.по в.гр.дело № 15563/16г.на Софийски градски съд е потвърдено решение № 13 958 от 2.09.16г. по гр.дело № 58319/15г.на Софийски районен съд в частта,с която ТПКИ ”Художествен амбалаж” [населено място] е осъден да заплати на В. Т. З. по иск с правно основание чл.267 КТ сумата 7 431.54 лв- обезщетение за принудителен престой за периода от м.03.2013г.до м.03.2015г.,ведно със законната лихва,считано от 29.09.15г. Със същото решение е обезсилено първоинстанционното решение за сумата 3033.30 лв, представляваща обезщетение за принудителен престой за периода от м. 04.15г.до м.01.16г. Решението е обжалвано и от двете страни. С определение № 785 от 16.10.18г. по гр.дело № 1815/18г. настоящият съдебен състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по касационната жалба, подадена от ТПКИ”Художествен амбалаж” [населено място] на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : Решенията,които са приети от Общото събрание,въз основа на Устава на кооперацията и в частност Вътрешните правила за организацията на работната заплата, следва ли да се считат за част от цялостната уредба на кооперацията и когато те съдържат разпоредби,които са различни от тези,предвидени в Кодекса на труда,следва ли да се приеме,че е налице основанието по § 2 от ДР на КТ за изключване прилагането на разпоредбите на КТ по отношение на член-кооператори, които полагат труд по трудово правоотношение в същата кооперация. С допълнително определение № 445 от 6.12.18г.настоящият състав е допълнил определението си от 16.10.18г., като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на В. Т. З.. В отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване, съдебният състав приема следното: Съгласно решение № 534 от 19.05.99г.на ВКС по гр.дело № 536/98г.на ІІІ г.о., което макар и постановено не по реда на чл.290 ГПК, обективира трайната практика на ВКС, разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат по отношение на трудовите правоотношения на членовете – кооператори в производствени кооперации само доколкото в Устава на кооперацията и решенията на Общото събрание,взети в изпълнение на устава, не е предвидено друго. Когато в изпълнение на Устава на кооперацията и решенията на Общото събрание са приети Вътрешни правила за организация на работната заплата, същите следва да се считат за част от устройствените правила на кооперацията. Ако в тях се съдържат норми за заплащане на труда, различни от тези по Кодекса на труда, то трудовите възнаграждения следва да се изплащат съобразно Вътрешните правила, а не по КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищцата В. З. е член –кооператор в ответната кооперация, че за исковия период страните по спора са били и в трудово правоотношение; че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е 303.33 лв, както и че за времето от м.03.2013г.- м.03.2015г.вкл. ТПК „Художествен амбалаж”е бил в престой не по вина на работника.Направен е извод за наличието на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.267 КТ, в която е предвидено, че за времето на престой не по вина на работника той има право на брутното си трудово възнаграждение.Изложени са съображения, че в случая не е налице регламентираното в § 2 от ДР на КТ изключение, препятстващо прилагането на този кодекс в отношенията между страните.Прието е,че по своята правна същност Вътрешните правила за организация на работната заплата нямат характер на устав на кооперацията, нито същите са част от приетия такъв по силата на изрично установена в него препращаща клауза. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбите на Кодекса на труда, като не е съобразил, че ищцата е член –кооператор на ТПКИ ”Художествен амбалаж” и следва да намерят приложение разпоредбите на приетите от Общото събрание на кооперацията и въз основа на Устава Вътрешни правила за организация на работната заплата и разпределение на доходите, които не й гарантират изплащане на трудовото възнаграждение при престой. Ответницата по жалбата чрез процесуалния си представител адв.К. Н. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и извърши проверка на обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното Решението е неправилно. В нарушение на материалния закон /§ 2 от ДР на КТ/ въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.267 ал.1 КТ, в която е предвидено, че за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното си трудово възнаграждение.Според § 2 от ДР на КТ разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и към трудовите правоотношения на членовете кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или устав не е предвидено друго.В разглеждания случай е налице визираното в цитираната норма изключение. Вътрешните правила за организация на работната заплата и разпределение на доходите ВПОРЗ и РД/ в ТПКИ”Художествен амбалаж” са приети от Общото събрание на кооперацията,състояло се на 14.04.99г.въз основа на Устава на кооперацията.В чл.55 ал.2 от Устава е изрично посочено, че на член – кооператорите, които работят в кооперацията, от дохода ежемесечно се изплаща трудово възнаграждение по реда на ВПОРЗ и РД.В чл.6 ал.4 ВПОРЗ и РД е предвидено, че трудовото възнаграждение не се гарантира с определените в споразумението основни заплати на производствениците, а е в зависимост от количеството и качеството на извършената работа за всеки отделен месец. Съгласно чл.6 ал.5 от ВПОРЗ и РД, във връзка със специфичния режим на работа /работа с трудоустроени лица/, не се заплаща договорираното възнаграждение по споразумението в случаите, когато този вид производственици не се отчели продукция и не може да им се предложи подходяща работа в зависимост от заболяването и производствените им възможности, както и при престой по различни причини. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилно е прието от въззивния съд,че Вътрешните правила за организацията на работната заплата и разпределение на доходите не следва да намерят приложение, което е обусловило незаконосъобразния извод за основателност на исковата претенция. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и в отменената част следва да бъде постановено друго,с което да се отхвърли предявения иск. При този изход на спора ответницата по касация следва да заплати на касатора сумата 400 лв разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Тъй като спорът е трудов, на основание чл.359 КТ същата не дължи такси и разноски в производството,поради което не се присъжда сумата 255.80 лв за държавна такса. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6092 от 24.08.17г.по в.гр.дело № 15563/16г.на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решение № 13 958 от 2.09.16г. по гр.дело № 58319/15г.на Софийски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.267 КТ, предявен от В. Т. З. от [населено място],[жк], [улица] против ТПКИ”Художествен амбалаж” [населено място], [улица] за сумата 7 431.54 лв- обезщетение за принудителен престой за периода от м.03.2013г.до м.03.2015г.,ведно със законната лихва,считано от 29.09.15г. ОСЪЖДА В. Т. З. да заплати на ТПКИ”Художествен амбалаж” сумата 400 лв /четиристотин/ разноски за ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.